Решение № 269 от 20.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 209

№ 269 гр. Самоков, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20231870101248 по описа за 2023 година

Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ЗК „Л И“ АД, ЕИК *********, против А „П И“ (***) за заплащане на сумата 131,60 лв. (представляваща 121,60 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски), ведно с обезщетение за забава в размер на 41,60 лв. за периода от 28.08.2020 г. до 28.08.2023 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 03.03.2019 г. около 05:30 часа, на главен път II-82 около км 14+289, лек автомобил А ДКН СО****ВР, управляван от Т. С., преминава през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно като реализира ПТП, с материални щети по автомобила. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК „Л И“ АД е образувана преписка по щета по имуществена застраховка „Каско“ на МПС.

Констатирани са щети, в съответствие с установените, като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза, и оценка е определен размерът на 1 обезщетението на увреденото МПС в размер на 121,60 лева и 10 лв. ликвидационна разноски. Сумата е изплатена на собственика на увреденото МПС. Реализираното пътнотранспортно произшествие е настъпило на път, стопанисван от А „П И“, ответникът отговаря за проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, поради което и във връзка с изплатеното обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 45 и 49 от Закона за задълженията и договорите, се поражда правният интерес на ЗК „Л И“ АД за предявяване на иск срещу А П И.

Ответникът *** оспорва исковете. Твърди недоказаност на механизма на ПТП, липса на покрит риск поради непредставени общи условия, както и съпричиняване от страна на водача поради движение с несъобразена скорост.

Прави възражение за изтекла давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От Протокол за ПТП № 1529429 от 03.03.2019 г. се установява, че на същата дата около 05:30 ч. на път II-82, км 14+289, л.а. „А А4“ с рег. № СО****ВР е реализирал ПТП. Като причина за ПТП в протокола е посочена „дупка на пътното платно“. Съгласно показанията на свидетеля Т. С (водач на автомобила), в тъмната част на денонощието е уцелил дупка с диаметър около 50 см и дълбочина 15-20 см, в резултат на което е спукал предна гума и джанта. Свидетелят е карал със скорост около 50 км/ч, като на пътя е нямало сигнализация за неравности. Автомобилът е бил застрахован в ЗК „Л И“ АД по застраховка „Каско“ със срок на валидност от 16.02.2019 г. до 15.02.2020 г..

По повод събитието е заведена щета № 2231-1261-19-402664, по която на собственика е изплатено обезщетение от 121,60 лв., което се установява от представеното преводно нареждане от 26.11.2019 г.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ) се установява, че механизмът на ПТП отговаря на описаните увреждания (гума и джанта), като необходимата стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни цени е 181,61 лв..

С писмо изх. № 714/21.01.2020 г., доставено на Областно пътно управление – С на 29.01.2020 г., ищецът е поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение по щетата. Няма доказателства дя е извършено плащане.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е основателен. За да възникне регресното право по чл. 410, ал. 1 КЗ, следва да са налице: валидно застрахователно правоотношение, изплатено обезщетение и трето лице, отговорно за настъпилите вреди. Безспорно се установи, че ищецът е изплатил 121,60 лв. застрахователно обезщетение за процесното събитиех по валидно застрахователно правоотношение и настъпил покрит риск. Отговорността на *** произтича от чл. 49 ЗЗД. *** е стопанин на републиканската пътна мрежа по силата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата и е длъжна да поддържа пътищата в състояние, осигуряващо безопасност на движението (чл. 29 ЗП). Наличието на необезопасена и несигнализирана дупка по пътното платно представлява противоправно бездействие, за което ответникът носи отговорност. Възражението за съпричиняване е недоказано. Скоростта от 50 км/ч в тъмната част на денонощието при необозначени дупки не съставлява рисково поведение, което да обуславя вина на водача. Възражението за погасителна давност също е неоснователно, тъй като 5-годишният давностен срок от датата на ПТП не е изтекъл към завеждане на исковата молба. Искът за главницата е доказан до пълния предявен размер от 131,60 лв. (вкл. 10 лв. ликвидационни разноски).

По отношение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 41,60 лв. за периода 28.08.2020 г. – 28.08.2023 г.: причинителят на непозволеното увреждане е в забава от деня на поканата, която предхожда началната дата на претенцията. В случая съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводството, за да извърши самостоятелно изчисляване на точния размер на дължимата законна лихва върху главницата за претендирания период. Доколкото обаче се касае за математическо изчисление въз основа на нормативно определен размер (Основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта), за формиране на извод за основателност и размер на претенцията, съдът извърши справка чрез общодостъпния в интернет електронен калкулатор за лихви задължения на с т р а н и ц а т а https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.

Извършеното изчисление върху главница от 131,60 лв. за посочения период потвърждава, че дължимата законна лихва възлиза на 41,70 лв. Предвид това, искът се явява доказан по размер и следва да бъде уважен изцяло.

3

По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски: 100 лв. държавна такса, 250 лв. за експертиза и депозит свидетел и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо 450 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А „П И“, ЕИК *********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л И“ АД, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 67,29 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а. „А А4“, рег. № СО****ВР, причинени при ПТП на 03.03.2019 г. на път II-82, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А „П И“, ЕИК *********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л И“ АД, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 21,27 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 28.08.2020 г. до 28.08.2023 г.

ОСЪЖДА А „П И“, ЕИК *********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л И“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 230,08 евро, представляваща направени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 4