Решение № 251 от 21.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Перник, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.М.М. при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720102654 по описа за 2023 година

Производството е по указания дадени с Определение № 46 от 17.01.2024г. по в.гр.дело № 6 / 2024г. по описа на ПОС образувано по искова молба на „Профи кредит България” ЕООД срещу А. Е. Д. с ЕГН: ********** с. ********, общ. ******, ул. ***** № ** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължат на ищеца: сумата 285.85 лева – представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 30042239039 /29.01.2020 г. ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чгд № 1402 / 2023 по описа на ПРС - до окончателното изплащане на задължението;

Конкретно сочи, че размерът на предоставения с Договора за кредит бил 1000,00 лева със срок от 24 месеца, като уговорения ГЛП е 41%, ГПР 49,83 %, а общото задължение е в размер 1476.67 лева.

Пояснява, че е налице и друг договор, съдържащ допълнителни услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ които оскъпяват основния кредит.

Твърди, че сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги е опционално и ответникът се е съгласил с условията по него.

Подчертава, че избраните услуги са в интерес на ответника и сумата по това споразумение не е цената за тях, а възнаграждение за възможността те да бъдат ползвани.

1

Пояснява претенцията си като сочи, че претенцията в посочения размер, тъй като до момента е погасено задължение в общ размер 1337.65лв. с които плащания са погасени : 1190.82лв. част от главница, сумата 76.83лв. като част от лихвата, сума 70лв. погасяване на такси и след всички описани погасявания остава непогасена посочената сума 285.85лв.

С оглед моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

Ответницата е депозирала отговор в срок. Оспорва предявените искове на първо място – като процесуално недопустими, тъй като претенцията по установителния иск се различава по основание и размер от претенцията вписана в заявлението, което води до недопустимост, тъй като по закон и при наличната установена съдебна практика двете вземания – заявеното по чл.410 ГПК в заповедното производство и претенцията по установителния иск следва да са идентични, а в случая не са

Оспорва и по основание и размер. Намира, че Договорът е недействителен, поради което дължи единствено чистата стойност по него.

Конкретно сочи, че са налице пороци при посочване на ГПР, тъй като не е посочена методиката и алгоритъма за неговото формиране. Намира, че задължението за заплащане на допълнителен пакет услуги също е недължимо първо предвид акцесорния му характер и второ, предвид неговата прекомерност. Същото противоречи и на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ЗПК.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът и ответникът се представляват, като процесуалните им представители изразяват писмени становища в хода на производството.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че между ответницата и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № 30042239039 /29.01.2020 г.

Договора за кредит е договорен за обща сума 1000,00 лева със срок от 24 месеца, като уговорения ГЛП е 41%, ГПР 49,83 %, а общото задължение е в размер 1476.67 лева.

От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че:

- ответникът е усвоил сумата по Договора чрез банков превод 2

- ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 1190.82 лева, която е отнесена за частично погасяване на задължения за главница 481.57лв., договорна лихва 221.11лв., задължение по закупен пакет за допълнителни услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ 488.14лв.,

Възнаградителната лихва върху усвоената част и непогасената главница 518.43лв. е в размер 255.56лв.

Вещото лице е изчислило също, че по зададените в Договора параметри – отпусната сума, брой погасителни вноски и техния размер, уговорения ГЛП и ГПР обективно съответстват.Сумите за допълнителните услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ по договора не участват при изчисляване на ГПР по потребителския кредит.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

По допустимостта:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и осъдителен с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД по сключен договор за потребителски кредит.

С оглед на конкретните изявления в исковата молба, възраженията на ответника и служебното задължение на съда, предмета на доказване в настоящото производство е сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, посочени в исковата молба.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила.

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.

Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер.

В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай , съгласно указанията на ПОС дадени с Определение № 46 от 17.01.2024г. по в.гр.дело № 6 / 2024г. по описа на ПОС , съдът следва да приеме, че :

-в исковото производство е предявен различен – по-малък размер на вземането, в сравнение със Заявлението по чл.410 ГПК , тъй като след 3 подаване на заявлението е било направено частично плащане от 160лв. от длъжника.

Юридическият факт не се променя, вземането произтича то Договор за потребителски кредит № 30042239039 от 29.01.2020

Следователно, искът не е недопустим, тъй като произтича от един и същ юридически факт / вземане, на същото основание, единствено размерът на вземането е по-малък

В този смисъл ТР 4/2014 на ВКС

-при тези данни съдът приема, че искът е допустим По същество :

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че между ответницата и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № 30042239039 /29.01.2020 г.

Договора за кредит е договорен за обща сума 1000,00 лева със срок от 24 месеца, като уговорения ГЛП е 41%, ГПР 49,83 %, а общото задължение е в размер 1476.67 лева.

От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че:

- ответникът е усвоил сумата по Договора чрез банков превод - ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 1190.82 лева, която е отнесена за частично погасяване на задължения за главница 481.57лв., договорна лихва 221.11лв., задължение по закупен пакет за допълнителни услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ 488.14лв.,

Възнаградителната лихва върху усвоената част и непогасената главница 518.43лв. е в размер 255.56лв.

След преглед на доказателствата в съвкупност, съдът счита следното :

Процесният договор за потребителски кредит е действителен.

По него длъжникът е заплатил сумата 1337.65лв., което означава, че на основание чл.23 ЗПК е заплатил дължимата главница от 1000лв.

Следва да се приеме, че след като ответникът е издължил чистата стойност наглавницата по кредита, то искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК По направеното от ответника възражение за прихващане на сумата 70лв. платени за такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземанията – тази сума е платена, и това противоречи на чл.10 а ЗПК / който забранява плащане на такси или комисионни във връзка със събиране на вземанията, като подобна уговорка противоречи на чл.33 от ЗПК и на общия принцип за съблюдаване спазване на добрите нрави/

Следователно, възражението за прихващане следва да бъде уважено.

4

По разноските:

Ответницата не е доказала и не претендира разноски, които следва да и бъдат присъдени при този изход на спора тъй като не е направила такива , като адвокатското възнаграждение се дължи на представляващия я адв.М. В.

М. гр.Пловдив по чл.38 ал.1 З Адв., както следва – 480лв. по исковото производство и 480лв. по заповедното производство.

По възражението за прекомерност- съдът счита, че същото не следва да се уважава, с оглед цената на иска, реално извършените процесуални действия на адв-.пълномощника, депозираните писмени становища и активна роля в процеса.Същото касае и заповедното производство.

При гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от „Профи кредит