Решение № 1256 от 08.12.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. Бургас, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20222100501582 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на “ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ” ЕООД, ЕИК: 204655172, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. “Константин Фотинов” № 10, представлявано от Нели Димитрова Меразчиева, чрез адв. Марин Милев срещу Решение №1793/10.08.2022 г. по гр.д.1338/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлен осъдителния иск на въззивника, предявен против К. Х. К. от *** за заплащане на сумата от 960 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за посредничество от 09.09.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 04.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата и въззивникът е осъден да заплати на К. Х. К., съдебно-деловодни разноски в размер на 650 лв.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Твърди се, че решението на БРС е неправилно и необосновано. Навеждат се доводи, че съдът не е анализирал доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност в резултат на което е достигнал до неправилния извод, че третото лице - купувач на процесния имот И. Е. К. и К. Х. К. нямат качеството на свързани лица по смисъла на пар.1, ал.1 от ДР на ТЗ, който извод е приет за решаващ изхода на делото. Излага аргументи, че същият не се подкрепя и от цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на ВКС. Застъпва становище, че разпоредбата на пар.1, ал.2 от ДР на ТЗ не намира приложение при семейните отношения, а единствено при облигационните и търговските правоотношения. Според въззивника от мотивите на ВКС, застъпени в цитираната от първоинстанционния съд практика обосновавали извода, че разпоредбата на пар.1, ал.2 от ДР на ТЗ би могла да се тълкува в рамките на конкретния фактически състав, който обслужва. Според въззивника, при установените по делото факти, отношенията между К. Х. К. и И. Е. К. следвало да бъдат 1 приравнени на съпрузи по смисъла на пар. 1, ал.1, т.1 от ДР на ТЗ и да се приемат за свързани лица по смисъла на договореното между страните в процесния Договор за посредничество от 09.09.2020г. Цитира се съдебна практика. Жалбоподателят обосновава извода си с това, че двамата имали сключен граждански брак, който бил прекратен с решение № 1000/14.05.2014г. по гр.д. № 2817/2014г. по описа на БРС, от който брак имали две общи деца, както и че същите са сключили отново брак на 28.07.2021г., наскоро след изповядване на процесната продажба и в едногодишния срок по т.3.3 и т.6 от договора за посредничество.

Оспорва като неправилен извода на съда за липса на доказателства за фактическо съжителство на К. и И. К., като твърди, че по делото са установени косвени факти, които водят именно до този извод и които съдът е игнорирал. На първо място излага, че по време на осъществяване на контактите между въззивника и въззиваемия, преди да бъде закупен имота от третото лице И. К., самият въззиваем е посочил в съобщението по вайбър до управителя на ищцовото дружество, че И. К. му е съпруга и дори е пожелал платеният от него депозит да бъде върнат по нейната сметка. Според въззивника това сочело на много близки отношения между двамата, въпреки липсата на сключен граждански брак към този момент, което се доказвало и от обстоятелството, че наскоро след сключване на сделката двамата сключили отново брак, както и от факта, че И. К. е приела превода от ищеца за връщане на депозита и не е възразила по никакъв начин, от което било видно, че е запозната и в течение на планираната от ответника сделка. Освен това, видно от посочения в нотариалния акт адрес, двамата съпрузи още тогава били и с един и същи адрес, което свидетелствало още веднъж за съвместното съжителство между двамата.

По така изложените съображения, въззивникът намира, че са налице предпоставките на точка 3.3. от процесния договор за посредничество, поради което е възникнало правото на дружеството ищец като изпълнител по договора да получи договореното възнаграждение, ведно със законната лихва за забава. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова от въззивната инстанция, с което предявеният иск да бъде уважен.Претендират се съдебни разноски. Не се сочат нови доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият К. Х. К., чрез процесуалния си представител адв Николета Метева, е представил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна подадената въззивна жалба. Намира доводите на въззивника за неоснователни, доколкото двамата съпрузи не са се намирали в граждански брак към момента на сключване на сделката, поради което счита изводите на съда за липса на хипотезата на “свързани лица” за правилни и обосновани. Въззиваемият намира атакуваното решение за подробно и мотивирано, поради което моли въззивния съд да го потвърди като отхвърли подадената срещу него жалба. Също няма искания по доказателствата.

Претендират се разноски.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 269 ГПК, в останалата част, касаеща правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявеният иск е с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано пред РС-Бургас по искова молба на „ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ“ ЕООД против К. Х. К., с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата от 960 лева ,представляваща дължимо възнаграждение по Договор за посредничество от 09.09.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане; претендира присъждане на разноски. Твърди, че с ответника са били страни по договор за посредничество, съгласно който възложителят - К. К. е възложил, а изпълнителят „ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ“ е приел да организира огледи и да посредничи при закупуването на описани в т.9 от договора 5 броя недвижими имоти срещу възнаграждение по т.3.3 от договора, за срок от 3 месеца. Ищецът изпълнил своите задължения по договора като показал на ответника петте недвижими имота още в деня на подписване на договора/ 09.09.2020г./. Ответникът бил задължен от договора да заплати комисион в размер на 3% 2 от обявената продажна цена на имот, който е огледал и закупил и е отразен в т.9 от договора, като това негово задължение следвало и при закупуване на някой от имотите от свързано с ответника лице по смисъла на т.6 от Договора за посредничество, препращаща към §1,ал.1,т.1 от ДР на Търговския закон.В срока на действие на Договора за посредничество И. К. - съпруга на ответника, закупила един от имотите по т.9 от Договора, поради което и на основание чл.6 от същия Договор ответникът следвало да заплати на ищцовото дружество комисионна в размер на 3% от обявената в договора цена на този имот-т.е.960 лева.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника К. на исковата молба с твърдения за недопустимост на съдебното производство,а при условията на условията на евентуалност, че искът е неоснователен. Излагат се твърдения за това, че купувачът на имота не е била съпруга на ответника към момента на сключване на нотариалния акт за придобиване на недвижимия имот, респ. не е налице хипотезата на „свързано“ лице по смисъла на §1,ал.1,т.1 от ДР на ТЗ; че закупеният от И. К. имот бил допълнително записан от ищцовото дружество в Договора за посредничество, като не е бил предмет на огледи. Оспорва се приемането на Договор за посредничество като доказателство по делото, за който се твърди, че бил допълнен без знанието и съгласието на ответника в частта относно имот с идентификатор *** по картата на кв.Банево , предмет на продажбата с купувач И. К.. Намира за неотносими към спора по делото на представена от ищеца кореспонденция от социалните мрежи като неотносима към спора, тъй като касаела отношения, различни от тези по настоящето дело.

С определение № 2511/09.05.2022 г. районният съд на основание чл.193, ал.1 от ГПК е открил производство по оспорване на истинността (автентичността) на договор за посредничество от 09.09.2020 г. относно отразеното в т.9 от договора, че на Възложителя К. е показан недвижим имот *** - 594 кв.м. - 32 000 лева, с указания, че тежестта за доказване на твърдението за дописване на договора в тази му част е в тежест на ответника К..

Видно от представения от ищеца Договор за посредничество,същият е сключен на 09.09.2020 г. между К. Х. К./ възложител/, и „ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ“ ЕООД,в качеството на изпълнител.

По силата на този Договор възложителят възлага, а изпълнителят приема да организира огледи и да посредничи при закупуването на описани в т.9 от Договора недвижими имоти срещу възнаграждение, дължимо съгласно т.3.3. от Договора,като срокът на Договора е 3 месеца. Според т.3.1. от Договора, възложителят се задължава да се подписва при всеки извършен оглед, като с подписа си декларира, че имотът е предоставен за оглед и че същият не е получил офертата от друг източник, освен от изпълнителя.

Според т.3.3. от Договора възложителят е длъжен да изплати на изпълнителя еднократно възнаграждение в размер на 3 % от обявената продажна цена на имота, посочен в регистъра по т.9 от Договора, като същото възнаграждение се изплаща в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба. Възнаграждението се дължи и в случай, че възложителят, негов близък или друго, свързано с него лице по смисъла на ТЗ закупи недвижим имот, предложен от изпълнителя или сключи друг вид договор, който му дава право да ползва имота, в резултат на който придобие правото на собственост или друго вещно право върху имота. Под близки и свързани лица се разбират лицата, посочени в пар.

1, ал.1 от ДР на ТЗ.

Според т.6 от Договора, една година от изтичане на срока му, възложителят няма право да закупува без посредничеството на изпълнителя посочените в регистъра по т.9 имоти. Ако възложителят или свързани с него лица, посочени в пар.1, ал.1 от ТЗ, закупи без посредничеството на изпълнителя някой от посочените в регистъра по т.9 от Договора имоти, то възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 10 % от обявената продажна цена в регистъра по т.9, както и комисион в размер на 3 % от обявената продажна цена в т.9 от Договора.

3

В т.9 от Договора „Регистър на показания на възложителя имоти“ са описани следните имоти:

1. ул. Теменуга 4, кв. Банево, гр. Бургас - 545 кв.м. - 30 евро/кв. м., ***, кв.

Банево, гр. Бургас - 536 кв.м. - 30 евро/кв.м., ул. Левски, 25 - 573 кв.м. - 30 евро/кв.м.;

2) кв. Банево, гр. Бургас - *** - 600 кв.м. - 35 евро/кв.м.;

3) кв. Банево, гр. Бургас - *** - 614 кв.м. - 19 евро/кв.м., *** 600 кв.м. - 19 евро/кв.м.;

4) ул. Четвърта, 29 (***) - 546 кв.м. - 13 600 евро, ул. Четвърта, 27 (***) - 540 кв.м. - 13 000 евро;

5) *** - 594 кв.м. - 32 000 лева.

Преди посочения в 5) имот на същия ред е изпълнен подпис на ответника.

След т.9 от Договора е отразено, че той се съставя в два еднообразни екземпляра и е подписан от страните.

На 16.09.2020 г./л.9 от делото на БРС/ ответникът превежда по банкова сметка на дружеството сумата от 500 лева, представляваща депозит за закупуване на парцел 2214, т.е. на имот с идентификатор ***, отразен в позиция 4 в т.9 от Договора.

На 05.10.2020 г./л.10 от делото на БРС дружеството- ищец връща по банков път, по сметка, посочена от самия К., с титуляр И. Е. К., към същия момент бивша съпруга на К. Х.

К., сумата от 500 лева депозит.

От ищцовата страна са представени разпечатки на скрийншот от мобилен телефон за изпратени електронни съобщения чрез приложението "Вайбър" на датите : 14.09., 15.09., 17.09. и на 03.10. през 2020година на информация за банковата сметка на „ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ“ ЕООД, по която да се преведе депозит от 500 лева за закупуване на парцел 2214, както и банковата сметка на И. Е. К. с текста: “ Сметка на съпругата ми. Не и хареса парцела“.

Разпечатката съдържа 40 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/223e2f32-b790-4c9e-9b49-8233533f5d12