Решение № 4375 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4375 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело №

20221100505218 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 30. 12. 2021 год., постановено по гр. д. № 6029/2015 год. на СРС ІІ ГО 59 състав, е осъдена К. Б. да заплати на Х. ЕАД 985.60 лева по чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 318 ал. 1 ТЗ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД 3059.51 лева, като в останалата част исковете са отхвърлени до първоначално предявени размери. С решението са възложени разноски и на двете страни, съобразно изхода по спора.

С въззивна жалба ответникът атакува решението в неблагоприятната и осъдителна за него част, като неправилно, незаконобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Поставя се въпросът защо при наличие на платена гаранционна сума по двустранен договор, който безспорно покрива т. нар. задължения на другата страна, е необходимо завеждането на дело, блокирането на сметки и търсенето на законна лихва, която единствено увеличава задължение, което реално не съществува. Това търсене и защита на законни права и интереси е или не е злоупотреба с права. Претендират се разноски.

ПРАВНА УРЕДБА :

Според Търговския закон, Глава двадесет и втора.

ТЪРГОВСКА ПРОДАЖБА

Раздел I.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Чл. 318. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка.

(2) Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.

С протокол за избор на съдия-докладчик група на разпределение ВГД – Търговски.

С въззивната жалба се иска постановяване на решение, с което да се отмени решението на районния съдия и да се 1 отхвърли искът изцяло като неоснователен, недоказан и необоснован.

Претендират се и направени разноски, съобразно списък за разноски, който се представя. В отговор Ищецът счита жалбата да е неоснователна. Предявили са главен иск за сумата 10485.64 лева, сбор на сумите за отделни доставки, за които са издадени фактурите, процесните, представени. Като с решението искът е уважен частично за сумата от 9985.60 лева. Неуважената част включва сумите по две фактури, които на са подписани от ответника и получаване на стоките по които били оспорени от него пред СРС, който приел възраженията за основателни.

Съдът правилно е отразил извод, че сумата от 10000 лева не е послужила за погасяване на задълженията по претендираните фактури.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и да се потвърди решението на районния съдия като правилно, обосновано и законосъобразно.

Претендират се и разноски с адвокатско възнаграждение.

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивния съд.

Разпореждането е надлежно връчено на страните.

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

Въззивната на ищеца жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ищеца, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

Възраженията и твърденията с въззивната жалба, са същите като с отговора на исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдяна е неправилност на съдебното решение, като такъв порок не е характерен за обжалваната част на съдебното решение, напротив, изцяло липсва. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Не се открива непълнота на доказателствата, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото.

А след като не са оспорени по надлежния за това ред доказателствата, които са обект на жалбата, са относими и релевантни и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.

В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ответника и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ищеца, който може да представя доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от негова страна.

Доколкото в жалбата въззивникът не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци 2 на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди, в обжалваната част.

При установяване на обективната истина в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си.

Не се спори, а се установява и от представения ПКО, л. 102 от делото на СРС, по безспорен начин, че ответникът е внесъл в касата на ищеца сумата от 10000 лева, която сума е била осчетоводена от ищеца. Изводът на районния съдия относно основателността на исковете е обоснован и аргументиран, тъй като и според допълнителното заключение на ССЕ на вещото лице П.Й., че със сумата от 10000 лева, внесена от ответника в касата на ищеца, за което обстоятелство от ищеца е издаден ПКО, са погасени задължения на ответника по общо 28 броя фактури, издадени след 01. 10. 2010 год. , които са различни от процесните фактури, описани в исковата молба, на които ищецът основава исковата си претенция в настоящето производство. Заключението на ССЕ е прието без оспорване по надлежния за това ред по чл. 200 ГПК, нито пък писмените документи, наред с него, са били оспорена по чл. 193 ГПК, поради което доказателствата се приемат и кредитират като обективни и корелиращи си такива.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са основателни, защото са доказани освен по основание и по размер, предвид неоспорени доказателства, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия в обжалваната част.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

Така, жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.

Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства.

Разпределена е правилно доказателствената тежест,

Страните други доказателства нямат, не са заявили и други доказателствени искания пред районния съдия.

При наличие на тези доказателства – писмени, експертни заключения, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, което следва се потвърди от въззивния съд.

С решението на районния съдия предявените искове от ищеца против ответника са частично уважени – суми в процесните размери за тяхното заплащане – общо.

Решението е обжалвано в осъдителните части от ответника в първоинстанционното производство – във въззивната му жалба са изложени доводи за неправилност на решението.

Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон, районният съд е уважил като доказани и основателни предявените искове.

Други доводи с въззивната жалба ищецът не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Доколкото въззивникът ответник иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид 3 изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.

Правилно районният съдия е приел, че при така събраните доказателства ищецът е доказал всички елементи от сложния фактически състав на вземането си по чл. 82 ЗЗД, основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Други оплаквания и възражения въззивната на ответника жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено, в атакуваните въззивно части.