Решение № 38 от 04.04.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр.Несебър, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20232150200741 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р. Й. И. с ЕГН **********, с адрес: град Т., улица С.К. № 7, вход Г, етаж 4, ап.31, против Наказателно постановление № 3637 от 02.10.2023г., издадено от Началника на РУ Несебър към ОДМВР Бургас, с което за нарушение по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.218б от НК.

Жалбоподателят счита наказателното постановление (НП) за незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон, и необосновано. Отрича да е извършила вмененото й нарушение, а и липсват доказателства, които да сочат именно нея като лицето, отнело чужди движими вещи, още по-малко да са отнемани от нейна страна с цел да бъдат присвоени. Въпросните вещи – камери за видеонаблюдение, са установени, че се намират в приемното фоайе на хотела.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението. Счита, че от доказателствата по делото е установено лицето, свалило поставените камери за видеонаблюдение, но владението на техния собственик не е прекъснато, същият не е бил лишен от фактическата власт върху тях, такава власт Р. Й. И. не е установявала. Претендира разноски.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

1

Въз основа на доказателствата по делото съдът прие за следната фактическа обстановка.

Свидетелите Ю.В.Р. и В.Ю.Р., твърдят в показанията си че последният притежава апартаменти и студиа в хотел „А.“ в к.к. Слънчев бряг, закупени от него през 2019г. с основната цел да бъдат отдавани под наем на туристи. Жалбоподателката Р. Й. И. и свидетелят Ю.В.Р. живеят на съпружески начала, а свидетелят В.Ю.Р. е техен син, роден от съвместното им съжителство. Други множество обекти в същия хотел се притежават от Д.Ч., който е в конфликт с повечето от собствениците и другите обитатели в хотела основно поради обстоятелството, че той извършва дейности по управление и поддръжка на общите части в хотела без да се допитва и да се съобразява с изискванията на останалите собственици. Едно от тези действия, което е станало причина за спорове с Д.Ч., е поставянето от него на камери за видеонаблюдение във фоайето на хотела, с което собствениците не били съгласни защото не са искали да бъдат снимани и следени, като мониторите за наблюдение се намират в негово помещение. Той е бил молен многократно да премахне камерите, но е отказвал като е заявявал, че фоайето е негово, както и че е собственик на незастроената част от имота, в който е разположен хотела, включително и на басейна, както и че камерите са били негови. От 2019г. Р. И. и Ю.Р. са се установили да обитават един от жилищните обекти в хотела, собственост на сина им, като Ю.Р. също е настоявал Д.Ч. да премахне камерите, монтирани във фоайето. Свид. Ю.Р. твърди, че лично той е премахнал тези камери с помощта на стълба, като на тези действия е присъствала и Р.

И.. Свалил е камерите като е развил същите и е премахнал щифтовете заедно с кабелите, с изключение на една, на която се е наложило да отреже кабела. Поставил е камерите зад рецепцията във фоайето. Твърди също, че поради тези действия повече от месец по-късно той е бил задържан от полицията, при което задържане е посочил местонахождението на камерите.

Свидетелят Васил Р. също потвърждава, че туристите в хотела са се оплаквали от монтираните в хотела камери, като заявявали, че не искат да бъдат снимани, както посочва и случаи, при които туристи отказвали да наемат стаи в хотела именно поради наличието на камери за видеонаблюдение, поставени от Д.Ч.. Потвърждава и че именно неговия баща – Ю.Р., е свалил камерите, монтирани във фоайето на хотела, и че той – Васил Р., го е помолил да стори това, и също е присъствал на тези действия на баща си, също посочва, че след свалянето на камерите те били поставени на рецепцията във фоайето. Оттогава камери във фоайето не са поставяни, респ. не са монтирани от страна на Д.Ч., поради което гостите на хотела вече били спокойни.

В издаденото на 02.10.2023г. Наказателно постановление на Р. Й. И. е наложена на основание чл.218б от НК глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК за това, че за времето от 08.03.2023г. до 14.03.2023г. в град Несебър, във фоайето на хотел „А.“, са отнети чужди движими вещи: три броя камери за видеонаблюдение с кабели от владението на Д.Г.Ч.. В края на месец февруари 2023г. Д.Ч., собственик на два етажа от комплекс „А.“, поставя в комплекса СОТ, чрез който искал да ограничи достъпа на другите 2 собственици до негови лични самостоятелни обекти – ресторант, лоби бар и други. На 04.03.2023г. около 13:00 часа Ю.Р. и жената, с която живее на семейни начала – Р. И., пристигнали в комплекс „А.“, където синът им притежавал апартаменти. На 14.03.2023г.

Д.Ч. установява като преглежда записите от камерите, че същите са свалени от Ю.Р. и Р. И..

Тяхното намерение било не да бъдат отнети , а да получат чувство на възмездие срещу действието на Ч., което нарушава спокойното им ползване на комплекса – поставената охранителна техника на ТИМ-СОТ. Стойността на демонтираните камери е 196,02 лева. В НП е посочено, че при издаването му наказващият орган е взел предвид Прокурорско постановление № 3637/2023г., издадено по ДП № 304 ЗМ-143/2023г. по описа на РУНесебър.

Това постановление на прокурора е издадено на 18.09.2023г. и с него на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено ДП № 304 ЗМ-143/2023г. по описа на РУ-Несебър, пр.пр. вх.№ 3637/2023г. по описа на РП-Бургас, водено за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. В него е посочено, че ДП е образувано на 14.03.2023г. за това, че за времето от 08.03.2023г. до 14.03.2023г. в град Несебър, от фоайето на хотел „А.“, са отнети чужди движими вещи: три броя камери за видеонаблюдение с кабели и три броя палмови растения в пластмасови саксии от владението на Д.Г.Ч. с ЕГН **********, с намерението противозаконно да бъдат присвоени – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Прокурорът е описал и приетата от него за установена в хода на разследването фактическа обстановка: В края на месец февруари 2023г. Д.Ч., собственик на два етажа от комплекс „А.“, поставя в комплекса СОТ, чрез който искал да ограничи достъпа на другите собственици до негови лични самостоятелни обекти – ресторант, лоби бар и други. На 04.03.2023г. около 13:00 часа Ю.Р. и жената, с която живее на семейни начала – Р. И., пристигнали в комплекс „А.“, където синът им притежавал апартаменти. Същите установяват на входната врата стикер, указващ, че е поставена СОТ. Влизайки в комплекса и преминавайки през фоайето, те двамата активират СОТ, поради което на място пристига патрул на ТИМ-СОТ, които обслужват комплекса. Служителят на ТИМ-СОТ – Д. К. разговарял с Ю.Р., като двамата се опитали да се свържат с Д.Ч., но същият не отговарял на обажданията, поради което служителят на ТИМ-СОТ приел, че Р. е съсобственик в комплекса и си тръгва. Р. и И., афектирани от поставения СО Т, слизат във фоайето и демонтират 3 броя камери за видеонаблюдение марка „Hikvision“, след което ги отнасят със себе си. На 08.03.2023г. Д.Ч. проверява през мобилното си приложение състоянието на камерите и установява, че три от тях не работят. На 14.03.2023г. идва в комплекса и на компютъра преглежда записите като установява, че камерите са свалени от Р. и И., поради което се явява в РУ Несебър. Изначално още при заявяване на извършеното престъпление пострадалият посочва кои са лицата, които той разпознава от камерите. В тази връзка Ю.Р. и Р. И. не оспорват извършеното. Реално те двамата твърдят, че И. не е участвала в демонтажа, но от записите е видно, че тя е съдействала на Р. като му е „подавала различни предмети, държала е други такива и т.н“. Намерението на Р. и И. към тези вещи очевидно не е било те да бъдат отнети, а да получат те двамата чувство на възмездие срещу действието на Ч., което нарушава спокойното им ползване на комплекса – поставената охранителна 3 техника на ТИМ-СОТ. Извършената оценителна експертиза установява, че стойността на демонтираните камери е 196,02 лева, което е многократно под размер на две минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието. Предвид, че те са върнали камерите в някакъв неустановен момент в шкаф на рецепцията (откъдето са иззети с протокола за допълнителен оглед на местопроизшествие), прокурорът е преценил, че спрямо Ю.Р. и Р. И. са налице предпоставките на чл.218б от НК. Прокурорът е стигнал до извод, че Ю.Р. и Р. И. са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, извършили са го виновно, при форма на вината „пряк умисъл“; формирали са представа за обективните признаци на деянието, а именно, че отнемат движими вещи, които не се намират в тяхно владение, че нямат съгласието на владелеца на вещите да се разпореждат с тях. В съзнанието на дейците се е отразил фактът, че деянието им е общественоопасно, предвиждали са неговите общественоопасни последици, а волята им е била насочена именно към тяхното настъпване. Прокурорът се е разпоредил препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ Несебър за налагане на административно наказание „Глоба“ по отношение на Ю.Р. и Р. И. по реда на чл.218б, ал.1 от НК.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва Наказателното постановление, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 10.10.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 18.10.2023г.

Съдът при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административнонаказателната процедура и във връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа издаденото наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите задължителни реквизити на този акт и реда за съставянето му, счита, че незаконосъобразно е съставен и при допуснати съществени процесуални нарушения от административно наказващия орган.

Липсва пълно описание на осъщественото нарушение, включително обстоятелствата оп извършването му.

В наказателното постановление се сочи като правна квалификация на деянието чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Разпоредбата на чл.218Б, ал.1 от НК предвижда административно наказание глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен за деяния по чл.194, ал.3, чл.195, ал.4, чл.204, б.“а“, чл.206, ал.1 и 5 и чл.207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до две минимални работни заплати за страната, установени към датата на деянието.

Не се сочи в наказателното постановление пълният състав на нарушението, а именно от чие владение са отнети вещите и без чие съгласие, че стойността им е до две 4 минимални заплати за страната, че деянието съставлява маловажен случай, за да бъде квалифицирано по чл.194, ал.3 от НК.

От друга страна наложеното наказание от административно наказващия орган глоба в размер на 200 лева е без посочване на алинеята на чл.218б от НК, т.е. санкционната норма, която се сочи от административно наказващия орган, е непълна.

Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на процесуални норми.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, тъй като по делото не бяха събрани доказателства за това, че жалбоподателката е осъществила административно нарушение по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК. По делото се установи, че въпросните 3 броя камери за видеонаблюдение не са били отнемани, като това обстоятелство изрично е посочено при описанието на нарушението в НП, а именно, че при свалянето на камерите не е било с намерение те да бъдат отнети, затова не е посочено да е налице отнемане, което да е противозаконно и да е без съгласието на собственика им. Когато е приел, че Р. И. е участвала в свалянето на камерите за видеонаблюдение, наказващият орган се е позовал на описаното постановлението на прокурора, а именно, че тя е „съдействала“ на Ю.Р., като му е подавала различни предмети, а други предмети тя е държала, докато Ю.Р. е свалял камерите.