Решение № 99 от 17.02.2026, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Силистра, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101624 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

В исковата молба от Ч. К. Ч. срещу Прокуратура на РБ се твърди, че ищецът на 01.02.2005г. бил назначен на длъжност „горски стражар“ в Държавно горско стопанство Силистра.

На 15.02.2010г. преминал от длъжността „горски стражар“, на длъжност „горски надзирател“ в същото стопанство.

На 14.03.2022г., със Заповед № 51/14.03.2022г., директорът на ТП ДГС Силистра му поверил цялостната охрана на горски участък „Алеково“, част от Тринадесети охранителен участък „Цар Асен“.

На 03.04.2023г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 6518 ЗМ -77/2023г. съгласно описа на ОД МВР Силистра, като бил обвинен в това, че на 16.10.2022г., в сградата на ТП ДГС - Силистра, при условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице - горски стражар при ТП ДГС - Силистра, в кръга на службата си, като съизвършител с друго длъжностно лице - горския стражар Костадин Стефанов Русев, съставил два броя официални документа, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за съответните невярно удостоверени факти.

Определената мярка за неотклонение била „подписка“.

Законен повод за образуване на посоченото досъдебно производство са изпратените на основание чл. 205, ал. 2 от НПК преписи от протоколи за съдебните заседания, проведени по НАХД № 789/2022г. съгласно описа на PC Силистра, ведно с 1 копие от съдебно решение № 17/31.01.2023г., постановено по същото дело, с оглед вземане на отношение по въпроса за наличие на престъпление от общ характер.

В рамките на образуваното досъдебно производство били осъществени множество процесуални действия. Въз основа на събраните чрез тях доказателства, РП Силистра приключила досъдебната фаза на производството с изготвяне на обвинителен акт, внесен в РС Силистра, в който обвинението потвърдило изводите си относно наличието на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 и с чл. 26 от НК, извършено на 16.10.2022г.

Съдът образувал НОХД № 609/2023г., съгласно описа на PC Силистра.

С присъда № 11, постановена на 16.01.2024 г., ищецът бил признат за невинен по поддържаното от РП Силистра обвинение, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал в извършването на престъпление по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл.

20, ал. 2 и ал. 1 и с чл. 26 от НК.

Въпреки радостта на ищеца, постъпил протест на РП Силистра против Присъда № 11/16.01.2024г.

С Решение № 64/20.06.2024г., издадено по (В) н.о.х.д. 159/2024г. Окръжен съд Силистра потвърдил на основание чл. 334, т. 6 от НПК, във връзка с чл. 338 от същия кодекс атакуваната пред него присъда № 11/16.01.2024г. на PC Силистра, като решението на ОС Силистра е окончателно.

Твърди се, че краят на наказателното производство, е юридически факт, попълващ състава, уреден в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Съгласно посочените нормативни разпоредби „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от ... прокуратурата ...при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано...“.

Направените разноски в хода на наказателното производство формират претенцията за имуществени вреди, в размер на 3000лева - заплатен адвокатски хонорар в размер на 1500 лева на адв. Т. С., АК Силистра по н.о.х.д. № 609/2023г. на СРС и същото възнаграждение от 1500 лева за дело № 159/2024г. на ОС-Силистра.

Дължимото обезщетение за неимуществени вреди е заявено в размер на 18000 лева, съответно на разбирането за справедливост. Наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, продължило около година и шест месеца, по това наказателно производство бил обвинен за тежко престъпление от общ характер, по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 от НК; извършено в качеството на длъжностно лице; обвинението е поддържано от прокуратурата от момента на повдигането му до момента на постановяване на решението на въззивната инстанция, издадено в резултат на подаден протест срещу оправдателната присъда на СРС, т.е. интензитетът на наказателното производство е съществен.

2

Извършваните процесуални действия се отразили крайно неблагоприятно върху психиката и самочувствието му. В резултат на висящото наказателно производство познати и приятели се отчуждили от ищеца. Усещал несигурност и липса на перспектива относно професионалното му развитие. Здравословното му състояние се влошило. Бил диагностициран с начална фаза на диабет, не можел да спи нормално, спрял да се храни. Здравословното състояние на баща му се влошило също.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ: ДА ОСЪДИ Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000,00 лева и за неимуществени вреди в размер на 18 000,00 лева, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано против ищеца Ч. К. Ч., обвинение по чл. 311, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от и чл. 20 от същия кодекс, за което обвинение с присъда №11/16.01.2024г. на Силистренски PC, постановена по н.о.х.д. № 609/2023г., влязла в сила на 20.06..2024г. е оправдан изцяло, както и лихва за забава върху така заявения размер на обезщетенията за периода от 20.06.2024г. до окончателно изплащане на присъденото обезщетение. Претендира и направените разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, Държавата, чрез Районна прокуратура Силистра изразява следното становище по предявените искове:

Твърди се нередовност на исковата молба, т.к. обезщетението неимуществените вреди, не кореспондира с посочената цена на иска. за

Отделно се твърди неоснователност на исковите претенции за неимуществени и имуществени вреди, както и на акцесорните претенции.

Твърди се, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от действията на прокуратурата.

Наличието на действително търпени вреди е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Ищецът твърди, че от проведеното спрямо него разследване са настъпили отрицателни последици в емоционален, социален, здравословен и професионален план, изразяващи се в преживени притеснения, неудобство, стрес, уронен престиж, в накърняване на честта и достойнството, в злепоставяне пред обществото, като не е представил доказателства за твърдените вреди и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България. Не са представени доказателства, органи на Прокуратурата на Р България да са извършвали спрямо последния действия извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Твърденията за съществен интензитет на извършени процесуални действия в хода на наказателното производство с участието на ищеца не са подкрепени с приложени към исковата молба доказателства.

3

Няма представени доказателства и за увредено здравословно състояние.

Исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди е недоказана.

Обезщетението за имуществени вреди в размер на 3000 лева също е недоказано, не са представени доказателства за уговорено и реално изплатено възнаграждение в претендирания размер.

Налице е и прекомерност на размера на претендиращите искови претенции, същите, не са съобразени с твърдения интензитет на упражнената репресия, според възприетото в т. II на ГТПВС № 4/1968г. С оглед законовия критерий, обезщетението за неимуществени вреди следва да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.

Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.

При преценка за продължителността на разследването следва да бъде съобразено, че при ангажиране на отговорност на прокуратурата същата следва да бъде само за периода от привличането му като обвиняем до постановяване на окончателния акт. Разследването и съдебната фаза /на две инстанции/, са проведени в разумни срокове. Повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление и е била взета най -леката МНО - „Подписка“.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че ищецът първоначално бил назначен на длъжност „горски стражар“ в Държавно горско стопанство Силистра, а в последствие през 2010 г. на длъжност „горски надзирател“ в същото стопанство. От 2022 г. отговарял за цялостната охрана на горски участък „Алеково“, част от Тринадесети охранителен участък „Цар Асен“.

На 03.04.2023г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 6518 ЗМ -77/2023г. съгласно описа на ОД МВР Силистра, като бил обвинен в това, че на 16.10.2022г., в сградата на ТП ДГС - Силистра, при условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице - горски стражар при ТП ДГС - Силистра, в кръга на службата си, като съизвършител с друго длъжностно лице - горския стражар Костадин Стефанов Русев, съставил два броя официални документа, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като 4 доказателство за съответните невярно удостоверени факти.

Определената мярка за неотклонение била „подписка“.

Законен повод за образуване на досъдебното производство са изпратените на основание чл. 205, ал. 2 от НПК преписи от протоколи за съдебните заседания и съдебно решение по НАХД № 789/2022г. съгласно описа на PC Силистра.

След приключване на досъдебната фаза на производството в РС Силистра е внесен обвинителен акт, като ищеца е обвинен в извършване на престъпление по чл.

311, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 и с чл. 26 от НК, извършено на 16.10.2022г., по който съда образувал НОХД № 609/2023г., съгласно описа на PC Силистра.

С присъда № 11 от 16.01.2024 г., ищецът е признат за невинен по поддържаното от РП Силистра обвинение, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан в извършването на престъпление по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 и с чл.

26 от НК.

От РП Силистра е подаден протест против Присъда № 11/16.01.2024г.

С Решение № 64/20.06.2024г., издадено по (В) н.о.х.д. 159/2024г. Окръжен съд Силистра потвърждава на основание чл. 334, т. 6 от НПК, във връзка с чл. 338 от същия кодекс присъда № 11/16.01.2024г. на PC Силистра, като решението на ОС Силистра е окончателно.

Установява се от приложеният по НОХД № 609/2023г. на PC Силистра, договор за правна защита и съдействие, че ищеца е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1500 лева за защита в първата инстанция.

Няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по ВХОХД № 159/2024г. на ОС-Силистра.

Установява се от разпита на свидетеля В. М., че ищецът бил весел човек по характер, добродушен, не влиза в конфликти абсолютно с никого и никога, но откакто му започнали делата той се затворил в себе си. Започнал да отбягва приятели, да отбягва и членовете на семейството си. В съня му започнало безпокойство, напрежение, сънят му се влошил и като цяло здравословното му общо състояние. Споделял че има проблеми в работата. Започнало главоболие, започнала да му пресъхва устата. Установили, че е започнал да вдига кръвно, след което се установило, че е получил и диабет. Бил уплашен, че ще бъде осъден и ще го изгонят от работа. Твърдял, че не е извършил престъпление, за което да бъде съден, но унизително е било за него, когато са го викали в полицията и са му взимали отпечатъци, бил стреснат, уплашен.