Решение № 2930 от 27.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2930 гр. София, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Б.ова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100114344 по описа за 2021 година

Ищецът И. М. П. излага в исковата молба, че на 14.07.2019г. бил обвинен в извършването на изключително тежко умишлено престъпление против собствеността. С постановление на дежурен прокурор на същата дата му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража за 72 часа“.

На 16.07.2019г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Максималният 8-месечен срок на мярката за неотклонение е изтекъл на 16.03.2020г. въпреки това, едва на 02.04.2020г. взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение била изменена в „подписка“, при което той намира, че П. не е изпълнила законовото си задължение да го освободи на 16.03.2020г. Едва на 06.04.2020г. наблюдаващият прокурор наредил на завеждащия ареста на ОЗСА гр. София да освободи ищеца от ареста.

С постановление от 24.06.2020г. наказателното производство, образувано срещу ищеца, било прекратено и взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“ била отменена.

Поддържа, че по време на продължилото близо една година срещу него наказателно преследване е претърпял неимуществени вреди под формата на стрес, притеснение, страх от неоснователно осъждане, безпокойство, срам от колеги и семейство. Настъпило отчуждение в отношенията с детето му, чувствал се омерзен и дискредитиран. Релевира твърдения и за търпени вреди от неоснователно наложената най-тежка мярка за неотклонение, продължила и над максимално допустимия по закон срок, което създало допълнително усещане за безизходица и отчаяние у ищеца.

Ето защо, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 1 повдигнатото срещу него незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 24.06.2020г. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ- Прокуратура на Р.Б., оспорва иска по основание.

Оспорва настъпването на вредите и причинната им връзка с повдигнатото обвинение. Счита претенцията за неимуществени вреди за прекомерна и несъобразена с принципа за справедливост и съдебната практика.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява следното:

Със заповед от 13.07.2019г. на полицейските органи ищецът е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, а с постановление на прокурор от СРП спрямо лицето е взета мярка за неотклонение „задържане под стража до 72 часа“.

На 14.07.2019г. ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем по ДП №33823ЗМК1206/2019г. по описа на 07РУ – СДВР за престъпление по чл.198, ал.1 от НК – за това, че на 13.07.2019г. около 13 ч. в гр. София, ж.к. „Младост 1“ до магазин „Тмаркет“ отнел чужди движими вещи – 1 бр. черна кожена чанта, съдържаща лични документи и сумата от 50 лв. от владението на Б. А.Н. с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал чантата от рамото на Н., след което с макетно ножче срязал презрамката й и избягал.

С определение на СРС от 16.07.2019г. по по нчд № 11499/2019г. на обвиняемия е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Мярката за неотклонение е изменена в „подписка“ с определение на СРС по нчд №3966/2020г., влязло в законна сила на 07.04.2020г. От мотивите на определението се установява, че ищецът е бил задържан по реда на ЗМВР още на 13.07.2019г., като осеммесечният срок по чл.63, ал.4 от НПК – максималният срок за продължителност на мярката „задържане под стража“, предвид деянието, за което е повдигнато обвинение, е изтекъл на 16.03.2020г.

Действително, междувременно, с влязло в сила определение на съда от 13.02.2020г. по вчнд №603/2020г. мярката за неотклонение е била изменена от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 250 лв., но ищецът не е внесъл същата, поради което фактически е продължил да търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“, която към момента на постановява на обсъжданото съдебно определение, е надвишила максимално определения срок, с оглед на което и същата е била изменена в „подписка“.

С постановление на прокурор при СРП от 24.06.2020г. образуваното срещу ищеца досъдебно производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.2, чл.243, ал.2, чл.199 от НПК – поради това, че в хода на производството не са събрани доказателства относно това, че обвиняемия е осъществил състава на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, а именно – грабеж 2 по чл.198, ал.1 от НК. Със същото постановление е отменена и мярката за неотклонение „подписка“. Постановлението е връчено на ищеца на 28.08.2020г. и по делото не се твърди и не се доказва същото да е било обжалвано.

От ангажираната по делото справка за съдимост се установява, че ищецът е осъждан – с присъда от 1999г. по нохд №655/1999г. на СРС за това, че на 15.02.1999г. е управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,4 промила, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за три месеца, отложено за срок от 3 години на осн. чл.66, ал.1 от НК.

За установяване на конкретните претърпени от ищеца неимуществени вреди, по делото е преведен разпит на двама свидетели и са изслушани заключенията на съдебно-психологична и съдебно – психиатрична експертиза.

При разпита в открито съдебно заседание свидетелят В.П. заявява, че познава ищеца от поне десет години, т.к. живеят в един квартал. Знае, че два пъти е бил задържан в ареста, като за първия случай няма спомен за какво точно, но било преди 4-5 години. От последното си задържане излязъл от ареста в много лошо състояние. Бил с хлътнали скули и свалил поне 17 кг.

Разказвал на свидетеля, че в ареста било „ужас“. Само за по час на ден излизали навън за въздух. Споделил, че трябвало да се бие, за да оцелее. След излизането си от ареста, поведението му било променено – не можел да си намери място. Искал да работи и да бъде нормален човек, но някои хора го отбягвали, защото му лепнали етикет „пандизчия“. Първоначално свидетелят заявява, че преди ищецът не е пиел, после пояснява, че винаги е пиел бира, но след излизането си от ареста пиел „като за последно“. Свидетелят дава информация за душевното състояние по негова преценка на дъщерята на ищеца, на която задържането на баща й също се е отразило, но в тази си част показанията са неинформативни и не съдържат конкретни данни за отношенията родител – дете и евентуална промяна в тях в резултата на воденото срещу ищеца наказателно преследване, поради което съдът не ги обсъжда подробно. Свидетелят заявява в края на разпита, че след излизането си от ареста, което било на 31 декември, ищецът бил весел, нямал проблеми, поддържал контакти с приятели и съседи.

Съдът цени критично показанията на свидетеля, които са вътрешно противоречиви и непоследователни - ищецът от една страна бил „като излязъл от концлагер“, а от друга – весел и общителен; не пиел алкохол , но пиел бира, откакто свидетелят го познава; освен това показанията си противоречат със събраните писмени доказателства по делото /а и с твърденията на самия ищец в исковата молба/, които с категоричност установяват, че ищецът е освободен от ареста през м. април 2020г., а не на 31 декември. Като съобрази изложеното, съдът намира, че показанията на свидетеля не следва да се кредитират.

Свидетелят И. Г. заявява при разпита, че познава ищеца от над 20 3 години, живеят заедно, откакто ищецът е освободен. Знае за задържането му.

Преди него, ищецът работел като строител – лепял плочки. След като излязъл от ареста не можел да си намери работа – свидетелят не знае защо, но предполага, че е заради престоя му в затвора. Всички колеги от професионалния му кръг го мислели за престъпник. Не познава никой от тях лично, само ги е виждал. Не потвърждава изрично горното да е заявявано пред него и да го е чувал лично от трети лица.

Също твърди, че ищецът е излязъл от ареста драстично отслабнал и престоят там му се е отразил ужасно – след това плачел и нямал къде да живее, затова заживял при свидетеля.

Като обсъди показанията ведно с другите събрани по делото доказателства, съдът намира, че същите са непосредствени и обективни, досежно загубата на тегло и психичното напрежение, демонстрирано от ищеца след задържането му под стража. В останалата си част, те не отразяват непосредствени впечатления на свидетеля, а негови предположения и размисли, поради което и не следва да се кредитират в тази им част.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – психологична експертиза, неоспорена от страните, се установява, че на уговорената дата за извършване на клинично обследване ищецът се явява във видимо нетрезво състояние, разговорлив, общителен, без бариери и задръжки в непозната обстановка. Заявил, че и преди е пиел, но откакто излязъл от ареста започнал да пие повече. Споделя за тежки условия по време на задържането си, вкл. и за прояви на насилие от негова страна по отношение на други задържани /“на един забих една химикалка в главата, а на другия метална консерва….“/.

Случилото се е довело до стресово състояние у ищеца, а изолацията и условията са отключили повишена чувствителност, раздразнителност и агресия. Психологическият стрес е намерил отдушник – загуба на тегло, а липсата на дневна светлина и силното изкуствено осветление са дали отражение на зрението му. Ищецът се притеснявал, вкл. и след излизането си от ареста, дали ще си намери работа и как ще издържа себе си и дъщеря си. За целите на експертизата е приложена самооценъчна скала за тревожност /Спилбъргър/, според която ищецът показва висока степен на ситуативна тревожност – 62 бала и умерено равнище на личностна тревожност. Не се установява депресивна симптоматика. Изразените прояви на тревожност са придружени от раздразнителност, нарушен сън и повишена употреба на алкохол. Вещото лице счита, че преживяванията от задържането на ищеца в ареста, не са преработени психологически.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – психиатрична експертиза, неоспорена от страните, както и от обсъдените от същата медицински документи, /поради което съдът не ги обсъжда отделно/, се установява, че в периода 17.07.2019г. – 05.08.2019г. – тоест по време на изтърпяването на мярката за неотклонение „задържане под стража“ – ищецът е бил на лечение в Психиатрично отделение с диагноза: Психични и 4 поведенчески разстройства, вследствие употреба на алкохол. Абстиненстно състояние с делир. При анализа на резултатите от проведеното изследване, вещото лице сочи, че не се установяват у ищеца симптоми, които да покриват критерия за психоза в смисъла на Международната класификация на болестите. Не се установяват психо-патологични болестни състояния, налудности и халюцинации, които да променят качествено съзнанието му.

Има данни за системна употреба на алкохол с формирана физическа и психическа зависимост, която е от преди задържането му, което е видно от развилия се няколко дни след същото алкохолен делир /проява на абстиненция, поради рязкото спиране на алкохола след дългогодишна употреба/, характеризиращ се с остра психо-моторна възбуда, дезорганизирано поведение, дезориентация, агресия, интензивен страх, халюцинаторна симптоматика.

След проведеното лечение в Психиатрично отделени ищецът е бил изписан апсихотичен. Не са установени последващи нарушения – халюцинации, налудности и пр.

След освобождаването си от ареста ищецът се чувствал потиснат, тревожен, напрегнат, подновил употребата на алкохол.

Вещото лице заключава, че у ищеца няма данни за психична болест.

Алкохолната зависимост не е ендогенно психично разстройство. Тя се формира на базата на системна и продължителна употреба на алкохол.

Причините за формирането и са различни и тя води до сериозна промяна на личността, като нарушава функционирането й. При изслушването в съдебно заседание, вещото лице отрича да е възможно да се направи извод, че след престоя си в ареста ищецът е станал в по-голяма степен зависим от алкохола, в сравнение със състоянието си преди задържането.

Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/223594df-99a6-40f9-9303-d9b3f2a56f98