Решение № 105 от 18.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Варна , 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100502144 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, с адрес гр.София , ***, представлявана от директора Христо Терзийски, чрез гл.юк Г.Р., против решение № 2584/24.06.2020г. по гр.д. № 17067/2019г. на 48-ми състав на ВРС, с което Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР , е осъдена да заплати на С. Н.

Р., ЕГН *** от гр.Варна, ***, ет. 3, ап. 14

1/ сумата от 1618.49лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 255.76 лв., представляваща обезщетения за забава за периода от 01.10.2017г. до 21.10.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД

2/ сумата от 400.00лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК и

Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР , с адрес гр.София , бул.

„Александър Малинов“ № 1 е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 314.74 лв., дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от С. Н. Р., ЕГН *** от гр.Варна, ***, ет. 3, ап. 14, чрез адв. С.Т. въззиваемият оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

В с.з. на 24.11.2020г. съдът е взел предвид постъпилата в деловодството на ВОС молба № 32860050011/08.10.2020г., изпратена от ГД „НП“писмена молба вх. № 24147/13.11.2020г. и конституирал Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ представлявана от директора гл.комисар Кр.Г.Д., с адрес в гр. София, ул.

„Патриарх Герман“, № 202, като правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, съгласно § 83 /в сила от 01.10.2020г./ от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, обн. ДВ бр.

60/2020г., на мястото на ГД „Национална полиция“.

В с.з. на 24.11.2020г. въззиваемият, чрез адв. С.Т. моли за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Н. Р., ЕГН *** от гр.Варна, ***, ет. 3, ап. 14, чрез адв. С.Т., срещу Главна Дирекция “Национална полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ал.Малинов“, № 1, представлявана от директора Хр.Б.Т.и, с която е предявил иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати сумата в общ размер на 1305.00 л е в а представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда – 21.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се още и мораторна лихва в общ размер на 99.72лв. върху главницата от 1305.00лв. за периода от 01.01.2020г. до 21.10.2019г.

Изложени са твърдения, че за исковия период ищецът е полагал труд на длъжност „командир на отделение“ в Зонално жандармерийско управление към Дирекция „Жандармерия“ при ГД „НП“-София, поради което е бил със статут на държавен служител.

Твърди, че за процесния период е положил общо 1472 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1682.49 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 210.49часа, който твърди, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1305.00лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Главна Дирекция “Национална полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявана от директора Хр.Б.Т.и, чрез юк Г.Р. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искови претенции, като неоснователни. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение с ищеца в релевирания период на сочената от него длъжност. Оспорва предявените искове с довод, че са платени всички отработени от ищеца часове нощен труд.

Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и няма как да бъде обоснована претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми.

В о.с.з. на 17.06.2020г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на иска, посредством увеличаването му по размер от 1305.00лв. на 1618.49лв. и посредством увеличаване на претенцията за мораторна лихва върху главницата от 99.72лв. на 255.76лв., спроед представената за това молба. Прекратил е производството, на осн. чл. 232 от ГПК относно главния иск за първото тримесечие на 2017г. за разликата над 105.17лв. до 106.39лв.; за второто тримесечие на 2017г. за разликата над 40.67 до 49.64лв.; за първонто тримесечие на 2019г. за разликата над 6.45лв. до 8.31лв.; за второто тримесечие на 2019г. за разликата над 1.28лв. до 8.31лв. и за третото тримесечие на 2019г. за разликата над 0.62лв.

2 до 8.31лв., поради оттегляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът С. Н. Р. е полагал труд на полицейска длъжност в МВР и няма прекъсване на професионалния му стаж.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г., С. Н. Р. е положил общо 1616часа нощен труд.

Положеният нощен труд в размер на 1616ч., не е бил преизчислен от въззивника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Съобразно експертизата, за положения от него нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143 р вазмер на 1886 часа, се дължи допълнително от ГД „НП“ брутно възнаграждение в общ размер на 1618.49лева за разликата от 238 часа дневен извънреден труд. Дължимото обезщетение за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължмото плащане до датата на предявяване на иска е 255.76лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР в спорния период, доколкото Г. е държавен служител в ГД „НП“-Варна /понастоящем ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“/. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период Г. е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

3

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР., а извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. до отм. ДВ бр. 3/10.01.2020, в сила от 14.01.2020, но действала в исковия период е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016г, последната приложима към процесния период 21.10.2016г. до 30.09.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът, за периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г., е положил общо 1616часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1886 часа. ГД „НП“ дължи брутно възнаграждение в общ размер на 1618.49лева за разликата от 238 часа дневен извънреден труд. Дължимото обезщетение за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до датата на предявяване на иска е 255.76лв.