Решение № 2721 от 03.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2721 гр. Варна, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110109352 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „*******“ ЕООД срещу М. Г. Р., с която е предявен иск с правно основание чл.

535, вр. с чл. 485 от ТЗ, вр. чл. 422 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът в качеството на авалист дължи солидарно с издателя „*******“ ЕООД на ищеца сумата от 6288,89 евро /12 300 лева/, представляваща вземане по Запис на заповед от 23.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 26.03.2024 г. до окончателното заплащане, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1684/28.03.2024 г. по ч.гр.д. № 3603/2024 г. на Районен съд – Варна.

В исковата молба ищецът излага, че на 21.10.2021 г. „*****“ ЕООД е издало запис на заповед в полза на „*******“ ЕООД за сумата от 12300 лева, платима при предявяване. Сочи, че същият е бил предявен на длъжника за плащане на 31.10.2021 г., поради което е настъпил падежа на задължението, като не е постъпило плащане. Излага доводи, че задължението по записа на заповед е авалирано, при издаването му от М. Г. Р.. Сочи, че на основание чл.

484, ал. 3 от ТЗ поръчителят отговаря солидарно с издателя. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. Г. Р., чрез назначения 1 особен представител – адв. В. Т. е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва надлежното предявяване на записа на заповед за плащане на 31.10.2021 г., като сочи, че ищецът, чиято е доказателствената тежест не сочи доказателства за същото. Възразява срещу акцесорното искане за заплащане на законна лихва за забава. Моли за отхвърлянето на иска.

В о. с. з. ищецът, редовно уведомен, представлява се от адв. Б. Р..

Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от назначения особен представител. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От съдържанието на представения запис на заповед от 23.10.2020 г. се установява, че е издаден от „*******“ ЕООД, чрез управителя М. Р., по силата на който дружеството като издател се е задължило да заплати на „*******“ ЕООД сумата от 12 300 лева, без протест и без разноски при предявяване. В записа на заповед е посочено, че е авалирано задължението от страна на М. Г.

Р., при условията, при които е поето задължението. Изрично в съдържанието на записа на заповед е посочено, че е предявен за плащане на 31.10.2021 г.

При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.

535, вр. с чл. 485 от ТЗ, вр. чл. 422 от ГПК.

Издадена е заповед № 1684/28.03.2024 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3603/2024 г. по описа на Районен съд – Варна. Исковата претенция е насочена само срещу авалиста във връзка с дадени изрични указания на заповедния съд в тази насока, доколкото заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена на издателя на записа на заповед, който е търговско дружество, по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, и в тази 2 част е влязла в сила. Заповедта за изпълнение е връчена на авалиста по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като заявителят в едномесечния срок е предявил настоящия иск. Затова и производството се явява допустимо.

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи съществуване на вземането и неговия размер, а именно: наличие на валидно менителнично правоотношение, произтичащо от процесния запис на заповед, издаден в полза на ищеца, авалиран от ответника, по силата на който последният едностранно и безусловно се е задължил да плати на ищеца посочената сума; настъпването на падежа на задължението, респ. предявяването му за плащане.

От представения запис на заповед, от които ищецът извлича вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е валиден. Съгласно разпоредбата на чл. 535 от ТЗ записът на заповед следва да съдържа: наименованието "запис на заповед" в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 от ТЗ съдържание.

Процесният документ именован "запис на заповед" и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно задължение да плати сумата от 12 300 лева на посоченото в документа лице, посочени са дата и място на издаване, както и място на плащане.

В случая се доказва, че плащането на записа на заповед е обезпечено изцяло чрез поръчителство /авал/ от страна на представляващия дружеството издател – ответника в настоящото производство, на основание чл. 483 от ТЗ.

Поръчителството е извършено в изискуемата от чл. 484 от ТЗ форма – върху записа на заповед, като изрично авалистът е посочил следното: "авалирам задължението, поето с този Запис на заповед, при условията, при което е поето" и е подписано от авалиста.

На основание чл. 484, ал. 3 от ТЗ, доколкото не е посочено за кого поръчителства /авалира/, се смята, че авалистът поръчителства за издателя.

Поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал.

Ето защо, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, 3 намира, че записа на заповед отговаря на формалните изисквания за действителност, поради което следва да се приеме, че между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение, с което ответникът се е задължил като авалист безусловно да плати на ищеца сумата 12 300 лева.

Сумата по записа на заповед е следвало да се плати на предявяване.

В съдебната практика се приема, че при редовно предявен на издателя запис на заповед с падеж на предявяване е без значение дали записът на заповед е предявен на авалиста /така Решение № 206 от 06.04.2015 г. по т. д. № 3701/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., Определение № 349 от 04.05.2012 г. по ч. т. д. № 135/2011 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и Определение № 45 от 13.01.2014 г. по ч. д. № 2880/2013 г. по описа на ВКС, І т. о. и др./. Предявяването на запис на заповед с падеж на предявяване на издателя е условие за настъпване изискуемост на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист; за да се търси отговорност на авалиста, е необходимо записът на заповед да е предявен за плащане на издателя, тъй като отговорността на авалиста е производна от тази на издателя.

Настоящият запис на заповед е предявен за плащане на издателя срещу негов подпис на 31.10.2021 г. Затова и следва да се приеме, че ответникът валидно е поел задължение към ищеца по записа на заповед.

По делото не са събраха доказателства за изпълнение на задължението на М. Г. Р. да върне предоставената в заем сума, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, като авалист на записа на заповед, обезпечаващи изпълнението на задълженията на издателя.

Поради което и предявеният иск срещу ответника се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид основателността на главния иск, основателно се явява и акцесорното искане за заплащане на законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 26.03.2024 г. до окончателното плащане на задължението.

По отношение на съдебно-деловодните разноски:

Съобразно изхода от спора, разноски се дължат в полза на ищеца.

Същият претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 925,77 евро, от които 400 евро – депозит за особения представител, 4

400 евро – адвокатско възнаграждение и 125.77 евро – държавна такса. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство съобразно направеното искане и представения списък по чл. 80 от ГПК, в общ размер на 925,77 евро, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Дължимите суми следва да се присъдят в евровата им равностойност по фиксинга на БНБ, на основание чл. 3, вр. с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: *****, ******** дължи на „*******“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *************, в качеството на авалист солидарно с издателя - „*******“ ЕООД сумата от 6288,89 евро /шест хиляди двеста осемдесет и осем евро и осемдесет и девет цента, 12 300 лева/, представляваща вземане по Запис на заповед от 23.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението 26.03.2024 г. до окончателното заплащане, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1684 от 28.03.2024 г. по ч. гр. д. № 3603/2024 г. на Районен съд – Варна, на основание чл. 535, вр. с чл. 485 от ТЗ, вр. чл. 422 от ГПК.

ОСЪЖДА М. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: *****, ******** да заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ************* сумата от 925,77 евро /деветстотин двадесет и пет евро и седемдесет и седем цента/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5