Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 214 от 15.02.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 275/2023
Вид
Определение № 214
Подписан
15.02.2023
В сила
15.02.2023
Състав
Мими Фурнаджиева, Десислава Попколева, Велислав Павков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. София, 15.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Частно касационно гражданско дело № 20238003100275 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Й. Д. против определение № 50892/06.12.2022 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.№ 1676/2022 г.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба на С. Й. Д. срещу решение на Софийски окръжен съд от 23.12.2021 г. по в.гр.д. № 563/2021 г., с което е потвърдено решение от 12.03.2021 г. по гр.д. № 647/2020 г. на РС Костинброд, с което е признато за установено по отношение на касатора вземането на ищеца „ШелБългария“ ЕАД в размер на 20 000 лв. по запис на заповед, издаден на 10.06.2019 г. , предявен за плащане на 16.03.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2020 г.

Жалбоподателят поддържа неправилност на изводите на състава на ВКС, че в случая е налице търговски спор с цена на иска до 20 000 лв. Излага становище, че делото е гражданско, тъй като страна по него е физическо лице – потребител, а съгласно ТР № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. по т.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, след изменението на чл.113 ГПК ДВ, бр. 100/2019 г., дело с предмет правоотношения, възникнали от договор, сключен между физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът на достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела.

Ответникът по жалбата - „Шел България“ ЕАД оспорва същата, като поддържа, че определението е правилно и е постановено при спазване на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК- искът е с цена до 20 000 лв. - независимо дали делото е образувано като гражданско или като търговско, правният спор между страните е търговски, тъй като предметът му е абсолютна търговска сделка и касаторът – ответник не е потребител.

1

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че въззивното решение, срещу което е подадена касационна жалба е постановено по търговско дело, по което е разгледан иск с цена до 20 000 лв., поради което е приложима разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Посочено е, че този извод не се променя от обстоятелството, че делото е образувано като гражданско, а не като търговско. В случая правният спор между страните произтича от правоотношение, породено от запис на заповед, който е абсолютна търговска сделка. Самият касатор е поддържал по делото, вкл. и в касационната си жалба, че е подписал процесния запис на заповед за обезпечаване изпълнението на друга търговска сделка-договор за използване на услуга „euroShell C.“, сключен между ищцовото дружество и „СД Транс-69“ ЕООД, представлявано от касатора – ответник, който е негов управител и едноличен собственик на капитала му. Съставът на ВКС е приел, че именно тези обстоятелства изключват възможността касаторът-ответник да има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, респ. - в случая не намира приложение разпоредбата на чл.113, изр.2 ГПК и е приложима разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК, в който смисъл са и разясненията в мотивите на ТР № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. по т.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното определение на състава на Четвърто гражданско отделение на ВКС, е правилно. Предмет на предявения по делото иск с цена 20 000 лв. е относно вземане, произтичащо от запис на заповед – абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.8 ТЗ. Поради това предявеният иск е с предмет право, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ и цената на иска постановеното по него решение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. по т.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, в зависимост от качеството на лицата по правоотношението търговските сделки могат да бъдат едностранни и двустранни, като в чл.287 ТЗ е предвидена приложимост на разпоредбите на търговското законодателство и за търговски сделки, при които една от страните не е търговец и не следва друго от закона. В отношенията между търговци или когато едната страна е търговец, са приложими и уредените в ЗЗД договори, които са част от гражданското право. Видът на делото с оглед неговия предмети цената на иска, са законодателно въведени като критерии за допустимост на касационното обжалване.

Обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените в чл.280, ал.1, т.1 ГПК въззивни решения е паричната оценка на предмета на съответното дело. В съответствие с този критерий въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правния спор. Това разрешение е приложимо и в настоящия случай, с оглед на което е неоснователен доводът в частната жалба, че поради липсата на търговско качество на една от страните производството по иска с правно основание чл.422 ГПК по отношение 2 на сумата от 20 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед, има характер на гражданско дело. По делото липсват наведени твърдения, а и не са налице такива данни, от които да се направи извод, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на каузално правоотношение, произтичащо от потребителски договор, поради което не са и налице предпоставките по чл.113 ГПК и съответно допустимост на касационното обжалване на въззивното решение като постановено по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.

Напротив, настоящият жалбоподател е поддържал по делото, вкл. и в касационната си жалба, че е подписал процесния запис на заповед за обезпечаване изпълнението на друга търговска сделка-договор за използване на услуга „euroShell C.“, сключен между ищцовото дружество и „СД Транс-69“ ЕООД, представлявано от касатора, който е негов управител и едноличен собственик на капитала му, което изключва приложението на разпоредбата на чл.113, изр.2 ГПК в конкретния случай.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50892/06.12.2022 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1676/2022 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3