Определение № 81 от 07.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. София, 07.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Капка Павлова

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно търговско дело № 20251001000091 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 729, ал. 3 ТЗ.

Образувано е по частна жалба от Националната агенция за приходите срещу определение от 16.01.2025 г., постановено по т. д. № 141 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Монтана.

С посоченото определение окръжният съд е оставил без уважение възражението на Националната агенция за приходите срещу сметка за разпределение, обявена в ТР на 16.12.2024 г. по партидата на „Г.” ЕООД, в несъстоятелност, като е одобрена без изменения окончателна сметка за разпределение на суми в масата на несъстоятелността.

В частната жалба се твърди, че липсата на надлежно подновяване на вписването на договора за особен залог обосновава невъзможност кредиторът да се ползва от обезпечението и да се удовлетвори преди другите кредитори на залогодателя. Поддържа се, че окръжният съд неправилно приема, че е недопустимо синдикът да променя определената поредност на удовлетворяване на вземания, вече приета в одобрен списък на приети вземания на кредитори на длъжника, както и че наведените доводи във възражението не могат да бъдат обсъждани на този етап от развитие на производството по несъстоятелност. Във връзка с изложените съображения в жалбата, се моли да бъде отменено определението от 16.01.2025 г., на Окръжен съд - Монтана и да бъде постановено ново, с което на основание чл.

729, ал. 1 ТЗ да извършена промяна в негова ползва в изготвената от синдика окончателна сметка за разпределение на суми от масата на несъстоятелността на „Г.” ЕООД, обявена в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под № 20241216090453. С частната жалба се отправя искане на основание чл. 277 ГПК във връзка с чл. 621 ТЗ, да бъде постановено спиране на изпълнението на определение от 16.01.2025 г., постановено по т. д. № 141 по описа за 2016 г. на Окръжен съд - Монтана.

1

Редовно уведомени, от легитимираните лица не са депозирани в установения от закона срок отговори на така подадената частна жалба.

Съдът, като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – кредитор с прието вземане, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване по силата на чл. 729, ал. 3 ТЗ валиден и допустим съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Национална агенция за приходите е кредитор на „Г.” ЕООД с включени в цитирания по-горе одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника публични вземания в общ размер на 83 214,04 лв., от които 49 720,33 лв. - главници и 33 4983,71 лв. - лихви, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и при разпределение на суми, получени от реализация на имущество, върху което няма наложени обезпечителни мерки, даващи право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.

Националната агенция за приходите в срока по чл. 728 ТЗ е депозирала възражение с изх. №24-04-400/16#56/27.12.2024 г. срещу сметката за разпределение на наличните суми между кредиторите на длъжника, обявена в ТРРЮЛНЦ под № 20241216090453. С тази сметка синдикът е разпределил сумата от 31 020,50 лв. за удовлетворяване на вземания на кредитора „ЕКОБИ 1“ ЕООД в общ размер на 538 037,35 лв. по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Безспорно е обстоятелството, че вземанията на кредитора „ЕКОБИ 1“ ЕООД са включени в списък на приети вземания по смисъла на чл. 693 ТЗ, като са обезпечени със залог на търговското предприятие на длъжника. Видно от справка в ТРРЮЛНЦ, че по партидата на „Г.” ЕООД не е налице подновяване на вписания под № 20160912165548 договор за залог на търговското предприятие на длъжника от 25.08.2016 г.

Спорният въпрос в настоящото производство е дали при изготвяне и одобряване на сметката за разпределение следва да бъде извършване преценка относно подновяване на вписването на договора за особен залог, а също и дали липсата на такова подновяване води до отпадане на възможността съответния обезпечен кредитор да се ползва от привилегията на залога.

Съгласно чл. 618 ТЗ кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата си по даденото обезпечение. Привилегията на заложния кредитор след одобряване на списъка на приетите вземания не може да отпада поради последващо изтичане на срока на вписването по чл. 30, ал. 2 ЗОС. Това дали едно вземане е обезпечено и се ползва от привилегия се преценява към момента на приемането му от синдика и одобряването му от съда, като последваща промяна би могла да настъпи единствено, ако е налице влязло в сила решение по реда на чл. 694 ТЗ. В тази насока е съдебна практика, например обективирана в решение № 60047 от 08.09.2021 г. по т. д. № 2

182/2020 г. на ВКС, I т. о., определение № 549 16.08.2022 г. по в. ч. т. д. № 517/2022 г. на САС, определение № 2833 от 16.08.2019 г. по ч. д. н.

№3042/2019 г. на САС и др., която се споделя напълно от настоящия съдебен състав. По реда на чл. 729, ал. 1 ТЗ съдът се произнася с определение по съставената от синдика сметка за разпределение. В това специфично производство съдът извършва проверка и преценка единствено доколко съдържащите се в нея вземания на кредитор са индивидуализирани по вид, основание, размер и обезпечения, съответстват на тези по одобрен от съда списък на приетите вземания. Нито синдикът при изготвяне на сметката разпределение, нито съдът във фазата по одобряването й, може да внасят промени в списъка на приети вземания поради липсата на предвидена правна възможност за това. Промяна във вида на вземането, както и в привилегията за удовлетворяването му, и то със сила на пресъдено нещо, настъпва единствено с влизане в сила на решение по чл. 694 ТЗ, като в настоящия случай липсват доказателства, а и твърдения в такава насока.

Гореизложеното разбиране се налага с оглед целите и спецификите на производството по несъстоятелност, уредено като особено производство по универсално принудително изпълнение, както и с оглед на специалните правила, по които същото се развива. Императивно са уредени възможностите за предизвикване на правна промяна в имуществените права и/или задължения на длъжника, както като цяло, така и по отношение на отделни кредитори. Основната цел на производството е осигуряване на справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника съобразно чл. 607, ал. 1 ТЗ. След откриването на производство по несъстоятелност възможностите за длъжника да сключва нови сделки са силно ограничени, а всички сделки и действия с и по отношение на цялото длъжниково имущество, което служи за общо удовлетворяване на кредиторите му, извършени както от длъжника, така и от кредиторите му, следва да се преценяват и в светлината на императивните разпоредби на чл. 646 и чл. 647 ТЗ. Тези разпоредби установяват забрани, както за поемането на нови задължения от страна на длъжника, така и за обезпечаване на такива и/или на съществуващи негови задължения по силата на действия и/или сделки, извършени след датата на откриване на производството по несъстоятелност.

Същевременно съобразно разпоредбата на чл. 618 ТЗ кредиторите запазват в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение. В този ред на мисли следва да се приеме, че привилегията на вземането на обезпечен кредитор, с която същият е включен в списъка на одобрените вземания, следва да бъде зачетена от синдика и от съда по несъстоятелността, при удовлетворяването му чрез включване в сметката за разпределение на вземането му в реда, с който същото е включено в одобрения списък на приетите вземания. За това няма значение, че към момента на изготвянето на сметката вписването на договора за особен залог не е подновено. Списъкът на приетите вземания на кредиторите след неговото одобряване е задължителен за всички участници в производството, включително синдика и съда по несъстоятелността. В същия не могат да се внасят промени с изключение на зачитането на влязъл в сила съдебен акт по чл. 694 от ТЗ, какъвто в случая 3 няма. Затова и изтичането на законния срок на действието на вписания в ЦРОЗ особен залог, след като е бил одобрен списъкът на приети вземания, и липсата на подновяване на вписването на договора за особен залог към момента на съставяне на сметка за разпределение, не представляват основание за изменение поредността на удовлетворяване вземанията на кредиторите.

При липсата на правна възможност за изменение на одобрения списък на приети вземания не се налага извършване на подновяване на вписването на залога от кредитора, чието вземане е прието ведно с обезпечението и привилегията за удовлетворяване.

Предвид изложените съображения настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.01.2025 г., постановено по т. д. № 141 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Монтана.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Националната агенция за приходите за спиране изпълнението на обжалваното определение.

Определението да се впише в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.

Определението не подлежи на касационно обжалване – чл. 729, ал. 3 ТЗ вр. с чл. 613а, ал. 3 ТЗ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4