Решение № 66 от 03.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Р. Ант. Тончева

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20243000600068 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано е по искане от осъденото лице – Т. Е. А., чрез адв. С. И. за възобновяване на производството по ВНОХД № 1119/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е изменена присъда № 198/ 27 07 2023 г. по НОХД № 2644/ 2023г.на ВРС.

С решение № 33/06.02.2024 по ВНОХД № 1119/2023 г. ВОС определил на осъденото лице Т. Е. А. наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на осемстотин лева, за престъплението по чл. 343б ал. 1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК; на основание чл. 58а ал. 1 от НК намалил срока на наказанието „лишаване от свобода“ с една трета и наложил за изтърпяване наказание от година и четири месеца лишаване от свобода;

На основание чл. 68 ал. 1 от НК било приведено в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, определено със споразумение по НОХД 4978/ 21 г на ВнРС.

Изпълнението на наказанията било постановено да започне при първоначален общ режим.

В искането се поддържат основания та за възобновяване по чл.422, ал. 1 т. 5, вр. чл.348, ал. 1 т. 1 -3 от НПК, допуснати от въззивната инстанция .

Твърди се, че втората инстанция е допуснала процесуални нарушения от категорията на съществените, тъй като не е изложила мотиви, с които да 1 отхвърли аргументите на ВРС за индивидуализиране на наказанието и да пристъпи към замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода. Твърди се и несправедливост на наложеното наказание и се иска наказателното дело да бъде възобновено, да бъде върнато за ново разглеждане или намален размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание, упълномощеният защитник – адв. С. И. – ВАК, поддържа искането за възобновяване. С доводи за несправедливост на наказанието се цели възобновяване на приключилото наказателно производство и определяне на наказание при приложението на чл.55 НК.

Осъденото лице Т. А. се присъединява към изложената от защитника му позиция.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на релевираните оплаквания. Изтъква, че решението на въззивната инстанция е добре мотивирано и доводите за защитата са били обсъдени и наказанието е било правилно индивидуализирано.

Настоящият състав на ВАпС, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда. За да се произнесе по искането констатира следното:

С присъда по НОХД № 2644/ 2023г.на ВРС осъденото лице Т. Е. А. е бил признат за виновен в осъществяване на две престъпления в условията на реална съвкупност:

1. По чл.343в ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като в периода 09 - 23 09 2022 г. в гр. Варна, при продължавано престъпление на два пъти управлявал МПС - лек автомобил „Фокус“ и товарен автомобил „Пежо“ в срока на изтърпяване на наказанието „Лишаване от правото да се управлява МПС“, което му е наложено за срок от една година с акт по НОХД № 4978/2012 г на РС Варна, след като е наказван за същото деяние по административен ред, за което при хипотезата на чл.55 ал. 1 т.

2 б Б НК го наказал с пробация, като определил пробационни мерки по чл. 42а ал. 2 т.1 и 2 от НК;

2. По чл.345, ал.1 НК, тъй като на 09.09.2022г. в гр.Варна управлявал МПС -л.а."Форд Галакси" с номер на рама№WF0GXXPSSG247485, като си служил с контролни знаци - регистрационни табели с номера В2965РС, издадени за друго МПС -л.а „Ситроен Ксантия", за което и на основание и чл. 55, ал.1 т.2, б.“б“ от НК, го наказал с „ПРОБАЦИЯ” при съвкупност на следните пробационни мерки:

На осн. чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК - „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”, с периодичност два пъти седмично за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На осн.чл.42А, ал.2, т.2 от НК - „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

По реда на чл.23 ал.1 НК ВОС наложил на осъденото лице А. най2 тежкото от така определените наказания, а именно - "ПРОБАЦИЯ” при съвкупност на следните пробационни мерки:

„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”, с периодичност два пъти седмично за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН

СЛУЖИТЕЛ” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Извършил групиране на наказанията.

Прокурорът намерил тази присъда за незаконосъобразна, а наложеното наказание - за явно несправедливо, като с протеста си изложил подробни аргументи в подкрепа на обвинителната теза за налагане на наказания лишаване от свобода. При въззивна проверка състав на ОС – Варна счел, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и прилагайки нормата на чл.54 от НК, наложил на осъденото лице Т. Е.

А. наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на осемстотин лева за престъплението по чл. 343б ал. 1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК; на основание чл. 58а ал. 1 от НК намалил срока на наказанието „ лишаване от свобода“ с една трета и наложил за изтърпяване наказание от година и четири месеца лишаване от свобода; на основание чл. 68 ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, определено със споразумение по НОХД 4978/ 21 г на ВРС; постановил изпълнението на наказанията да започне при първоначален общ режим.

За престъплението по чл.345, ал.1 НК ВОС наложил на осъденото лице А. наказание „глоба“ в размер на 700 лв, което на основание чл. 23 ал. 3 от НК присъединил към лишаването от свобода .

В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Искането е процесуално допустимо, направено от легитимна страна, имаща правен интерес и в срока по чл. 421 от НПК . Актът, чието възобновяване се иска попада в обхвата на чл.419, ал.1 от НПК. Разгледано по същество обаче, същото се явява неоснователно.

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения То следва да бъде разгледано на първо място, доколкото евентуалната му основателност принципно определя като безпредметно обсъждането на другите оплаквания.

ВАпС не споделя становището за липса на мотиви на въззивното решение. ВОС е изложил своите съображения защо приема неприложимост на хипотезата на чл.55 от НК, като аргументирано е отхвърлил доводите на първата инстанция за противното. Използваният от въззивната инстанция лапидарен стил при формулиране на решаващите съображения позволява да се проследи волята на решаващия орган. Несподелянето на тезата на защитата за обема на смекчаващите отговорността на осъденото лице обстоятелства е заявено ясно и недвусмислено чрез възприетото всъщност от съда, че не са налице нито многобройни, нито изключителни обстоятелства, които да 3 обусловят приложението на чл.55 от НК. Именно в този смисъл са мотивите на съда, а несъгласието на страната с тях не може да обоснове извод за липса на мотиви.

ВОС правилно е отчел проявената от осъденото лице упоритост на престъпната воля - процесните деяния (освен, че са три) са били извършени от А. осем месеца, след като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Изпълнението на това наказание е било условно отложено за три години;

ВОС правилно е ценил като отежняващо отговорността обстоятелство поведението на осъденото лице по време на полицейската проверка (което е било и описано от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт) А . на два пъти отказвал проверка за употреба на алкохол или наркотични вещества.

Напълно съзвучна със закона е и оценката на въззивната инстанция на съдимостта на Т. А. и установените още две осъждания - за престъпления по чл.354а ал. 5 от НК, осъществени докато се е развивал наказателния процес по НОХД № 2644/2023 г. на ВРС.

Затова и правилно се явява виждането на въззивния съд, че не може да се твърди за каквото и да е поправяне и осъзнаване на вината, постигнато от осъдения.

ВОС е съобразил, че осъденото лице не попада в категорията на лица в младежка възраст, тъй като към момента на извършване на деянията е бил надхвърлил критерия от 29 години – определени от Закона за младежта /параграф едно, член първи от допълнителните разпоредби на Закона/ Правилен и обоснован е изводът на въззивния съд, че упоритостта на престъпната воля на осъденото лице, множеството престъпни деяния, за които е осъден с присъдата и личностната му характеристика, обрисуваща го като завишена опасност за обществото, изискват по- интензивно санкциониране от отмереното от първата инстанция и правят неприложима хипотезата на чл.55 от НК.

По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание

ВАпС не намира за основателно и това оплакване. Неуместно е да се коментира явна несправедливост на наложеното наказание, при положение че санкцията за престъплението по чл.343в, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК е отмерена над средния размер, в съзвучие с констатирания превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – лишаване от свобода за две години и глоба 800 лева. След това срокът на наказанието лишаване от свода от 2 години е бил редуциран по реда на чл.58а НК с 1/3 на една година и четири месеца (предвид протеклото пред първата инстанция съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК).

4

По отношение на второто престъпление – това по чл.345, ал.1 от НК въззивната инстанция е проявила изключителна снизходителност като е наложила алтернативно предвиденото наказание глоба в размер от 700 лева за сметка на основното наказание лишаване от свобода.

Констатирайки обстоятелството, че деянията, предмет на настоящото произнасяне са били осъществени от осъденото лице в рамките на изпитателния срок, установен по отношение на наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца по НОХД № 4978/2021 г. на ВРС, въззивният съд законосъобразно е пристъпил към привеждането му в изпълнение съобразно императива на нормата на чл.68, ал.1 НК.

В обобщение - настоящата инстанция не намира основания за намаляване на наказанията. Принципно е положението, че за да се приеме явна несправедливост на санкцията, е нужно да се установи, че размерът й очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Очевидното несъответствие следва да намира отчетлив израз в ясно изразена непропорционалност между размера на наложената санкция и данните за степента на обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Тоест – да е извън съмнение, че размерът на наказанието е напълно неоправдан и то е драстично занижено или завишено.

Разглежданата хипотеза не се определя като такава.

Липсата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК изключва възможността за намеса спрямо актовете на редовните инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 426 , вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК , съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Т. Е. А. за възобновяване на производството по ВНОХД № 1119/2023 г. на Окръжен съд - Варна.

Решението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5