Определение № 1308 от 13.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1308 гр. София, 12.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20238002900039 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Аксел“ ЕООД, гр. Кнежа срещу решение № 130 от 23.09.2022 г. по в. т. д. № 88/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо решение № 260097 от 14.12.2021 г. по т. д. № 28/2020 г. на Плевенски окръжен съд, с което е уважен предявеният от ЕТ „Радослав Костадинов“, гр. Пловдив срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 50 438.80 лв. – незаплатена част от цената на 99 080 кг слънчоглед по фактура № 0000000242/28.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 10.12.2019 г. – до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички посочени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода, че процесното количество слънчоглед му е било доставено и следователно дължи заплащане на уговорената за него цена, като твърди, че същият е формиран въз основа показанията на посочените от ищеца свидетели, без да са обсъдени противоречията в самите тях и с останалите доказателства по делото, както и възможната заинтересованост на свидетелите, тъй като ищецът им е работодател. В касационната жалба са релевирани изрични оплаквания и за това, че решаващият състав не е възприел становището на 1 преобладаващата част от вещите лица от графологичната експертиза, според което представените от ищеца 4 стокови разписки не са подписани от посочения в тях като „приел“ стоката Юлиян Демирев, както и че не е взел предвид писмата на Агенция „Пътна инфраструктура“, установяващи, че на твърдените от ищеца дати 27.05. и 28.05. 2019 г. информационната система „Пътна карта“ не е регистрирала движение на камиона, с който е превозен процесният слънчоглед.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да е уточнено коя от хипотезите, визирани в тази разпоредба, се твърди, че е осъществена, като са развити подробни съображения за неправилност на въззивния акт. Заявени са и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като, според касатора, обжалваното решение е постановено в противоречие с цитираната от него практика, касаеща мотивирането на съдебните актове, приложението на материалния закон във връзка със сключването на договора за търговска продажба и доказване получаването на стоката от купувача, както и относно задълженията на съда при обсъждане на заключението на съдебно-почерковата експертиза.

Ответникът по касация – ЕТ „Радослав Костадинов“, гр. Пловдив – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 30.12.2022 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на атакуваното решение въззивният съд е приел за установено по делото, че: През м. май 2019 г. между страните е постигната устна договорка ищецът ЕТ „Радослав Костадинов“ да достави на ответника „Аксел ЕООД слънчоглед, реколта 2018г., при единична цена 0,61 лв./кг; На 28.05.2019 г. е съставена фактура № 242/28.05.2019г. (неподписана от представител на ответника), в която е посочено, че на тази дата ищецът е продал на ответника 99 080 кг слънчоглед, реколта 2018г., при единична цена 2

0,61 лева/кг, за обща сума 60 438.80 лв.; Съставени са 4 броя стокови разписки, в които като получател на стоката е посочено лицето Юлиян Демирев; На 07.06.2019г. е извършено частично плащане по процесната фактура в размер на 10 000 лв.; Фактурата е осчетоводена при ищеца по сметка 401-Доставчици, а при ответника по сметка 301-Бъдещи доставки.

Решаващият състав е взел предвид заключенията на изслушаната по делото счетоводна експертиза, както и устните обяснения на вещото лице в открито съдебно заседание, според които: наименованието на сметката, по която ответникът е осчетоводил процесната фактура, е условно, доколкото от записаните в нея данни – номер на фактурата и стойност – не може да се разбере дали сделката е авансова или окончателна; няма значение по коя сметка се осчетоводява дадена фактура, тъй като счетоводните сметки са определени като структура и наименование, за да се улесни разбирането на счетоводната информация, но вписването на фактурата в една или в друга сметка не променя характера на сделката, а има значение само за годишното приключване, т. е. ако е отразена получена стока, вписването е на един ред, а ако се впише вземане – то се отразява на друг ред на баланса; Ако фактурата е авансова, в нея трябва да е изрично записано „авансова фактура“, каквато процесната фактура очевидно не е. Съобразил е и относимите законови разпоредби във връзка с издаването и осчетоводяването на фактурите, а именно – чл. 25, ал. 2 и чл. 25, ал. 7 от Закона за данък добавена стойност, съгласно които фактура се издава единствено, когато стоката или услугата е доставена или авансовото плащане е извършено, и тъй като в случая плащането е извършено на 07.06.2019г., а процесната фактура е издадена на 28.05.2019г., е направил извод, че фактурата е документирала получаването на посочената в нея стока, а не извършено плащане. Освен това е отчел и обстоятелството, че фактурата е осчетоводена от ответника и включена в дневника за покупки и че същият е издал и протокол по чл. 117 във връзка с чл. 163а ЗДДС за обратно начисляване на ДДС, какъвто се издава единствено при наличие на данъчно събитие, т.е. ако съществува реално доставена стока.

С оглед на това, въззивният съд е приел, че процесният слънчоглед е реално доставен от ищеца на ответника на датата 28.05.2019 г.

Като подкрепящи този извод съдебният състав е преценил и показанията на разпитаните по делото двама свидетели Д.Д. и А.Ч., които са 3 присъствали при товаренето и извозването на слънчогледа от склада на ищеца до обекта на ответника. Независимо, че са служители на ищеца, е счел техните показания за достоверни, като последователни и непротиворечащи на останалите събрани доказателства. Като несъществено е определил разминаването в данните относно момента на извършването на доставката – на отразената във фактурата дата – 28.05.2019 г., или на посочените от свидетелите две дати – 27 и 28.05.2019г., акцентирайки върху това, че цялото количество слънчоглед е било извозено и получено от ответника.

Съдът не е споделил довода на ответника, че липсата на доставка се установява от предоставените от Агенция „Пътна инфраструктура“ данни, че курсовете на натоварения със слънчогледа камион не фигурират в информационната й система „Пътна карта“. Приел е, че тази система съдържа данни само от поставени камери по републиканската пътна мрежа, докато ответникът не доказва твърдението си, че камионът със слънчогледа е пътувал по такива пътища, а не, както твърди ищецът, по междуселски пътища, превозите по които не се отчитат от АПИ.

Въззивният съд е приел, че от заключенията на изслушаните в първоинстанционното производство единична и тройна почеркови експертизи действително не може да се направи еднозначен извод, че четирите стокови разписки за приемане на процесното количество слънчоглед, на които се позовава ищецът, са подписани от пълномощника на ответника - Юлиан Демирев, но съобразявайки категорично установеното от трите вещи лицаграфолози, че същото лице има многовариантен подпис, както и обстоятелството, че сумарно разписките са съставени общо за 99 080 кг слънчоглед на стойност 60 438.80 лева, какъвто именно е предметът на иска, не е отрекъл тяхната доказателствена стойност.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Преди всичко следва да се отчете, че касаторът не е изпълнил задължението си да посочи и формулира конкретно въпросите, за които твърди, че са от значение за изхода на спора. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържат единствено цитати от съдебната практика, които не могат да бъдат преценени като „въпроси“ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Само по себе си, това обстоятелство е достатъчно за недопускане на 4 касационния контрол, в каквато насока са задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които касационният съд може само да уточни и конкретизира, но не и служебно да извежда релевантните за делото въпроси, доколкото това би нарушило принципа за диспозитивното начало.

Независимо от това, дори да бъде съобразен поставеният в самата касационна жалба въпрос – „за задължението на съда да формира изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка“, касационното обжалване отново не би могло да бъде допуснато, тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3 ГПК. Не може да се счете, че този въпрос е разрешен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, а не е изградил изводите си само на свидетелските показания, както твърди касаторът. Нещо повече, показанията на посочените от ищеца свидетели са възприети само като подкрепящи извода, че процесното количество слънчоглед е реално доставено, който е направен въз основа на писмените доказателства и заключенията на счетоводната експертиза.

От друга страна, наличието както на задължителна съдебна практика (посочена от самия касатор), така и на обилна казуална практика на ВКС по чл. 290 ГПК, изключва поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При това, заявено напълно бланкетно, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки.

Настоящият състав намира, че не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, доколкото изложените в негова подкрепа аргументи, повтарящи оплакванията в касационната жалба, не сочат на неправилност, която да е очевидна в смисъла на това понятие, разяснен в последователната практика на ВКС, формирана по чл. 290 ГПК, а именно – съдебният акт да е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; да е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма; както и да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

5

С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 3 500 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 22.12.2022 г.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 130 от

23.09.2022 г. по в. т. д. № 88/2022 г. на Великотърновски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Аксел“ ЕООД, ЕИК 114688643, със седалище и адрес на управление: гр. Кнежа, ул. „Софроний Врачански“ № 9 да заплати на ЕТ „Радослав Костадинов“,

ЕИК 115319930, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 9, вх. Б, ет. 2 разноски за настоящото производство в размер на сумата 3 500 (три хиляди и петстотин) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: