Решение № 1263 от 27.10.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1263 гр. П., 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330203769 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-2500070/16.06.2025 г., издадено от ***** „Инспекция по труда” град П., с което на “Ч.***” ООД, ЕИК 207265843 е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/.

Дружеството жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. Т. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че липсва териториална компетентност на актосъставителя и наказващият орган за издаване на АУАН и НП. Също така било и неясно описание на нарушението. Намира случая за маловажен, доколкото нарушението било отстранено незабавно още по време на извършване на проверката, поради което желае намаляване на размера на имуществената санкция от 1500 лева на 100 лева.

Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” град С., чрез процесуалния юрисконсулт П. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което желае потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Актосъставителят и наказващият орган са възприели следната фактическа обстановка, а именно:

При извършена проверка на 21.05.2025 г. в интервала от време 13:40 часа до 14:20 часа в обект на контрол: извършване на СМР в многофамилна жилищна сграда в УПИ 010001-III местност ,,Б.‘‘, ПИ *** по КК на с.

Б., общ.Р., обл. П., изпълнявани от дружеството жалбоподател и при проверка 1 на документи на 28.05.2025 г. в офиса на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ гр.

С., в качеството си на работодател е допуснал до работа в горепосочения обект на контрол, Т.С. И.ов с ЕГН: ********** на длъжност ,,общ работник‘‘ на 21.05.2025 г., в 13:50 часа, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 Кодекса на труда, трудовият договор на Т.С. И.ов бил регистриран на 21.05.2025 г. в 14:17 часа, тоест след извършената проверка по работни места в обекта на контрол. Нарушението било извършено на 21.05.2025 г. и констатирано на чл. 28.05.2025 г. и същото представлявало такова по чл. 63, ал. 2 Кодекса на труда.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят И. Ч., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че е бил командирован на територията на гр. П. с оглед спазване на трудовото законодателство, когато на строителен обект са установили лицето Т. И.ов. Същият декларирал, че работи от около седмица на обекта, има сключен договор, но все още не му е бил връчен.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От копие от Заповед № 3-0416 от 20.05.2025 г. се установява, че на актосъставителя И. С. Ч. е било възложено в срок от 20.05.2025 г. до 21.07.2025 г. да извършва проверка по спазване на трудовото законодателство в обекти на контрол на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ П.. Тази материална компетентност е била възложена на основание чл. 21, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘. Ето защо, неоснователно се явява наведеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя възражение в тази насока.

От копие от Декларация от 21.05.2025 г. от лицето Т. И.ов се установява, че в нея той е посочил, че работи в ,,Ч.***‘‘ ООД от една седмица, с работно време от 09 часа до 15 часа с почивни дни събота и неделя и не е получил копие от сключения писмен договор.

От копие от извлечение от информационната система на НАП се установява, че трудов договор сключен между Т. И.ов дружеството жалбоподател е бил регистриран в ТД на НАП в 14:17:06 часа на 21.05.2025 г., тоест след започналата извършена проверка по работни места.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

2

НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Настоящият съдебен състав изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства - гласни и писмени доказателства.

В случая липсват каквито и да е доказателства, които да опровергават отразените в АУАН и Констативния протокол констатации. Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност фактът на извършеното нарушение. Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в жалбата твърдения, както по отношение на липса на административно нарушение от страна на жалбоподателя, така и относно допуснати нарушения в административно-наказателното производство при съставянето на АУАН и НП.

Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Така описанато административно нарушение отговаря на материалната норма, под която е подведено, изпълва обективните признаци от състава на визираната административно - наказателна норма и дава основание да се обоснове извод, че вмененото нарушение е извършено, поради което административно-наказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на дружеството-жалбоподател по административен ред, като правилно, отчитайки, че нарушението се извършва за първи път, е определена санкция в предвидения в закона минимален размер.

Не са налице основанията за приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН. В случая не се отчетоха наличието на такива смекчаващи обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на визираното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Приложена е коректната санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ, според която: „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, 3 ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.“ В случая наложената санкция е в минималния размер, а именно 1500 лева, поради което същият не може да бъде редуциран.

Не са налице и основания за квалифициране на случая като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото обществената опасност на констатираното нарушение не се отличава от тази на други подобни нарушения. Освен това съгласно чл. 415в, ал. 2 КТ не могат да бъдат маловажен случай нарушения по чл. 61,ал.1 КТ, чл. 62, ал.1 и ал. 3 КТ и чл. 63, ал.1, и 2 КТ, което е отражение на особената значимост, която законодателят придава на засегнатите в случая обществени отношения.

По въпроса за разноските:

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез процесуално представителство в две открити съдебни заседания пред РС-П., както и чрез излагане на писмено становище в касационното производство, настоящият съдебен състав намира, че с оглед направеното в този смисъл искане, справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 150,00 лева.

По аргумент от пар. 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по Труда“, която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.

Поради горните мотиви, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

212500070/16.06.2025 г., издадено от ***** „Инспекция по труда” град П., с което на “Ч.***” ООД, ЕИК 207265843 е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/.

ОСЪЖДА “Ч.***” ООД, ЕИК 207265843 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по Труда“, сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд-П..

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

4

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5