Решение № 11 от 14.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Цанкова

Членове:

Теофана Спасова

Ина Лазарова при участието на секретаря Христина Ал. Борисова в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Силвия Цанкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300601222 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалби на адв.К.Е. - защитник на подс. И. В. К. и адв.З.

Т.-повереник на частния обвинител и граждански ищец-И. Л. А. срещу присъдата рег.№ 31/12.02.2025 г. по НОХД № 1888/24г. на Пловдивския районен съд, 3 н.с., с която е признат за виновен подсъдимият К. за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и при условията на чл. 55 НК му е наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца, включващо пробационните мерки по чл. 42А, ал. 2, т. 1 и т.2, вр. ал. 1 от НК, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност - два пъти седмично, за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за срок от шест месеца. Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен да извършил деянието по „хулигански подбуди“, като е оправдан за първоначално инкриминираното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. С присъдата е уважен частично предявеният от 1 гражданския ищец и частен обвинител И. А. граждански иск, като е присъдена обезвреда в размер на 3000 лева за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на увреждането 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен гражданският иск над тази сума до претендирания размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства, както и относно разноските по делото, вкл. тези, направени от частния обвинител А., възлагайки ги в тежест на подсъдимия, присъдил е и припадащата се държавната такса върху уважения размер на гражданския иск.

В жалбата на защитата, която е депозирана в срок, е изложен възгледът, че доказателствата по делото не сочат извършаването на престъплението, за което К. е бил признат за виновен. Формулираната претенция е окръжният съд да постанови нова присъда, с която да отмени първоинстанционната и да признае подсъдимия за невинен в извършване на престъплението, за което е осъден. Алтернативно и също без излагане на конкретна аргументация, се претендира връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В първоначалната жалба на частното обвинение се изразява несъгласие с присъдата на районния съд в нейната оправдателна част, както и относно наложената санкция и отхвърления размер на предявения граждански иск, въз основа на което се извежда претенция за осъждането на К. по първоначално предявеното му обвинение за престъпление по по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.

129, ал.2, вр. ал.1 от НК и увеличаване размера на уважения граждански иск до пълната сума от 15 000 лева. В депозираното допълнение към първоначалната въззивна жалба, адв.Т. е изложила пространни съображения, с които аргументира несъгласието си с част от извършения от първата инстанция доказателствен анализ и направената въз основа на същия констатация на някои от приетите за установени фактически положения.

Мотиви са изложени и в подкрепа на виждането, че коректното правно окачествяване на процесната деятелност е именно първоначалното такова, включващо и специалния съставомерен квалифициращ елемент-„хулигански подбуди“, за които е бил оправдан подсъдимия в съгласие и с предложението на държавното обвинение, направено в хода на съдебните прения. Въз основа 2 на изложеното е изведено искането за осъждане на К. по по-тежкото първоначално повдигнато му обвинение, като за пръв път е поискано и завишаване на наложеното наказание, в съобразие с по-тежко наказуемото престъпление. Конкретни съображения са изложени и в подкрепа на претенцията за уважаване на пълния предявен размер на гражданския иск от 15 000 лева.

В хода на съдебните прения представителят на окръжната прокуратура изрази становище за неоснователност на депозираните жалби, като намира атакувания съдебен акт за законосъобразен и обоснован, както и справедлив в санкционната му част. В изложението си прокурорът посочи, че обжалваният съдебен акт е коректно мотивиран и обоснован. Отбеляза, че е налице фактическа грешка в мотивите като е посочена цифрово сумата от 1000 лева като размер на уважената част от гражданския иск, вместо действителната от 3000 лева, посочена в диспозитива на присъдата цифрово и словесно, но допълни, че същата е несъществена и не се отразява върху законосъобразността на присъдата и яснотата на съдебната воля. Поради изложеното, прокурорът изрази виждането, че като правилна първоинстанционната присъда подлежи на потвърждаване, а в допълнение на казаното, остави на съда преценката относно необходимостта от завишаване на уважения размер на гражданския иск.

Процесуалният представител на частното обвинение адв.Т. поддържа депозираната срещу присъдата жалба, както и направените с допълнителната такава искания за ревизиране на първостепенния съдебен акт, както и изложените в тази връзка съображения. Относно оплакването на защитата във връзка с компетентността на вещото лице, първоначално определило вида на инкриминираната средна телесната повреда, посочи, че същото не отчита назначаването на втора по ред допълнителна експертиза от първата инстанция, извършена от лекар офталмолог. Във връзка с отбелязаната от прокурора техническа грешка в мотивите относно уважения размер на гражданския иск, изрази становище, че присъденият размер е недостатъчно обоснован от първата инстанция, като въз основа на изложеното, в съзвучие с казаното в допълнителната жалба, мотивира претенцията за неговото завишаване в рамките на първоначалното искане.

При пренията адв. Е. изложи подробни съображения в подкрепа на 3 искането за постановяване на оправдателна присъда, заявявайки, че деянието е извършено, след като подсъдимият е бил повален на земята и душен от пострадалия, до степен да изпадне в безпомощно състояние и да извърши конвулсивни действия, в резултат от които е причинено процесното нараняване. Счита, че тези обстоятелства са достатъчни не само за промяна на първоначалната квалификация в по-лека такава, както е сторил първият съд, но така също и за оправдаването на подсъдимия. Алтернативно защитата пледира за връщане делото на районния съд, акцентирайки върху наличието на „процесуални странности“, без да конкретизира същите, но в хода на изложението си обърна внимание върху компетентността на вещото лице, първоначално констатирало телесната увреда, както и върху посочената от прокуратурата фактическа грешка в мотивите относно размера на признатата част от граждански иск.

Подсъдимият К. се присъедини изцяло към изложеното от своя защитник, а в последната си дума поиска справедливост.

Пловдивският окръжен съд, като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка относно правилността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество–НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно следствие по общия ред. Въз основа на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства – частично от обясненията на подс. К., частично от показаният на свид. И. А. (44-46 от сп пред ПРС), изцяло от тези на свидетелите П.А. (предал записа от камерите-л. 46 от сп пред ПРС), М.А. л. 49 от сп пред ПРС), В. К. л. (48 гръб -49 от сп пред ПРС), З.С. (л 65) и Б.Д., дадени пред орган на досъдебното производство, находащи се на л. 13 от ДП, прочетени изцяло на основание чл. 281, ал. 1 т. 2 от НПК, от писмените доказателства и доказателствени средства: СМУ № 1371/2022 г. И. А. (л. 17 от ДП), епикриза на И. А. (л. 19 от ДП), 6 бр. болнични листове и амбулаторен лист, СМУ № 1401/2022 И. К. ( 29 от ДП), лист за преглед на пациент И. К. и 4 амбулаторни листи (л. 31-36 от ДП), приемо-предавателен протокол 01.12.2022 г. (л. 41 от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства- на флаш памет с видеозаписи (л. 49-54 от ДП), 8 бр. протоколи за разпознаване от 23.11.2021 г., ведно с приложен фотоалбум, справка за съдимост, характеристична справка, въз основа на веществените доказателствени средства, огледани надлежно в хода на съдебното следствие чрез възпроизвеждане на съдържанието им-флаш памет, съдържаща видеозаписи от охранителна камера на паркинга, на който са се случили процесните събития (л.38 от ДП) и компакт диск със записи от ЕЕН 12 (л.57 от ДП), както и въз основа на способите за проверка на доказателства-проведените експертни изследвания, обективирани в изготвените заключения на вещите лица– първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. В. К. е роден на *** в гр. П.. Живее в същия град. Той е б., б.г. е. Не е женен, има висше образование, работи на свободна практика като ***, не е осъждан. Има ЕГН: **********.

На 18.11.2022 г. около 10.00 ч. подс.К. навлязъл с управлявания от него автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *** в насрещното движение по ул.

„***“ в гр. Пловдив и достигнал до кръстовището с ул. „***“ - двупосочна улица с две ленти, като желаел да завие надясно.

В същото време свид. И. А., извадил от гаража си собствения си автомобил и започнал движението си по ул. „***“. Виждайки навлезлия в насрещното движение автомобил на подсъдимия, който му се падал от ляво, свид. А. се ядосал, тъй като това нарушение било изключително често и движението в района и без това било особено затруднено, решил да се конфронтира с подсъдимия и да му потърси сметка защо нарушава ЗДвП. А., въпреки че се намирал в северната лента на ул. „***“, започнал словесен конфликт, след което придвижил автомобила си, така че да препречи движението на лекия автомобил на подсъдимия. Двамата водачи слезли от автомобилите си и конфликтът прераснал във физическа саморазправа като свид.А. нанесъл два удара по лицето на подсъдимия. След това двамата се разбрали да карат с автомобилите си към 3 РУ на МВР Пловдив, намиращо на ул. „Брезовска“ № 33, като А. искал полицията да вземе отношение по извършеното нарушение, а К. да потърсят отговорност на А. за нанесените 5 удари.

Първо потеглил свид. А., а след него подс. К.. Докато шофирали към районното управление, А. самоволно се отказал да посещават 03 РУ и решил да продължи към служебния си паркинг. Там паркирал на запазеното си място, а подс. К., който го следвал, навлязъл в паркинга, направил маневра, за да паркира автомобила си, така че да не пречи на вход/изхода на паркинга (но пък пречил на някои от автомобилите, ако решат да излязат), излязъл от колата, затворил вратата, спрял се, за да поправи нещо по колата и с едната си ръка в джоба тръгнал със спокоен ход към свид. А.. През това време свид. Н. Т. метял в далечната страна на паркинга.

Слезлият от колата си свид. А. настъпателно започнал физически да демонстрира превъзходство над подсъдимия, като агресивно му навлизал в личното пространство, махал с ръце предизвикателно около главата му и му обяснявал, че ще се съдят и питал какво искал подсъдимият от него. Видимо притеснен, К. започнал да отстъпва към колата си. Свидетелят А. продължавал да се държи заплашително и провокативно като се надвесвал над подсъдимия и дори го побутнал за рамото. В следващия момент, когато А. отстъпил една крачка назад, нервите на подс. К. не издържали и той посегнал да удари А. с дясната си ръка. А. го сграбчил за ревера и се прикрил като навел глава надолу между ръцете си. К. замахвал неколкократно, като ударите, с които успявал да го уцели попадали в рамото и в главата му. В схватката А. отстъпвал назад, като стигнал до автомобила си и при опирането на гърба си в резервната гума на джипа си, под действието на кинетичната енергия на удара в автомобила, който го изтласкал напред, успял да извади от равновесие К., който залитнал настрани и при падането си повлякъл А., който се озовал над К.. А. започнал да притиска К. за главата, устата и с крак в гърдите. Докато ръката на свидетеля била върху устатата на подсъдимия, К. успял да го захапе за пръста. През цялото време К. се съпротивлявал, като посягал с ръка към лицето на А. и го захващал ту от лявата, ту от дясната страна. При тези движения подс. К. успял да бръкне в лявото окото на А. и го одрал с нокът, като боричкането продължило. След като отпуснал хватката си, А. се изправил, сритал К., който все още бил на земята, хванал го за ръцете и боричкането продължило още няколко секунди. През това време към тях се приближил и свид. Н. Т., който виждайки боричкащите се мъже, влязъл в 6 кабинката, за да вземе телефон. Подсъдимият и свид. А. се успокоили, като А. пуснал К. и се отдалечил от него, а последният се изправил. А. усетил болка в окото, върнал се към К. и двамата се сдърпали и бутали, след което подсъдимият, свидетелят А. и свид. Т. започнали да разговарят по мобилните си телефони.