Определение № 2805 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2805 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502744 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М. М. – пълномощник на ищцата Е. А. Г., против Определение № 10407/22.08.2024г., постановено по гр.д.№ 7444/2024г. на Районен съд - Пловдив, IX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК с вх.№ 79642 от 29.07.2024г. за изменение на постановеното по делото Решение № 3193/16.07.2024г., в частта за разноските. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като увеличи до размер от 480 лв. с ДДС присъденото в полза на адв. М. М. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцовата страна, в хипотезата на чл. 38, ал.

2 ЗА за първоинстанционното производство, с оглед изхода на спора.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Е. А. Г., ЕГН **********, чрез адв. М. М., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.чл. 23 ЗПК - за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 600 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит № 1

640758/26.02.2022г., формирана от заплатените суми над чистата стойност по договора за кредит, дължими поради неговата недействителност, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.04.2024г., до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от 550 лв., представляваща недължимо платена сума по клауза за неустойка, уговорена в договора за кредит, посочен по-горе, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В производството пред първата инстанция адв. М. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. С постановеното по делото Решение № 3193/16.07.2024г. е уважен изцяло главният иск, като Районен съд - Пловдив е присъдил на адв. М. възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС - под минималния по Наредба № 1/2004г. за МРАВ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Първостепенният съд е съобразил, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решение по дело C-438/22 на СЕС. Изтъкнал е, че посочените в Наредба № 1/09.01.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, а подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. ПдРС е намерил, че в полза на адв. М. М. е присъден справедлив размер на адвокатско възнаграждение, съобразен както с материалния интерес, така и с фактическата и правна сложност на делото.

Недоволен от решението в частта му за разноските адв. М. е депозирал молба по чл.248 от ГПК, с която иска неговото изменение, като му бъде присъдена разликата над определеното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА (240 лв. с ДДС) до сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща пълния размер на възнаграждението, следващо се съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ за оказаната на Е. А. Г. безплатна адвокатска помощ и процесуално представителство пред първата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че при постановяване на съдебното решение са изложени подробни мотиви по отношение начина на определяне на дължимото адвокатско възнаграждение и защо се присъжда възнаграждение под установения в наредбата размер.

Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно. В случая пред първата инстанция е направено искане от адвоката за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. С оглед препращащата разпоредба на 2 чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

Поради това същата не може да се приложи. За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно открито съдебно заседание, в хода на което представителят на ищцата адв. М. не се е явил. Не са разпитвани свидетели, нито са назначавани експертизи.

Съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. При тези данни няма основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ над определения от Пловдивския районен съд размер.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд – Пловдив следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10407/22.08.2024г. по гр.д. № 7444/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3