Решение № 1531 от 05.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1531 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330108869 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Т. Ф. Н. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 1622/10.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3521/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 12.08.2020 г. до 06.02.2023 г. в размер на сумата от 708, 96 лв. за обект, находящ се в *********, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.10.2020 г. до 31.01.2023 г. в размер на сумата от 63, 26 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.03.2023 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при 1

Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № **********, не заплатил за периода от 12.08.2020 г. до 06.02.2023 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в *********. Твърди, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ в качеството си на наемател на имота, за което е подписана декларация – съгласие пред ВиК оператора от страна на Община Пловдив. Поддържа, че отчетът в имота е извършван при условията на липсващо измервателно устройство на основание чл. 25, ал. 8 във вр. с чл. 23, ал. 5 от ОУ. Сочи, че поради това е начислявано количество вода по тарифа, като на основание Общите условия се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки един потребител, като е установено завишаване с по 1 куб.м. на всяко тримесечие на човек, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство.

Твърди, че в случая са начислявани по 10 куб.м. за двама обитатели. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение, с присъждане на сторените в производството разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т.

Ф. Н. – чрез назначения му от съда особен представител адв. С. К., е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че исковата молба е нередовна, доколкото към последната не са представени всички необходими доказателства. Излага съображения за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че ищецът не е доказал, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, тъй като не са представени доказателства за качеството потребител на ответника, а именно – че последният е наемател на имот, собственост на Община Пловдив. Сочи, че не са представени доказателства, че ответникът е сключил договор с ВиК оператора или че партидата му е прехвърлена. Поддържа, че към исковата молба са представени доказателства, в които не се съдържа подпис на ответника. Сочи, че не са изложени твърдения и не са представени доказателства как е осъществено фактическото отчитане на имота, както и защо начислението е осъществявано служебно от страна на ищцовото дружество. Твърди, че в исковата молба не са изложени твърдения от кога за ответника – в качеството му на наемател е възникнало задължение за поставяне на измервателно 2 устройство, като твърди, че не се сочат доказателства за връчване на известие за нередовен документ. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.

11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.

Така представените документи представляват частни свидетелстващи 3 документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на наемател по силата на договор, сключен с Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив за обект, находящ се в *********, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

От представената по делото преписка от Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив се установява, че по силата на Заповед № 73/01.08.1990 г. Ф. Т. Н. и 5-членното му семейство, са настанени в общинско жилище, находящо се в *********. Представени са Договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 01.08.1990 г., сключен с Ф. Т. Н. на основание заповедта за настаняване, както и договор за наем на общинско жилище № *****/16.11.2005 г. от Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив в полза на Ф. Т. Н. е отдадено под наем общинско жилище, находящо се в **************** Договорът е сключен като безсрочен, като в последното е посочено, че жилището се предоставяне на наемателя и членовете на неговото семейство – Ш. А. Н.а, Т. Ф. Н., ..... Ф. Н. и Б. Ф. Н..

4

По делото е представен препис – извлечение от Акт за смърт, от който се установява, че Ф. Т. Н. е починал на *********** г.

С договор за наем на общинско жилище № ********/12.10.2022 г., сключен на основание Заповед № 73/01.08.1990 г. за настаняване на петчленното семейство на Ф. Т. Н., от Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив в полза на Т. Ф. Н. е отдадено под наем общинско жилище, находящо се в **********************. Договорът е сключен за срок от една година – от 12.10.2022 г. до 12.10.2023 г.

По делото е представена декларация от 12.10.2022 г., подписана от ответника Т. Ф. Н., с която последният е удостоверил, че в качеството си на наемател на общинско жилище в *******************************, е съгласен заповедта да бъде предоставена за служебно ползване на „Водоснабдяване и канализация“ като е поела задължение да представя бележки за платени консумативи – ВиК.

В производството по делото е приложена цялата налична преписка на Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив. От последната се установява, че в жилището са осъществявани проверки, като с Констативен протокол за състоянието на имота през 2023 г. е установено, че жилището се обитава и се поддържа добре.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, които следва да намерят приложени и за потребителите на водоснабдителни и канализационни услуги, се приема, че „..клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, 5 например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си на наемател на общинско жилище, депозирал декларация, че поема задължение да изплаща консумативните разноски за имота, има качеството потребител. Следва да се приеме, че между страните е възникнало продажбено правоотношение на 12.10.2022 г. – денят на сключването на договора за наем с ответника и подписването на декларация за откриване на партида на негово име. От представените по делото доказателства не се установява, че за периода преди 12.10.2022 г. ответникът е имал качеството на потребител на предоставените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД услуги, доколкото преди този момент общинското жилище е било предоставено на Ф. Т. Н., който е подписал декларация за ползване на услуги от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и следва да се приеме за титуляр на партидата. В производството по делото се установява, че ответникът е бил член на семейството на наемателя Ф. Т. Н., починал на ********* г., но последният не е бил титуляр на партидата, т.е. страна по възникналото правоотношение с ищцовото дружество. В производството по делото не са изложени твърдения, че цената на предоставените услуги до 12.10.2022 г. се претендира на основание наследствено правоприемство, т.е. не се твърди, че за начислените до този момент задължения ответникът отговоря в качеството му на наследник на титуляря на партидата - Ф. Т. Н.. Нещо повече – в 6 производството по делото не са представени и доказателства, че ответникът е единствен наследник на Ф. Т. Н.. Предвид изложеното следва да се приеме, че ответникът е страна по възникналото с ищцовото дружество правоотношение, считано от 12.10.2022 г.