Решение № 116 от 20.02.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 116 / 20.2.2020г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд

– Пазарджик, ХІ състав, в открито съдебно заседание на двадесети и втори януари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Марияна Шотева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Васко Нанев

2. Георги Видев при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Нанев касационно административнонаказателно дело № 1368, по описа на съда за 2019 г. За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с гл.ХII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Териториална дирекция на НАП Пловдив, чрез юрк. Т. С., срещу Решение № 631/29.10.2019г., постановено по АДН № 1118/2019 г. на Районен съд – Пазарджик. Касационният жалбоподател изразява становище за нарушение на материалния закон при постановяване на решението, като обосновава, че в процесното наказателно постановление е приложима нормата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.

Ответникът по касационната жалба – „Дикри 2006“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.“Ю.“ № .., редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът заявява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивната инстанция е приложила правилно материалния закон и е намалила размера на наказанието. Предлага обжалваното решение на районния съд да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.

220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.

1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е установил, че дружеството е санкционирано, защото като задължено лице не е начислило ДДС в размер на 687.45 лева по извършени от него облагаеми доставки на обща стойност 4 124.68 лева за периода 01.01.2018 г.

31.01.2018 г., тъй като същото е било длъжно, но не е подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС. Съдът е приел за установено, че за периода от 01.01.2017 г.- 31.12.2017 г., дружеството – ответник по касационната жалба било реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер 51 771.12 лева. Проверката на органите по приходите е установила, че облагаемият оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС за задължителна регистрация бил достигнат още за периода 01.07.2016-30.06.2017 г., бил в размер на 50 122.11 лева и дружеството е било длъжно да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС до

14.07.2017 г./ в четиринадесетдневен срок до изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000 лева/. Заявлението за регистрация било подадено на 26.01.2018 г., т.е. със закъснение от 6 м. и 12 дни. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 07.02.2018 г. на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС.

При извършена последваща проверка било установено, че за периода 01.01.2018 г. – 31.01.2018 г. задълженото лице е извършило облагаеми доставки на обща стойност 4 124.68 лева. По формулата, описана в чл.53, ал.2 от ППЗДДС неначисленият ДДС за посочения период бил в размер на 687.45 лева. След като е обсъдил всички събрани по делото доказателства съдът е приел, че при тези данни е осъществен съставът на нарушение по чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Районният съд е намерил, че при определяне размера на санкцията наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания като не е отчел наличието на всички предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.183, ал.3 от ЗДДС. Съгласно същата разпоредба „ При нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 м. от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер на 5 на сто от данъка, но не по малко от 200 лева.

В случая данъкът е следвало да бъде начислен за данъчен период 01.01.2018-31.01.2018 г. до 14.02.2018 г., а както е отразено в НП, данъкът е начислен с протокол от 07.02.2018 г.. Справката декларация за процесния данъчен период е подадена на 14.03.2018 г. Следователно начисляването на данъка с подаването на справката декларация е извършено в рамките на 6 – месечния период, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Поради това съдът е намерил, че санкцията е следвало да бъде в съответствие с предпоставките на чл.180, ал.3 от ЗДДС, съобразно установения минимален размер по чл.180, ал.3 от ЗДДС, а именно 200 лева.

Районният съд е изменил наказателното постановление, но не приложеното по делото и обжалвано Наказателно постановление № 346180-F382009/09.07.2018 г., а Наказателно постановление № 346180-F382009/09.02.2019 г., т.е. изменил е не процесното НП, а друго такова издадено през друг месец и друга година. При това положение следва обжалваното решение да бъде отменено и делото – да бъде върнато на друг състав на Районен съд – Пазарджик, който да се произнесе по законосъобразността на Наказателно постановление № 346180-F382009/09.07.2018 г.

Следва да се отбележи, че независимо от произнасянето по друго наказателно постановление, вместо по оспореното, първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта с която НП е потвърдено досежно санкция в размер на 200 лв., тъй като не е подадена жалба от страна на наказаното лице.

Воден от гореизложеното Административен съд – Пазарджик, Х състав, Р Е Ш И:

Отменя

Решение № 631, от 29.10.2019 г., постановено по АНД

№ 1118/2019 г. по описа на Районен съд –

Пазарджик, с което решение е изменено Наказателно постановление № 3461180-F382009 / 09.02.2019 г.

Връща делото на друг състав на Районен съд – Пазарджик, който следва да се произнесе по законосъобразността на Наказателно постановление № 346180-F382009 / 09.07.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, с което постановление на „Дикри 2006“ ЕООД за нарушение на чл. 102, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 1 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 687,45 лв., която съдът е намалил на 200 лв.

Решението е окончателно.

Председател:/П/

Членове:

1./П/

2./П/