Определение № 36059 от 04.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36059 гр. София, 04.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110144173 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по молба с вх. № 269152 от 31.08.2026 г., подадена от Застрахователна компания „У“ АД, ЕИК ********, чрез адвокат Г. Б. М., за изменение на решение № 15894 от 11.08.2026 г. в частта за разноските чрез увеличаване на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Молителят посочва, че искът за главницата е уважен изцяло, но от претендираното заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900,08 евро съдът е признал за подлежаща на възлагане на ответника сумата 540 евро и е присъдил общо 1 003,65 евро разноски.

Поддържа, че извършената работа не се изчерпва с участие в три съдебни заседания, разпит на един свидетел и приемане на една експертиза, а включва и изготвяне на исковата молба и подаване на допълнителна уточнителна молба в изпълнение на указанията на съда. Счита, че характерът и обемът на правната работа обосновават по-висок размер на подлежащите на възстановяване разноски. Позовава се на съобразяването на договореното възнаграждение с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и на регистрацията на адвокатско дружество „Г и М.“ по ЗДДС, удостоверена с представената фактура.

С разпореждане № 106231 от 02.09.2026 г. е разпоредено изпращане на препис от молбата на насрещната страна с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок от получаването му. В дадения срок, насрещната страна по молбата не е взела становище.

Съдът намира молбата за процесуално допустима. Решението е връчено на ищеца чрез неговия процесуален представител на 25.08.2026 г., а молбата е подадена на 31.08.2026 г., в рамките на срока за въззивно обжалване. Подадена е от страна с правен интерес от исканото изменение, която е представила списък по чл. 80 ГПК преди приключване на устните състезания.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С решение № 15894 от 11.08.2026 г. съдът е уважил иска по чл. 411 КЗ за сумата 5 914,31 евро, равностойни на 11 567,38 лв., и е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 150,03 евро, равностойни на 293,43 лв. При общ материален интерес от 6 064,34 евро съдът е определил подлежащите на възлагане разноски на ищеца съразмерно с уважената част от исковете. След частично уважаване на възражението за прекомерност адвокатското възнаграждение е признато до 540 евро, общият размер на признатите разноски е определен на 1 029,11 евро, а дължимата от ответника съразмерна част – на 1 003,65 евро.

Възражението за прекомерност е заявено от ответника още с отговора на исковата молба с вх. № 319321 от 01.10.2025 г. и е поддържано в съдебното заседание на 30.06.2026 г. То е своевременно. Изискването за мотивирано възражение, въведено с изменението на чл. 78, ал. 5 ГПК, обнародвано в ДВ, бр. 17 от 2026 г., не обезсилва вече извършеното през 2025 г. процесуално действие. Съдът е бил надлежно сезиран с искане за намаляване на договореното и поискано адвокатско възнаграждение.

Доказаното договаряне и заплащане на възнаграждението установяват извършването на 1 разхода, но не изключват преценката за прекомерност. Размерът, който страната е уговорила със своя адвокат, не обвързва безусловно насрещната страна при разпределяне на отговорността за разноски. Преценката обхваща действителната сложност на конкретния спор и цялостната извършена работа, а не само цената на исковете или броя на проведените заседания.

При повторната преценка съдът съобразява и изрично посочените в молбата действия по изготвяне на исковата молба и уточненията към нея. Те са част от предоставената правна защита и са включени в общата оценка на положения труд. Същевременно уточнителната молба от 05.12.2025 г. е подадена в изпълнение на указанията за конкретизиране на механизма на произшествието и увредените детайли. Извършването на това обичайно процесуално действие не установява само по себе си такава допълнителна сложност, която да налага възстановяване на целия договорен размер.

Делото е за регресно вземане между застрахователи във връзка с едно пътнотранспортно произшествие и за акцесорно обезщетение за забава. Наличието на валидните застрахователни правоотношения, банковото плащане на обезщетение от ищеца и извършеното частично плащане от ответника са отделени за безспорни. Това е ограничило обема на необходимото доказване. Спорните въпроси са се отнасяли основно до размера на вредите, квалифицирането им като тотална щета, стойността на запазените части и последиците за дължимото обезщетение и лихвите. Тези въпроси са изисквали преглед на застрахователните документи и обсъждане на техническите данни и относимата съдебна практика, което съдът отчита при определянето на възнаграждението.

Проведени са три открити съдебни заседания – на 17.02.2026 г., 05.05.2026 г. и 30.06.2026 г. В първото са обсъдени докладът и уточненията на исковата молба, допълнени са безспорните обстоятелства и са приети общите условия по застраховката. Във второто е разпитан един свидетел, а в третото е изслушано и прието заключението на съдебноавтотехническата експертиза, без допълнителни въпроси от страните, и е даден ход на устните състезания. Не са провеждани допълнителни или повторни експертизи и не са събирани многобройни гласни доказателства. Продължителността и съдържанието на заседанията не сочат на извънреден обем на процесуалната работа.

При съответното прилагане на критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата съдът отчита материалния интерес, фактическата и правната сложност, времето и условията на предоставяне на защитата и необходимата професионална подготовка. По делото не са посочени конкретни обстоятелства за особена спешност или специални условия на възлагане, които да налагат по-висока оценка. Съчетанието на извършените писмени и устни процесуални действия обосновава запазване на признатия размер от 540 евро.

Позоваването на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. също не обосновава исканото увеличение.

Съответствието на договорения хонорар с предвиден в нея размер не заменя индивидуалната преценка за прекомерност. В светлината на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, „Ем акаунт БГ“, размерите, определени от съсловната организация, не могат да се прилагат като задължителен минимален праг, който да изключи тази преценка.

Неоснователен е и доводът, основан на регистрацията по ЗДДС. Представените договор № 38 от 31.07.2025 г., приложение към него, фактура № 0000001594 от 05.08.2025 г. и банков документ от 08.08.2025 г. удостоверяват, че относимото към това дело възнаграждение от 1 760,40 лв., равностойни на 900,08 евро, е с включен ДДС. Фактурата и преводът обхващат и друго възлагане по същия договор, поради което относимата част се индивидуализира чрез приложението. Съдът не отрича извършването на разхода или включването на данъка в него.

Признатата за подлежаща на възлагане сума 540 евро е краен размер с включен ДДС, съответстващ на 450 евро възнаграждение и 90 евро ДДС. Данъкът не се начислява повторно върху така определения краен размер, а регистрацията на доставчика не препятства намаляването на възстановимия разход поради прекомерност.

Изцяло уваженият иск за главницата е съобразен при разпределянето на разноските, но не премахва необходимостта да се отчете отхвърленият самостоятелен иск за обезщетение за забава.

По изложените съображения не е налице основание за увеличаване на присъдените разноски и молбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 269152 от 31.08.2026 г. на Застрахователна компания „У“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ТА“ № 18, подадена чрез адвокат Г. Б. М., за изменение на решение № 15894 от 11.08.2026 г., постановено по гр. д. № 44173/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, в частта за разноските чрез увеличаване на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3