Решение № 4683 от 28.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4683 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110206497 по описа за 2023 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.дело № 6497 по описа за 2023 г. на СРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

Образувано е по жалба от Т. Р. Б. чрез адв. Д. Т. от САК, редовно упълномощена срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332004913 от 27.03.2023 г. издадено от Г.В.Б. - Началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, ДВР, с което на жалбоподателя Т. Р. Б. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата от Т. Р. Б. депозирана чрез адв. Д. Т. от САК се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Сочи се, че същото е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се излагат доводи, че отговорността на жалбоподателя Т. Б. реално е неправилно ангажирана, тъй като собственика на управляваното МПС не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила.

Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, 1 жалбоподателят Т. Р. Бириндижев, уведомен чрез адв. И. Т.ов, не се явява.

За него се явява адв. И. Т.ов от САК, преупълномощен от адв. Д. Т. от САК, който пледира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като в производството не са се събрали никакви доказателства, за това, че собственикът на лекия автомобил е бил уведомен за служебното дерегистриране, което се е случила в същия ден, в който е бил съставен акта. В тази насока и адв.

Т.ов заявява, че актът е съставен в 9.58 часа сутринта на същия ден, в който е бил дерегистриран автомобила, както и че жалбоподателят не е собственик на автомобила, но доколкото няма никакви данни, че собственикът е бил наясно с тези обстоятелства, съответно не е било възможно и за жалбоподателя да е наясно и в тази връзка изцяло липсва субективния елемент на извършеното нарушение.

С оглед на изложеното и адв. И. Т.ов акцентира, че в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на ВКС и ВАС е прието, че не следва да бъде налагано административно наказание на водач, който е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственика на МПС, какъвто е и настоящият случай.

С оглед на изложеното и адв. Т.ов отново пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатски хонорар, за което представя договор, фактура и извлечение.

Въззиваемата страна - Началник група в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпили са писмени бележки от Началник група при ОПП-СДВР, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Б.С., в които се иска подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована и наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъборзано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2023 г., около 09:58 часа, жалбоподателят Т. Р. Б. управлявал лек автомобил марка и модел „Опел Астра“, с рег. № ************* РР, собственост на С.И.Ф., в гр. София по бул.

„Сливница“, с посока на движение от ул. „Дунав“ към ул.„Г.С.Раковски“.

Водачът бил спрян за проверка на бул. „Сливница“ № 186 от служители на СДВР, които установили, че лекия автомобил е без сключена задължителна гражданска отговорност на автомобилистите. След 2 направена справка във АИС ПП било установено, че автомобила е със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 10.01.2023 г. регистрация.

Въз основа на така установеното свидетелят Н. И. К., на длъжност „старши полицай" при СДВР, С-Р 04 Охрана на обществения ред и оперативни обектив при СДВР, в присъствието на ГАК също от СДВР съставил против водача на автомобила - жалбоподателя Т. Р. Б. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. G A № 814458 от 10.01.2023 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта контролният орган приел за установено, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Актът бил връчен на нарушителя Т. Б., който го подписал като не посочил да има възражения. Такива не били подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Впоследствие било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК по материали изпратени от 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 11209/2023 г. по описа на СРП и след като било прието, че липсва умисъл у жалбоподателя Т. Р. Б. да е знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация – нерегистриран по съответния ред, т.е. че не е осъществен състава на горепосоченото престъпление, с постановление на СРП от 08.03.2023 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, а АУАН серия G A № 814458 от 10.01.2023 г. бил изпратена на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за извърване на преценка относно наличието на основание за налагане на административно наказание на жалбоподателя Т. Б..

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 23-4332-004913 от 27.03.2023 г. от Началник група в отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Т. Р. Б. било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на оспореното НП било отразено, че лекия автомобил, управляван от жалбоподателя Б., е бил без сключена задължителна гражданска отговорност на автомобилистите и регистрацията на същия била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 20.04.2023 г., а жалбата срещу него била депозирана на 27.04.2023 г.

По доказателствата:

3

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свид. Н. К., както и писмените доказателства постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 11209/2023 г. по описа на СРП от 08.03.2023 г, справка картон на водача Т. Р. Б. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверен препис от Заповед № 513з-7380/29.08.2022 г. на Директора на СДВР, заверен препис от Заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, заверен препис от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България и останалите съдържащи се по административно наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. Н. К., който заявява, че работел като старши полицай в отдел "Охранителна полиция" при СДВР и не си спомня за конкретния случай, като след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на АУАН сер. G A № 814458 от 10.01.2023 г. заявява, че актът е съставен и подписан от него като при извършената проверка се установило, че водачът няма задължителна застраховка Гражданска отговорност и след направена допълнителна справка било установено и, че управлявания от жалбоподателя Б. автомобил е служебно дерегистриран. Съдът кредитира депозираните от свидетеля К. показания досежно обстоятелствата по съставяне на АУАН, доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством последните се установява, че към 10.01.2023 г. регистрацията на управлявания от Б. лек автомобил е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. С оглед на това съдебният състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно. Същевременно обаче посредством ангажираните от ОПП СДВР доказателства, не се установява дали и в кой момент жалбоподателят Т. Р. Б. или собственика на лекия автомобил – С.И.Ф., са били уведомен за служебната дерегистрация на автомобила, респективно не се установи някой от тях да е имал знание за съответното обстоятелство към инкриминирания момент.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е основателна.

4

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и Наказателното постановление са съставени от териториално и материално компетентни длъжностни лица, съгласно приложените по делото Заповед № 513з-7380/29.08.2022 г. на Директора на СДВР и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Спазени са давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН не се констатират. Налице е редовна процедура по съставяне на АУАН и връчването му срещу подпис на жалбоподателя Т. Б.. Процедурата по връчване на оспореното НП също е редовно извършена.

Същевременно атакуваното НП е материално незаконосъобразно, независимо от обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят Т. Б. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Това е така, доколкото от данните по делото не се доказа нито жалбоподателят Т. Р. Б., нито С.И.Ф., който е собственик на процесното МПС - лек автомобил марка "Опел Астра" с ДК № ************* РР, да са били уведомени за служебното прекратяване на регистрацията.

Следователно и поведението на Б. е субективно несъставомерно, тъй като не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите субсидиарно разпоредби на НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или 5 допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Разпечатката съдържа 41 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/223c6ecc-de92-49c5-9130-b184badba081