Решение № 260022 от 29.12.2020, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260022 гр. Габрово, 29.12.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Топалова

ЧЛЕНОВЕ: при участието на секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Топалова т. д. № 112 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В.Г.С., чрез проц. представител адв. П.К. против ЗД”Евроинс” АД.

В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП на ищеца били причинени телесни увреждания.На 14.01.2019 г., около 15:30 ч. на пътя край с. Сенник, общ. Севлиево, при управление на моторно превозно средство - л.а. марка и модел „Фолксваген Голф", с per. № ЕВ 5711 АТ, управляван от Р.Н.З., нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП с л.а. марка и модел „Ауди А 4", с per. №

ЕВ 6920 ВК, управляван от В.Г.С..Следствие на това били причинени телесни увреждания на водача на л.а. марка и модел „Ауди А 4" - В.С..

По случая било образувано ДП № 13/2019 г. по описа на РПУ-Севлиево, пр.пр. № 47/2019 г. по описа на РП Севлиево, производството по което към момента не било приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него, било виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача Р.З.. Поради това съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача Р.Н.З. и настъпилите обществено-опасни последици - причинените телесни увреждания на ищеца В.Г.С..

За увреждащият л.а. с per. № ЕВ 5711 АТ, управляван от

Р.Н.З. имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, з.п. BG/07/518002085482 от дата 20.07.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 21.07.2018 г. до 20.07.2019 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие-14.01.2019 г. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Твърди се още, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалия предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД "Евроинс" АД и представил всички документи, с които разполагал, получена от застрахователя на 01.02.2019г. По случая била заведена щета № **********/01.02.2019 г., по която застрахователят в законоустановения срок не предложил за плащане обезщетение. Поради това били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД "Евроинс" АД за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца.

В резултат на процесното ПТП пострадалият В.С. получил контузия на глава, комоцио на мозъка със загуба на съзнание; охлузвания, синини, отоци и хематоми в областта на главата, лява ръка и ляво коляно.

След инцидента на 14.01.2019 г. пострадалият бил приет за лечение в МБАЛ „Д-р Стойчо Х."*** с оплаквания от дискомфорт, виене на свят и силно главоболие, без ясен спомен за случилото се. След проведено изследване били установени охлузвания, синини, отоци и хематоми в областта на главата, лява ръка и ляво коляно, сътресение на мозъка. На 16.01.2019 г. пострадалият бил изписан от болницата с препоръки за ХДР и за наблюдение на общ и локален статус.

В резултат на уврежданията, получени от процесното

ПТП, ищецът търпял силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължавало и към настоящият момент, не се чувствал добре физически и емоционално. Следствие на инцидента пострадалият получил контузия на глава, комоцио на мозъка със загуба на съзнание и охлузвания, синини, отоци и хематоми в областта на главата, лява ръка и ляво коляно. Преди процесното ПТП той бил в отлично здравословно състояние, изключително активен мъж, спортувал, нямал здравословни оплаквания, но след инцидента живота му се променил. Изпитвал цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължавали и към настоящия момент, възстановяването му не било приключено, за дълго време бил напрегнат, с нарушения на съня, като не бил в състояние да се натоварва психически. Освен болките ищецът изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент.

Иска се да бъде осъдено ЗД "Евроинс" АД, да заплати обезщетение в размер на 25 500 лева, частичен иск от 40 000 лева, за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за претърпените в тази връзка имуществени вреди в размер на 600 лева.

Претендира се законна лихва върху сумата, считано от 21.01.2019 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр.чл.430, ал.1 от КЗ за всяка една от сумите, до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника.

Твърди се, че исковата молба била нередовна и като такава следвало да бъде оставена без движение, тъй като съдържанието й не отговаря на чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК.

Ищецът не посочил фактически твърдения, от които може да бъде направен извод какво точно е деянието и налице ли е причинно-следствена връзка между него и заявените увреждания. Това препятствало възможността да се изрази становище и относно основателността на иска, доколкото претендиращият обезщетение не сочел обстоятелствата, които го легитимират като носител на конкретно материално субективно право. Единственото твърдение било, че вследствие нарушение на правилата за движение настъпил инцидент с пострадали лица, за което било образувано досъдебно производство. От така изложеното не можели да бъдат направени каквито и да било фактически констатации, които да обусловят ясна и точна защитна позиция по предявената претенция.

Предявените искове били неоснователни.

Твърди се, че удостовереният в констативен протокол за ПТП № 23/14.01.2019 г., инцидент бил причинен виновно и в нарушение на правилата за движение по пътищата от В.Г.С..

В условията на евентуалност се изразява становище, че същият бил съпричинил твърдения вредоносен резултат, тъй като извършените от него действия, които били в нарушение на правилата за движение по пътищата, обективно допринесли за настъпване на увреждането.В тази връзка се твърди, че същият бил без представен предпазен колан, загубил контрол върху управляваното от него моторно превозно средство и шофирал с несъобразена с пътни условия скорост.

Във връзка с възражението за съпричиняване се прави възражение и за неспазване от страна на ищеца на определения му възстановителен режим, което допринесло за по-високата степен на интензитета на преживените болки и страдания, които не били в причинно - следствена връзка с процесния инцидент, поради което не подлежали на репариране.

Възразява се и срещу размера на претенцията, който бил изключително завишен и не кореспондирал на съдебната практика, присъждаща обезвреда в аналогични случаи.

Във връзка с размера на обезщетението се акцентира, че същото следва да обезщети действително претърпени вреди, а не се превърне в средство за повишаване на жизнения стандарт на пострадалия, което би се случило при уважаване на така заявената претенция.

Оспорва се и претендираната лихва за забава, доколкото, както по делото, така и в деловодството на дружеството, липсвали данни, последното да е било уведомявано за настъпило застрахователно събитие, в което да е участвал застрахован при ответника водач. В случай, че ищецът твърди обратното, то доказателствената тежест била върху него.

Алтернативно се възразява срещу претендираната лихва за забава, позовавайки се на представеното от насрещната страна уведомително писмо с per. № 2404/1/12.02.2019 г., изходящо от дружеството-ответник, с което било поискано от ищеца да му предостави данни за банковата си сметка, по която евентуално да бъде изплатено обезщетението, при условие, че докаже основателността на претенцията си. Същият не представил тази информация, поради което и на основание чл. 380, ал. 3 от Кодекса на застраховането следвало да се приеме, че претендиращият обезщетение, в твърдяното си качество на кредитор, а не застрахователят, бил в забава.

Оспорват се и претендираните имуществени вреди, тъй като същите не били в причинно-следствена връзка със заявеното произшествие. В условията на евентуалност се възразява, че липсвали доказателства сумата да е реално платена в заявения размер.

Прави се възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй като обстоятелствата, обуславящи приложението на цитираната разпоредба, не били установени безспорно.

В срок е постъпила допълнителна искова молба.

Оспорват се и възраженията за неоснователност на исковете.

Възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, също били неоснователни, както и възражението по лихвите.

Постъпил е и допълнителен отговор на искова молба, с който се поддържат направените с отговора на исковата молба възражения, както и доказателствените искания.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

По иска за заплащане на неимуществени вреди.

Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая е установено, че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество на 1.02.2019 г., видно от известие за доставяне на л.9 от делото.Застрахователното дружество е изпратило писмо изх. № 2404/1/ 12.02.2019 г., с което уведомява В.Г.С., че по претенцията му за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществеи вреди при ПТП на 14.01.2019 г. е заведена щета № **********/1.02.2019 г. и са посочени документите, които е необходимо да бъдат представени. По делото не са представени доказателства изисканите допълнително документи да са представени от ищеца на застрахователното дружество, да е постановен отказ или да е изплатено обезщетение от застрахователя.

Поради изложеното, искът е допустим.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

Безспорно е между страните, че за управлявания от Р.З. лек автомобил с ДК № ЕВ 5711 АТ е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество с начална дата на покритие 21.07.2018 г. и крайна дата за покритие 27.07.2019 г.

В случая отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл.

45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между получените от ищцата увреждания и противоправното поведение на виновния водач.

От изслушаната по делото авто-техническа експертиза се установява следния механизъл на настъпване на произшествието:На 14.01.2019 г.в землището на с. Сенник, община Севлиево в посока гр. Габрово се движи лек автомобил „Ауди А4 с рег. № 6920 ВК, управляван от В.С. със скорост от 78 км.ч. при прав пътен участък. Срещу него в лентата си за движение идва друг автомобил „Фолксваген голф” с рег. № ЕВ 5711 АТ, управляван от Р.З. със скорост от около 80 км.ч., като започва да навлиза в лентата за насрещно движение. Виждайки това, водача на лекия автомобил”Ауди” отклонява автомобила на дясно, при което настъпва удар между автомобилите. Ударът настъпва на 1.95 метра южно от разделителната линия, което е в лентата на движещия се автомобил „Ауди”. След удара лекият автомобил „Ауди” променя направлението си на движение на дясно и ляга на дясната си страна. Другият автомобил се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и се установява в обратна посока на първоначалното си движение. В резултат на завъртането настъпва съприкосновение между предната му дясна част с лява странична част на лек автомобил”Ауди” и се откъсва двигателя и скоростната му кутия и предна лява гума с окачването, установявайки се на север от пътното платно. След разделя на автомобилите, лек автомобил „ Фолксваген” се дозавърта и навлиза в северната лента на движение и спира в южната част. Според експерта, в момента на навлизане в лентата за насрещно движение, водача на лек автомобил „Фолсваген” не е имал техническа възможност до предотврати удара чрез спиране. Същото се отнася и по отношение на водача на другия участващ в произшествието автомобил.

Разпечатката съдържа 51 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22356529-a6ef-48b0-9d25-c6598fe53c82