Решение № 193 от 23.10.2014, Районен съд - Велинград

Р Е Ш

Е Н И Е №………………

ВЕЛИНГРАД, 23. Х. 2014 година

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

СЕКРЕТАР: Ц.К. като разгледа докладваното от председателя А.Н.Х. дело №462 по описа на съда за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

На 22. Х. 2014 година във Велинград М.И.П., полицай патрулно-постова дейност към Велинградското районно управление на полицията, съставя акт за констатиране на проява на дребно хулиганство на Д.Г.Б. ЕГН**********, роден на 15. ХІІ. 1993 година във Велинград, живеещ в същия град на ул. *** №35, българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, с основно образование.

За Велинградска районна прокуратура, редовно уведомена, не се явява представител.

Нарушителят не отрича, че е извършил проява на дребно хулиганство и заявява, че съжалява за стореното.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 22. Х. 2014 година около 1325 часа свидетелите И.К.И. ЕГН********** и И.А.Д. ЕГН**********, и двамата живеещи във Велинград, съответно на ул. *** №33 и на ул. „Кокиче” №7, се намират във Велинград на бул. „Съединение” пред Професионалната гимназия по икономика и туризъм „Алеко Константинов”. Нарушителят се приближава към тях и ги пита колко е часът. Свидетелите му отговарят. След това нарушителят ги пита имат ли някакви пари. Свидетелите отвръщат, че нямат. Тогава нарушителят им казва да извадят всичко, което носят в джобовете си. Свидетелите не извадили нищо и нарушителят ударил свидетеля И.К.И. в областта на дясното око. Свидетелят също му отвърнал с удар и двамата се сбили. По същото време с личния си автомобил покрай мястото преминал свидетеля Ц.С.Ч. ЕГН**********,***, полицай патрулно-постова дейност във Велинградското районно управление на полицията. Виждайки сбиването, слязъл от автомобила си и разтървал нарушителя и свидетеля И.К.И.. Свързал се с колегите си, те пристигнали на място и отвели нарушителя и свидетелите И.К.И. и И.А.Д. в полицейското управление за снемане на обяснения.

Съдът намира горната фактическа обстановка за безспорно установена от събраните по делото гласни доказателства.

Показанията на свидетелите И.К.И. и И.А.Д. са непротиворечиви, логични и достоверни, поради което съдът им дава вяра. По време на откритото съдебно заседание се установи и лек оток в областта на дясното око на свидетеля И.К.И., което съдът приема за още едно доказателство в подкрепа на казаното от свидетеля. Следва да се отбележи още, че самият нарушител не отрича, че е извършил проява на дребно хулиганство и заявява, че съжалява за стореното.

Водим от гореизложеното, съдът намира, че нарушителят Д.Г.Б. ЕГН**********, роден на 15. ХІІ. 1993 година във Велинград, живеещ в същия град на ул. *** №35, българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, с основно образование, е извършил непристойна проява, съставляваща дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 от Указ №904 от 28.

ХІІ. 1963 година за борба с дребното хулиганство, изразяваща се в скарване и сбиване със свидетеля И.К.И. ЕГН**********,***, във Велинград пред Професионалната гимназия по икономика и туризъм „Алеко Константинов”, с което сбиване е нарушен общественият ред и спокойствие.

Чл. 1, ал. 2 от Указ №904 от 28. ХІІ.

1963 година за борба с дребното хулиганство урежда три основни хипотези:

1. ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора;

2. оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността;

3. скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие.

Съдът намира, че разпоредбата изисква извършването на непристойната проява да е станало на публично място и пред повече хора само в първата хипотеза. Във втората хипотеза е достатъчно наличието на оскърбително отношение и държание към гражданите, а третата изисква нарушение на обществения ред и спокойствие.

Както е видно от свидетелските показания, сбиването между нарушителя и свидетеля е станало на централен булевард във Велинград, пред училище, и то по обяд, когато учебните занимания приключват. На сбиването е присъствал поне един свидетел, на когото случая е направил достатъчно впечатление за да слезе от автомобила си и да разтърве нарушителя и свидетеля. Следователно, с действията си нарушителят е предизвикал възмущение и уплаха у минувачите и учениците в училището и възмущение поне у третия разпитан по делото свидетел. Т. е. налице е нарушаването на обществения ред и спокойствие.

Деянието на нарушителя, поради своята по-ниска степен на обществена опасност, не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс, тоест налице е и другият обективен признак за ангажиране на отговорността на нарушителя по реда на Указ №904 от 28. ХІІ.

1963 година за борба с дребното хулиганство.

Съдът, като взе предвид характера на проявата, мястото и времето на извършването й и личността на нарушителя, счита, че следва да му бъде наложено административно наказание “Задържане в структурното звено на Министерство на вътрешните работи – Велинградско районно управление на полицията” за срок от три денонощия. В този вид и размер наказанието е в състояние да осъществи целите си, съгласно чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания. Съдът налага на нарушителя по-тежкото по вид наказание – задържане в структурното звено на Министерство на вътрешните работи, тъй като с действията си нарушителят е изложил на риск здравето на свидетеля като го е удрял в областта на главата (дясното око). Нарушението на обществения ред е извършено в непосредствена близост до училище, като следва да се има предвид и целта му – нарушителят е целял да отнеме парите, които свидетелите са носели у себе си, за да ги присвои противозаконно. Съдът обаче налага наказание в размер под средния, тъй като, видно от обясненията на нарушителя и показанията на свидетелите, нарушителят не е успял да отнеме парите на свидетелите. Следва да се има предвид и поведението на нарушителя, който доброволно признава за стореното и изразява съжаление за него.

Тъй като нарушителят е безработен, не следва да се уведомява работодателят му по реда на чл. 9, ал. 1 от Указ №904 от 28. ХІІ. 1963 година за борба с дребното хулиганство.

Водим от изложеното до тук, на основание чл. 6, ал. 1, б. “а” и чл. 1 от Указ №904 от 28. ХІІ. 1963 година за борба с дребното хулиганство, СЪДЪТ Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА Д.Г.Б. ЕГН**********, роден на 15. ХІІ. 1993 година във Велинград, живеещ в същия град на ул. *** №35, българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, с основно образование, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 22. Х. 2014 година около 1325 часа, във Велинград пред Професионалната гимназия по икономика и туризъм „Алеко Константинов”, е извършил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Указ №904 от 28. ХІІ. 1963 година за борба с дребното хулиганство, а именно непристойна проява, изразена в скарване и сбиване със свидетеля И.К.И. ЕГН**********,***, с което сбиване е нарушен общественият ред и спокойствие във Велинград пред Професионалната гимназия по икономика и туризъм „Алеко Константинов”, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс, поради което му НАЛАГА административно наказание задържане от три денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи.

Решението подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред Пазарджишки окръжен съд, считано от днес – 23. Х.

2014 година 1000 часа, на касационните основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

В случай на жалба делото следва да се разгледа в

Пазарджишки окръжен съд в срок до три дни, на 28. Х. 2014 година в 1430 часа.

След влизане в сила на решението, препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ за сведение и изпълнение на Велинградското районно управление на полицията.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: