Определение № 1693 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1693 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501834 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Я.Б.Я.в, подадена чрез процесуалния представител юрк. Т. П.-Д., против Разпореждане № 14814/13.06.2023 г., пост. по ч.гр.д. № 7677/2023 г. по описа на ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № *, бл. ***, вх. 4, ет.7, ап.

20 за сумата от 652,07 лв. - главница, 74,16 лв. - договорна лихва, 39,48 лв. – законна лихва за забава, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

В частната жалба се излагат оплаквания, че неправилно районният съд е приел процесния договор за недействителен на основание чл.22 от ЗПК, както и че доколкото клаузите за главница, договорна лихва и законна лихва за забава не произтичат от клаузи с неравноправен характер, то не би следвало да е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение на същите. Излагат се съображения, че съдът неправилно е констатирал, че в процесния договор годишният процент на разходите е неясно формиран. Сочи се, че уговорената в договора неустойка се дължи от стрА. на заемателя вследствие на неизпълнение на поето договорно задължение за представяне в срок на обезпечение

– поръчител или банкова гаранция.

Неправилно първоинстанционният съд не е отчел, че в изпълнение на дадените указания заявителят е конкретизирал извършено от длъжника плащане в размер на 637,35 лв. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови 1 издаване на заповед за изпълнение за сумите, претендирани в Заявлението по чл.410 от ГПК.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната стрА..

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирА. стрА. и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

За да постанови отказа Районен съд - Пловдив е приел, че е налице обосновА. вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта. Според районния съд заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за вземане за главница, произтичащо от договор за потребителски заем, поради което е налице предпоставка за проверка на договора за наличие на неравноправни клаузи. Касае се за предоставен заем от 409,03 евро при лихвен процент 40,06% и ГПР 40,81%. Липсва посочване на методика за определяне на ГПР.

Предвидено е заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Налице са плащания в размер на 637,35 лв.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд, че е налице обосновА. вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора за заем. Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит между „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК: 203939675, като заемодател и А. Г. М. като заемател и договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 06.12.2022 г. Следователно длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обосновА. вероятност за това.

След самостоятелна преценка на представения договор за заем, настоящата инстанция намира, че от съдържанието му се обосновава извод за евентуална неравноправност на неговите клаузи.

2

С представения договор за потребителски кредит заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заемна сума в размер на 409,03 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева, съгласно който 1 евро се разменя за 1,95583 лв, която последният се е задължил да върне на 21 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 22,95 евро (44,88 лв) при годишен лихвен процент от 40,06% и ГПР от 40,81%. Съгласно чл. 12 от договора, заемателят се задължава в срок от 3 дни след сключване на договора да осигури действието на трето лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което следва да отговаря на описани в договора условия (ЮЛ съгласно ТЗ или дееспособно ФЛ, навършило 25 г., минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца от 1500 лв. на месец и т. н.), като при неизпълнение на задължението на заемателя се дължала неустойка в размер на 342,51 евро (669,90 лв). Договорено е и предоставяне на допълнителни услуги - „Избягване на предсрочна изискуемост“ и „Възможна промяна на погасителен план“, съпътстващи правата и задълженията на А. Г. М. във връзка със сключения договор за заем. Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем № 57167/05.10.2021 г. – под допълнителна услуга „Избягване на предсрочна изискуемост“ се разбирало възможността на ползващия услугата за всеки тридесетдневен период от срока на действие на договора за заем да забави плащането на една от падежиралите вноски с 30 календарни дни без да настъпва юридически факт на предсрочна изискуемост на цялата оставаща изискуема сума по договора за заем. Това право можело да се ползва до 7 пъти през срока на действие на договора, за което заемателят дължал заплащане на цена за използване на допълнителната услуга, определена за всеки 30-дневен период, през който имало погасителна вноска, чиято плащане било забавено с повече от 30 дни – дължало се плащане на 10 лв., но не повече от 70 лева за целия срок на договора.

Съгласно чл. 6 от договора – под допълнителна услуга „Възможна промяна на погасителен план“ се разбирало възможността ползващият услугите да изрази желание да бъдат променени падежните дати на погасителните вноски, като в случай на упражняване на правото – дължал: при промяна на датите на всички погасителни вноски с до 30 календарни дни напред – 1% от стойността на главницата за всеки календарен ден.

Настоящият съдебен състав приема, че е налице обосновава вероятност таксите за допълнителните услуги да са договорени за действия, които по същество касаят управлението на кредита и не представляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, поради което договорените за тях такси съставляват „скрито възнаграждение“ по договора. Това е така, защото в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е уредена забрА. да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените допълнителни услуги („Избягване на предсрочна 3 изискуемост“ и „Възможна промяна на погасителен план“) представляват именно услуга във връзка с управление на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите следва да се дължи възнаграждение. На следващо място, уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК .

На следващо място в договора е поставено условие на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойка в размер на 342,51 евро (669,90 лева), предвидена да са заплаща разсрочено в размер на 76,78 лв с погасителната вноска. Договорената неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчителство или банкова гаранция е над 80% от размера на заетата сума и е налице е обосновА. вероятност с нея да се цели осигуряването на „скрито възнаграждение“ за кредитора, доколкото предоставянето на поръчителството, предвид условията за това в договора, е трудно изпълнимо до степен на невъзможност. Действително, съгласно чл. 19 ал. 3 т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената законова разпоредба визира неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит, а не неизпълнение на други задължения. Да се приеме обратното би означавало да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения - различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. Следва и да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно задължителните указания, дадени в т.3 на ТР № 1/15.06.2010 г.на ВКС, ОСГТК нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността съдът следи служебно. С оглед изложеното съдът намира, че процесната неустойка – уговорена за непредставяне на обезпечение и в размер над 80% от размера на получения кредит, няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а със същата търговецът цели „скрито оскъпяване на кредита„.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният 4 процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Налице е обосновавА. вероятност за нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК с невключването на разходите по договора за таксите за допълнителни услуги и т.нар. неустойка, доколкото и същите евентуално представляват „скрито възнаграждение“ по договора и водят до допълнително оскъпяване на кредита. След като посочените допълнителни разходи не са включени в посочения в договора ГПР е налице нарушение на изискването по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит и същият е изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Освен това, посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя стрА. означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145 ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми. Освен това тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.