Определение № 239 от 31.10.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Велико Търново, 30.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000205 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 и сл. вр. чл. 83 ал. 2 от ГПК.

С определение № 157/02.09.2024 г. по т.д. № 52/2024 г. Ловешкият ОС е освободил частично ищеца Е. А. И. от заплащане на държавна такса по делото за разликата над 3 700 лв. до 37 850,26 лв. в размер на 34 150,26 лв. и е оставил без уважение молбата на ищеца Е. А. И. за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса в размер на 3 700 лв. по подадената искова молба, въз основа на която е образувано делото и от разноски по делото.

Недоволен от постановеното определение е останал частният жалбоподател Е. А. И., който чрез пълномощника си адвокат Р. М. от САК го обжалва пред ВтАС като неправилно и незаконосъобразно. Според частния жалбоподател съдът не е съобразил, че ищецът не работи, ползва отпуск за временна неработоспособност и получава месечно обезщетение в размер на 500 лв., както и обстоятелството, че разходите му за медикаменти, които е декларирал са в размер на 300 лв. месечно. Твърди, че ищецът не притежава имоти или друго имущество, от които да реализира доходи, а сумата от 23 000 лв., която притежава на влог е част от от полученото обезщетение в размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди и му е необходима за продължаващото лечение. Твърди, че разликата над тази сума вече е употребена за лечение, а състоянието му е толкова тежко, че не се очаква в обозримо бъдеще същият да 1 се възстанови и да реализира трудови доходи. Твърди се, че разходите във връзка с лечението на ищеца не са покрити от НЗОК и при заплащане на определената от съда държавна такса и бъдещите разноски в производството същият ще бъде лишен от възможността да покрива нуждите си от лечение.

Позовава се на цитирана практика на ВКС и ЕСПЧ прави извод, че произнасянето на съда по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК следва да му осигури ефективно осъществяване на достъп до съд съгласно чл. 56 от Конституцията, при съобразяване на чл. 6 §1 от ЕКПЧ и неговите гражданскоправни аспекти, изискващ да не се налага значителна финансова тежест с възпиращ и ограчаващ ефект върху правото на достъп до съд. Счита, че при преценка на имущественото му състояние, съдът следва да съобрази действителните му доходи към момента, а не бъдещите такива, както и всички останали обстоятелства, имащи отношение към него, в това число дали се касае за трайно състояние на липса на доходи и възможността държавната такса да се покрие от имотните възможности на ищеца.Моли се ВтАС да отмени изцяло обжалваното определение и да го освободи изцяло от заплащане на държавна такса и разноски по делото пред ОС Ловеч.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба с оглед пощ. клеймо от 24.09.2024 г. е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното т.д. № 52/2024 г. по описа на ОС Ловеч е видно, че същото е образувано по искова молба /ИМ/, депозирана от Е. А. И. чрез пълномощника си адвокат Р. М. от САК против НББАЗ, гр. София, с която е предявени иск за заплащане на обезщетения в общ размер на 946 256,46 лв., от които 16 256,46 лв. за имуществени вреди и 930 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, осъществено на 12.10.2023 г. по вина на водач на товарен автомобил м.м. „Волво Фх“, с рег. № CV29*** и прикачено ремарке м. „Талсон“ с рег. № CV34***, за който има сключена валидна застровка „Гражданска отговорност“ с румънско застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от 26.01.2024 г. до окончателното им заплащане. С ИМ е депозирана молба по 2 реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото.

Представена е декларация за семейно, имотно и здравословно състояние на ищеца.

За да отхвърли частично молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, ОС Ловеч е приел, че с оглед размера на притежавания паричен влог ищецът не е в абсолютна невъзможност да заплаща такси и разноски по делото и има възможност да заплати част от държавната такса в размер на 3 700 лв.. Позовал се е на съдебна практика в тази насока - определение № 326 от 16.07.2018 г. по т.д.№ 1064/2018 г., І т.о., ТК.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Въззивният съд приема, че преценката по чл. 83 ал. 2 от ГПК е индивидуална по всяко дело и се прави към момента за подаване на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, като следва да се съобразят както дължимия размер на държавната такса и разноските в производството, така и конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на лицето да я внесе, като съдът следва да направи обоснован извод налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на наличните доказателства за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост, задълженията му към ненавършили пълнолетие деца или нетрудоспособен съпруг и всички обстоятелства, относими към възможността да заплати дължимите държавни такси и разноски. В актуалната си практика ВКС приема, че при преценка на обстоятелствата по чл. 83 от ГПК съдът взема предвид средствата необходими за издръжка на едно лице на месец, както и определената от МС линия на бедност за съответната година, която за 2024 г. е 526 лв..

ВтАС съобрази твърденията на ищеца в ИМ, представените по делото писмени доказателства във връзка със здравословното състояние на ищеца, разрешения му отпуск за временна неработоспособност и представената декларация на ищеца по чл. 83 ал. 2 от ГПК и приема, че от същите се установява, че жалбоподателят, ищец в първата инстанция е на 27 г., има 3 сключен трудов договор, по силата на който упражнява професия шофьор на тежкотоварен автомобил, получавал е месечен доход в размер на 500 лв. от обезщетение за временна неработоспособност за този период, не упражнява дейност като ЕТ и не реализира доходи от друга дейност или услуги, няма сключен граждански брак, не притежава недвижими имоти, притежава МПС с регистрация преди 20 години, здравословното му състояние не му е позволявало да работи до м. VІІІ 2024 г. с оглед представените решения на ТЕЛК, декларирал е разходи за медикаменти в размер на около 300 лв. месечно, претърпял е няколко оперативни интервенции в периода м. Х 2023 г.

– м. VІІ 2024 г. в резултат на получените комбинирани травми при процесното ПТП, получил е обезщетение в размер на 70 000 лв. след сезиране на ответника с претенция на 26.01.2024 г., от което към датата на подаване на декларацията налични са 23 000 лв., направил е разходи свързани с лечението си в размер на около 16 000 лв. за периода м. Х 2023 г. – м. VІ 2024 г. .

При съобразяване на гореизложеното въззивният съд намира, че с оглед декларираните обстоятелства за възрастта, семейното, имущественото, здравословното състояние и доходите на частният жалбоподател към датата на подаване на ИМ и приложените доказателства по делото, съгласно които същият е с влошено здравословно състояние поради претърпяното ПТП повече от 6 месеца, в работоспособна възраст, има сключен трудов договор, не работи поради ползван отпуск за временна неработоспобност, не е загубил трайно работоспособността си, няма задължения към други лица, няма имущество, от което да получава доходи, получава месечно обезщетение за временна неработоспособност в размер на 500 лв., има месечни разходи за лечение в размер на 300 лв. и разполага с налични парични средства в размер н а 23 000 лв., по делото може да се направи обоснован извод, че частният жалбоподател разполага както с парични средства за обезпечаване на възможността му да покрива битовите си и медицински нужди, безспорно надвишаващи в съвкупност обезщетението му за временна нетрудоспособност, така и възможността да заплати 2 000 лв. от дължимата държавна такса по делото и разноските по делото, поради което молбата му за пълно освобождаване от държавна такса и от разноски по делото се явява частично основателна. В ИМ е възпроизведена дословно медицинската документация, създадена във връзка с проведеното лечение на ищеца до м.

VІІІ 2024 г. и се твърди, че в резултат на травмите ищецът не може да ползва 4 пълноценно лявата си лъка, изпитва постоянни болки в областта на таза и левия крак, спазва стриктна диета поради трахеотомия и колостома, няма прогноза за възстановяването му като цяло и му предстоят нови оперативни интервенции, но не са изложени конкретни твърдения и липсват доказателства за конкретни предстоящи разходи на частния жалбоподател във връзка с влошеното му здравословно състояние, поради което съдът не може да съобрази други разходи на жалбоподателя за лечение извън декларираните в размер на 300 лв. месечно. С оглед наличните парични средства на частния жалбоподател, чиято стойност е значителна не може да се приеме, че отказът на съда да го освободи от пълния размер на държавната такса и от разноските по делото препятства достъпа му до правосъдие към датата на подаване на ИМ. Следва да се посочи, че на всеки последващ етап от производството при промяна на обстоятелствата свързани с декларираните обстоятелства по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК същият може да поиска повторно освобождаване от такси или разноски по делото по делото като представи доказателства за промяната в тези обстоятелства.

След като е стигнал до други правни изводи, ОС Ловеч е постановил частично неправилно и незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено в частта, в която съдът е отказал освобождаване на частния жалбоподател от задължението за заплащане на държавна такса по делото за разликата над 2 000 лв. до 3 700 лв., а в останалата част определението като правилно и законосъобразно бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 157/02.09.2024 г. по т.д. № 52/2024 г. на Ловешкия окръжен съд, в обжалваната част, в която съдът е оставил без уважение като неоснователна молбата на ищеца Е. А. И. за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса за разликата над 2 000 лв. до 3 700 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК Е. А. И., ЕГН ********** от с. Крушуна, обл. Ловеч от заплащане на държавна такса по по т.д. № 52/2024 г. по описа на Ловешкия ОС за разликата над 2 000 лв. до 3 700 лв..

5

ПОТВЪРЖДАВА определение № 157/02.09.2024 г. по т.д. № 52/2024 г. на Ловешкия окръжен съд, в останалата обжалвана част, в която съдът е оставил без уважение като неоснователна молбата на ищеца Е. А. И. за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса в размер на 2 000 лв. и от разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, в която е потвърдено определението на първоинстанционния съд подлежи на обжалване пред ВКС в 1 – седмичен срок от връчването му на частния жалбоподател, с частна касационна жалба. В останалата част, в която частната жалба е уважена определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6