Определение № 628 от 29.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. Пазарджик, 29.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20215200100542 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 360/03.11.2022 г., с което претенциите ищците И. П. П., и С. Г. П. против П. С. Д., С. Д. Д., Ц. Д. И., П. Д. Д. и С. Д. Т., по реда на чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба от 04.05.2005 г. до размера на притежаваните от ищците 143/478,68 са отхвърлени, като са оставени без разглеждане исковете относно размера на разликата над посочените идеални части до пълния претендиран размер.

Предвид изхода на спора с решението двамата ищци са осъдени да заплатят на Ц. И. сумата от 1500 лв. заплатено адв.възнаграждение и сумата от 100 лв. - възнаграждение за вещо лице. Осъдени са също така да заплатят на П. Д. разноски в размер на 1500 лв. – за платено адв. възнаграждение и сумата от 100 лв. - възнаграждение за вещо лице.

По делото от ответника Ц. И., чрез пълномощника й адв. И.Т. е постъпило заявление вх. № 8037/21.11.2022 г., съдържащо искане за изменение на крайният съдебен акт в частта му за разноските. Изложени са съображения, че съдът неправилно определил дължащото се на този ответник адв.възнаграждение, което се претендирало в размер от 3000 лв. Сочи се, че исковата претенция касаела целия процесен имот, а не единствено припадащите се идеални части на ищците, като освен това в производството по делото били проведени общо 5 открити с.з., поради което и след второто о.с.з. в случая на адвоката се дължали допълнително още 300 лв. С оглед на изложено е мотивирана тезата, че при условията на чл.

7, ал.2, т.4 и чл.7, ал.9 от НМРАВ, полагащото се адв. възнаграждение, което следва да се присъди на тази страна възлизало на 2930 лв., в който смисъл следва да се измени решението.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, е постъпил отговор вх. № 8863/14.12.2022 г. от ищците, в която се поддържа становище за недопустимост, както и за неоснователност на молбата. В постъпилите отговори с вх. № 8248/28.11.2022 г. и вх.№ 8249/28.11.2022 г. се излага тезата, 1 че искането е основателно.

От страна на ответника С. Д., чрез пълномощника й адв. З. М. също е постъпила молба по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с вх. № 8236/28.11.20232 г., съдържаща искане за допълване на решението. Твърди се, че посочения ответник представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторените разноски в размер на 1500 лв. - адв. възнаграждение и 100 лв. – възнаграждение за вещо лице, по отношение на които съдът не се произнесъл с крайния си съдебен акт. В този смисъл е и отправеното искане по реда на чл. 248 ГПК.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, е постъпил отговор вх.№ 8864/14.12.2022 г. от ищците, в който се поддържа становище за недопустимост, респ.- неоснователност на молбата.

Постъпило е и становище вх.№ 9064/21.12.2022г.

В постъпилия отговор вх. № 8483/02.12.2022 г. се излага тезата, че искането е основателно. В постъпилото заявление вх. № 8642/07.12.2022 г. се мотивира становище за основателност на искането.

При тези данни съдът намира следното :

1.) По отношение молба вх. № 8037/21.11.2022 г.:

Съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е подадена в законния срок от легитимирана страна, поради което искането като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.

Молбата се явява частично основателна.

Страната е представила списък по чл. 80 ГПК (стр.431), както и доказателства за реалното заплащане на договореното адв. възнаграждение от 3000 лв. (стр. 325) и заплатения депозит в размер на 100 лв. за изготвената експертиза (стр.349). В случая размерът на възнаграждението на адвоката следва да се определи от цената на иска, срещу който е осъществена защитата. Тази цена е 70023 лв. (по арг. от чл. 69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 ГПК съобразно представената по делото данъчна оценка - стр. 37). Ще следва по повод съображенията на ищците в тази връзка, съдържащи се в депозираните отговорите по чл.248, ал.2 ГПК, да се посочи, че с молба вх. № 2392/19.08.2021 г. от тяхна страна чрез пълномощника им, ясно са описали имотите, които се включват в предмета на претенцията, сред които е и имот с идентификатор . Видно е освен това, че имот с идентификатор не фигурира измежду обектите, изброени в представената данъчна оценка, формиращи цената на претенцията.

Затова и определената от съда цена на иска в размер на 70023 лева и в съответствие с разпоредбите на чл.7, ал.6 във вр. с ал.2, т.4 във от НМРАВ (в редакция на нормите към датата на сключване на договора) следва да се приеме, че минималният размер на възнаграждението на адвоката в случая възлиза на 2630,69 лв. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира за основателно възражението за прекомерност на насрещната страна и приема, че хонорара се явява дължим единствено в посочения минимален размер от 2630,69 лв., до който следва да се намали претендираното възнаграждение. На следващо място и доколкото се констатира, че освен еднократното плащане на сумата от 3000 лв., изплатена при сключване на договора, в 2 списъка по чл.80 ГПК не са включени и допълнително посочените едва с молбата по чл.248 ГПК разноски за явяване на адвоката в няколко поредни заседания по смисъла на чл.7, ал.9 от НМРАВ, нито са представени доказателства за плащането на такива (а още по-малко при договарянето им страната е знаела за евентуалния брой на заседанията, които ще бъдат проведени по делото), съдът намира, че към дължимото възнаграждение не следва да се включват и разноските за явяване в о.с.з. от още 300 лв.,поради което в тази част молбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

В случая с решението е бил присъден хонорар единствено в размер на 1500 лв., при което и с оглед на така установените данни се налага извода, че крайният съдебен акт следва да се измени, като се присъдят още допълнително в тежест на двамата ищци разноски за адв. възнаграждение на адв. И. Т. и в размер на 1130,69 лв., които да бъдат заплатени на Ц. И..

2.) По отношение молба вх. № 8236/28.11.20232 г.:

Съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е подадена в законния срок от легитимирана страна, поради което искането като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.

Молбата се явява основателна.

Констатира се, че от ответника С. Д. по делото не е бил представен списък по реда на чл. 80 ГПК. Въпреки това от страна на този ответник е направено надлежно искане за присъждането на разноски, по повод на което съдът не се е произнесъл. Съгласно разрешенията, дадени в т.8 на ТР № 6/2012 от 6.11.2013 на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските, като правото да се иска допълване по реда на чл.248 ГПК при своевременно направено искане в този случай не се приклудира. Такава и настоящата хипотеза.

Страната е представила доказателства за реалното заплащане на договореното адв. възнаграждение в размер на 1500 лв. (стр.163) и заплатения депозит в размер на 100 лв. за СТЕ (стр.346), поради което с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съдът приема, че на същата се дължи присъждането на разноски в общ размер на 1600 лв.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 360/03.11.2022 г., постановено по гр.д. № 542/2021 г. по описа на ПзОС в частта за разноските, като

ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН ********** и С. Г. П. , ЕГН **********, двамата от гр.П., да заплатят на Ц. Д. И., ЕГН **********, освен присъденото с решението адв.възнаграждение в размер на 1500 лв., допълнително още и сумата в размер на 1130,69 лв. - заплатено адв.възнаграждение за адв.И. Т. от АК-Пазарджик, или общо дължимо адв. възнаграждение за този адвокат от 2630,69 лв., намалено при условията на чл.78, ал.5 3

ГПК,,като в останалата част оставя без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН ********** и С. Г. П. , ЕГН **********, двамата от гр.П., да заплатят на С. Д. Д. ЕГН **********, разноски по делото в общ размер на 1600 лв., от които 1500 лв. - заплатено адв. възнаграждение на адв. З. М. от АК-Пазарджик и 100 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

4