Определение № 3591 от 27.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3591 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110106765 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 6765/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадена е молба по чл. 248 ГПК с вх. № 349614/27.10.2025 г. от К. И. Б. за изменение на Решение от 30.09.2025 г., постановено по гр. д. № 6765/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, в частта за разноските. Твърди, че съдът неправилно е присъдил разноски в полза на ищеца, а не в полза на ответницата. В случая разпоредбата на чл. 78, ал.

2 ГПК, на която се бил позовал съдът, не намирала приложение. В хода на процеса ответницата била заплатила всички претендирани от ищеца вземания, но ищецът вместо да оттегли предявените искове до размера на погасената част, продължил да ги поддържа в пълен размер, което напрактика довело до отхвърлянето им. Въпреки отхвърлянето на предявените искове разноските били възложени в тежест на ответницата. Иска изменение на решението в частта за разноските, като в полза на ответницата бъдат присъдени разноски съгласно представен списък, а в частта, в която са присъдени такива на ищеца, бъде отменено.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор на молбата и не е изразено становище по направеното искане за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от 1 фактическа и правна страна:

Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК от легитимирана страна, поради което същата е процесуално допустима, като по същество, съдът намира следното:

От мотивите на Решение от 30.09.2025 г., постановено по гр. д. № 6765/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, се установява, че съдът е приел, че при този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни разноски разполага само ищецът, доколкото ответницата е станала причина за правния спор, а исковете се отхвърлят единствено поради погасяването на вземанията чрез плащане в хода на процеса – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 350,00 лв., представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за ревизиране на извода по отношение дължимостта на деловодните разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК единствено предвижда възможност да не се присъждат деловодни разноски, когато страната не е станала причина за правния спор. В случая с оглед събраните по делото доказателства К. И. Б. е станала причина за производството, поради което дължи деловодни разноски, доколкото исковете са отхвърлени с оглед плащането в хода на процеса – факт взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Тоест, ответницата следва да понесе отговорността за разноски, тъй като с извънпроцесуалното си поведение е станала повод за завеждане на делото, доколкото в основата на предявените осъдителни искове стоят непогасени изискуеми вземания по договор за доставка на топлинна енергия с ответницата, който факт поражда правото на ищеца да търси заплащането им по съдебен ред, а причина за отхвърляне на иска е изпълнението на претендираното задължение в хода на процеса. В константната практика на ВКС е прието, че per argumentum a contrario от чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода на делото (например плащане на претендираната парична сума) искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да се присъдят на ищеца (така напр. Определение № 775/27.12.2019 г. по т. д. № 2837/2019 г. на ВКС, II т. о.). В този смисъл, следва да се присъдят разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен по причина, че след завеждането му ответникът доброволно е възстановил защитаваното с иска право или е изпълнил задължението си. Ето защо, следва да се възприеме изводът, че в настоящия случай разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответницата, а не в тежест на ищеца, както е сторил съдът с постановеното по делото решение.

За пълнота трябва да се спомене, че никъде процесуалният закон не задължава ищцовата страна да изменя иска или да заяви оттегляне или отказ от същият в хода на производството, когато е налице плащане. Тоест, тези съображения развити в молбата по чл.

248 ГПК са ирелевантни.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да остави без уважение искането по чл. 248 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 349614/27.10.2025 г. от К.

И. Б., ЕГН: **********, адрес: .............., за изменение на Решение от 30.09.2025 г., постановено по гр. д. № 6765/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред Софийският градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3