Решение № 8143 от 15.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8143 гр. София, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110100297 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1 030,82 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а. „Шкода Фабия“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 09.03.2020 г., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 09.03.2020 г., около 12:10 часа, в гр. София, при площад на авиацията на 4-ти километър, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „Шкода Фабия“, с рег. № ....

Поддържа, че ответникът „.... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП л. а. „Форд“, с рег. № .... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил - И.Р., който е ударил отзад изчакващия в спряло състояние за включване в кръговото движение друг автомобил, в резултат на което му е нанесъл материални вреди, а именно: броня, облицовка задна, капак заден и др. Сочи, че съгласно фактура № **********/24.06.2021 г. вредите от ПТП-то възлизат на обща стойност от 1 015,82 лв., в който размер на 28.06.2021 г. е изплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта сервиз – „...., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв. Заявява, че с регресна покана ответникът е поканен да заплати процесната сума в общ размер на 1 030,82 лв., но с писмо с изх. № 0-9211469/09.09.2021 г. той е отказал това, поради което претендира същата. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основанието за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца. Оспорва механизма за настъпване на процесното ПТП, тъй като не се доказва вината на водача на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ л. а. „Форд“, с рег. № .... Счита, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л. а. „Шкода Фабия“, с рег. № ..., която навлизайки в кръговото движение е отнела предимство на 1 останалите автомобили. Сочи, че представеният протокол за ПТП от 09.03.2020 г. не отговаря на изискванията на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., тъй като в него липсват задължителни елементи като схема, обстоятелствата при настъпване на ПТП и признание за вината. При условията на евентуалност оспорва иска по размер, тъй като не отговаря на действителните вреди. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

С определение от 22.02.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 09.03.2020 г., около 12:10 часа, в гр.

София, при площад на авиацията на 4-ти километър, между л. а. „Шкода Фабия“, с рег. № ..., застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, и л. а. „Форд“, с рег. № СВ 8610 ХК, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 015,82 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз - „.... и е сторил ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.

В случая, от показанията на разпитаните по делото свидетели М.М. Г. – Г. и ИВ. К. Р., както и от уведомлението за щета от 11.03.2020 г. при ищеца ...., а и от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 09.03.2020 г., около 12:10 часа, в гр. София, водачът на л. а. „Форд“, с рег. № ..., движейки се в локалното платно по бул. ... към центъра на града и при навлизане в кръговото движение на 4-ти километър, реализира ПТП с намиращия се пред него л. а. „Шкода Фабия“, с рег. № ..., изчакващ включване в кръговото движение, при което му нанася материални вреди. Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание. Ето защо, принципно, а и доколкото в протокола за ПТП от 09.03.2022 г. изобщо не са удостоверени обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието, то съдът формира извода си относно начина на настъпване на процесното ПТП при анализ на останалите доказателства по делото – уведомление за щета при ...., показанията на разпитаните свидетели, които отразяват техни лични възприятия за фактите от обективната действителност, доколкото са участници в самото ПТП, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. В 2 показанията си свидетелката М.Г. – Г. разказва, че докато е изчаквала да се включи в кръговото движение на 4-ти километър управляваният от нея автомобил е бил ударен отзад от намиращия се зад нея друг такъв. Изрично свидетелката заявява, че не е имала възможност да се включи в кръговото движение заедно с двата намиращи се пред нея автомобили, тъй като вляво по посоката на движение в кръга е имало кола, която в последния момент е дала ляв мигач, поради което се е наложило да я изчака. Свидетелят И.Р. също си спомня за ПТП на кръговото движение на 4-ти километър, когато поради недоглеждане е допуснал съприкосновение с намиращия се много близо пред него друг автомобил. Следователно, показанията на всеки един от двамата свидетели установяват поведението на водача на л. а. „Форд“, с рег. № ... именно по начина, отразен в уведомлението за щета от 11.03.2020 г., адресирано до ищеца. При така установения механизъм е изготвено и заключението по съдебно-автотехническата експертиза, според която щетите по л. а. „Шкода Фабия“, с рег. № ..., обезщетени от ищеца, безспорно са в причинна връзка с настъпилото произшествие в гр. София. Съдът намира, че ПТП-то е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – И.Р., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид показания на двамата свидетели по делото, които безспорно установяват, че водачът на л. а.

„Форд“, с рег. № ... не е спазил достатъчна дистанция с намиращия се пред него друг автомобил и по този начин е допуснал съприкосновение с него. От друга страна, съдът взима предвид и изводите на експерта по съдебно-автотехническата експертиза, който също е приел, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на свидетеля Р., тъй като не е спазил необходимата безопасна дистанция със спрелия пред него, изчакващ включване в кръговото движение друг автомобил, вследствие на което е настъпило съприкосновение между тях. Нещо повече, така описаното поведение на посоченото лице напълно съвпада и с отразения в схемата към уведомлението за щета от 11.03.2020 г. механизъм на настъпване на процесното ПТП, който водачът М.Г. – Г. е потвърдила и в качеството си на свидетел по делото, споделяйки свои непосредствени възприятия относно обстоятелствата, за които тя разказва. В случая, установеното поведение на водача на застрахования при ответника л. а. „Форд“, с рег. № ... несъмнено покрива нарушение на правилата за движение по чл. 23 ЗДвП, тъй като неспазвайки необходимата дистанция, е реализирал процесното ПТП и не е успял да спре навреме въпреки наличието на предвидимо препятствие на пътя. Съдът намира, че не се доказва с поведението си водачът на застрахования при ищеца автомобил също е допринесла за настъпване на процесното ПТП, отнемайки предимство на намиращите се в кръговото движение автомобили. Точно обратното, по делото безспорно се установи, че процесното ПТП е станало преди водачът на л. а. „Шкода Фабия“, с рег. № ... да се включи в самото кръговото движение, а преди това, поради което няма основание да се приеме, че той е отнел предимство на намиращи се в него други автомобили. Нещо повече, според разказаното от свидетелката М.Г. – Г. причината да не се включи в кръговото движение заедно с намиращите се пред нея други два автомобила е била именно, за да предотврати съприкосновението с останалия в кръговото движение друг автомобил, поради което няма основание да се счита, че тя е отнело предимството му, каквато е защитната теза на ответника.

Между страните не се спори, че ищецът .... е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 015,82 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз - „...., като е сторил и ликвидационни разноски за неговото определяне в размер на 15 лв.

Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. Тук следва да се отбележи, че пораждането на последното в правната сфера на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ не е обусловено от начина на съставяне от участниците на двустранния протокол за ПТП, а от факта на плащане на застрахователното обезщетение в полза на застрахованото лице, каквото в случая е налице. Както се посочи по-горе, в частта относно 3 механизма на настъпване на процесното ПТП същият не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което независимо от това дали редът за съставянето му е бил спазен, то съдът дължи да изследва обстоятелствата около реализирането му с оглед останалите доказателства по делото, а именно: уведомлението за щета до застрахователя – ищец от 11.03.2020 г., свидетелските показания и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което вече беше сторено.

За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало процесното регресно вземане, съдът съобразява съдебната практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).