Решение № 8567 от 18.12.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8960/2016
- Вид
- Решение № 8567
- Подписан
- 18.12.2017
- В сила
- 15.02.2019
- Състав
- МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.266, ал.1, т.1, б."а" · Кодекс за застраховането
Р Е Ш
Е Н И Е
№..... гр.София, 18.12.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №8960 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Г.Б.Ч. срещу ЗАД„А.“ искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 70000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 15,02,2016год., около 17,45часа в гр.София, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането, както и за сума в размер на 3802,**лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със обезщетение за забава за периода от 24,05,2016год. до изплащане на вземането.
Поддържа на 15,02,2016год., в гр.София, около
17,45часа, в района на бл.**, вх.**, ул.Безименна по вина на деликвента –П.Д.В., управлявал автомобил, с марка „Фолксваген Пасат“, с д.к.№ ********, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, да е реализирано ПТП, като при извършване на маневра „движение назад“ са причинени увреждания на пешеходеца Ч.. На ищеца са причинени неимуществени и имуществени вреди подлежащи на обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът- З.А. АД в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за лек автомобил, с марка „Фолксваген Пасат“ към датата на пътнотранспортното произшествие.
Твърди да не е установено реализирано противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил. При условията на евентуалност сочи на съпричиняване от страна на ищеца, който има по-съществен принос за настъпване на ПТП-движил се на непредназначено за пешеходци място като се появил внезапно зад автомобила, с което осуетил възможността за реакция на водача. Не са настъпили описаните в исковата молба вреди, не е налице причинна връзка със сочения деликт. При условията на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетението за неимуществени вреди. С оглед недължимост на претенцията за обезщетение не дължи и лихва за забава.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните настъпването на процесното
ПТП на 15,02,2016год., около 17,45часа, в гр.София, жк.****, в района на бл.** между МПС лек автомобил, с марка „Фолксваген
Пасат“, с д.к.№ ********, управляван от – П.Д.В. и Г.Б.Ч. пешеходец.
С определение постановено на 04,04,2017год. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния водач, с ответното дружество за релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следното травматично увреждане:
Счупване на лява бедрена шийка закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на ляв долен крайник. По спешност е хоспитализиран в травматологична клиника на УМБАЛСМ „Пирогов", диагностициран е и на 16.02.16г. е опериран като е поставена изкуствена тазобедрена става/ендопротеза/. Проведена е медикаментозна терапия. Изписан е с подобрено общо и локално състояние и препоръки за хигиенно двигателен режим. Болките и страданията търпени от пострадалия са били най-интензивни непосредствено след инцидента, след оперативната интервенция, по време на раздвижването. Към настоящия момент е вертикализиран, няма данни за възникнали усложнения в резултат на счупването.
Съгласно заключението на медицинската експертиза възстановителния период е около 6месеца.
Разходите извършени за лечението на пострадалия са необходими за лечението и в пряка връзка с пътно транспортното произшествие.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно: процесното ПТП е настъпило в гр. София на ул. „Безименна“, в близост до кръстовището с ул.Мъглен, която се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение. Пътно транспортното произшествие е настъпило в светлата част от денонощието с добра видимост като лек автомобил „Фолксваген ” е бил паркиран на ул. „Безименна”, от дясната страна за посоката на автомобила като десните колела са били върху тротоара. Преди настъпването на ПТП, пострадалият пешеходец се е движил зад автомобила върху тротоара като се е движил от дясно на ляво за посоката на движение на автомобила. Водачът на автомобила е предприел движение на заден ход и е реализирано процесното. Автомобилът със задната си част, е ударил пешеходеца, който след удара е отхвърлен върху тротоара. Причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на автомобила с органите на управление, който е започнал движение на заден ход, в момента, в който пешеходеца се е намирал от задната му страна.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на св.Веселина Чорбова, ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди.
От изслушаното заключение на съдебно психиатрична експертиза, неоспорено от страните и прието по делото, се установява, че Г. Ч. е получил реакция на стрес, преминала в протрахирана депресивна реакция, която е продължила около една година. Констатираната при него съдова деменция, която е възможно да се е проявила или утежнила след ПТП се е развивала на базата на съществуваща мозъчно съдова болест и психоорганичен синдром с прогноза когнитивния дефицит да се задълбочава без връзка с преживения инцидент.
Приложени са фактури издадени в периода от 16,02,2016год. до 24,05,2016год. на обща стойност 3802,**лв., с посочено основание медикаменти и медицински услуги за лечение. От приложените фискални бонове е видно посочената сума да е заплатена.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства, настоящия състав намира, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на автомобил Фолксваген, модел Пасат, с д.к.№ ********, управляван от – П.Д.В., който нарушил разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗДВП/ред.към датата на събитието/, съгласно която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Съгласно заключението на автотехническата експертиза се установи водачът да е имал възможност да предотврати ПТП, ако е наблюдавал при движение назад участъка зад автомобила, в който се е намирал пешеходеца.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 7**/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 40000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания: Счупване на лява бедрена шийка закрито и настъпилите усложнения от психиатрично естество, като общия възстановителен период за причинените увреждания е около 6 месеца за физическата травма и около 1година за последиците в психологически план –протрахирана депресивна реакция с разстройство в адаптацията настъпила в резултат на преживения стрес от ПТП. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение на 16,02,2016год. с поставяне/смяна/ на тазобедрена става, обстоятелството, че пострадалия е бил принудително обездвижен за период от около 6 месеца , в който безспорна е нуждата от грижи в ежедневието, необходимо да бъдат полагани от друга лице, възрастта на пострадалия - 75г. към датата на ПТП / която е утежняващ фактор за самото възстановяване /, както и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план, установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на усложнение умерен деперсивен синдром-притеснения, ограничаване на социалните контакти/. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД. Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че диагностицираната при пострадалия съдова деменция, която е възможно да се проявила след инцидента се е развивала на базата на съществуваща мозъчно съдова болест и психоорганичен синдром, без връзка с процесния инцидент. От друга страна възстановителния период относно получените физически увреждания е приключил без усложнения и лицето е вертикализирано, без данни за функционален двигателен дефицит.
Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/223dc2af-fff5-46c7-b9e5-57ee9379c6af