Решение № 754 от 17.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Б., 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120202814 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба от „Г. 2023“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от О.И., гражданин на Р У. чрез адв.М.Ст., с посочен адрес: *****************, срещу Наказателно постановление № 774312-F771598/19.06.2024 г.., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.42 ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр.чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1200 лева.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материалноправна незаконосъобразност. В пределите на приведената защитна аргументация се отстоява фактическа версия в насока,че контролни длъжностни лица от НАП са „изолирали“ и не допускали до участие в проверката присъствали в обекта служители, които били запознати с документацията, което препятствало своевременното предоставяне на проверяващите на свидетелство за регистрация на фискално устройство. В евентуалност се настоява за приложението на института на маловажния случай по чл.28 ЗАНН с ползваща тази теза изобилна защитна аргументация.

В открито съдебно заседание „„Г. 2023“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от упълномощената адв.Л., която настоява за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В евентуалност излага съждения,рефериращи към приложимост на чл.28 ЗАНН.

За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт Ч., която счита, че нарушението е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.7- НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 26.06.2024г., а жалбата е депозирана директно в РС-Б. на 10.07.2024 г.).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на 1 правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател "Г. 2023 " ЕООД е ангажирана за това, че при извършена на 25.05.2024 г. в 21.30 ч.проверка в търговски обект по см. на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – ресторант "К. ", находящ се в *****************, стопанисван от дружеството, е установено, че в търговския обект има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство, модел “***” с ИН на ФУ: ***** и ИН на ФП: ***** , регистрирано в НАП с потвърждение №4679843. В хода на проверката било установено, че дружеството не съхранява в търговския обект свидетелство за регистрация на фискално устройство. Според контролните длъжностни лица лицето по чл.3 от Наредба №-18/2006 г. на МФ със станционарен търговски обект е длъжно да съхранява в търговския обект свидетелство за регистрация на фискално устройство. Според проверяващите органи от приходна администрация „Г. 2023“ ЕООД не е изпълнило задължението си да съхранява свидетелство за регистрация на фискално устройство, с което е нарушило разпоредбата на чл.42,ал.1,т.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.4 ЗДДС.

При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в НП, административно-наказващият орган и актосъставителят извършили еднороден подбор на материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата чл.42,ал.1,т.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.4 ЗДДС. На жалбоподателя бил съставен АУАН cep. № F771598 от 05.06.2024г.

Актът бил предявен на същата дата на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.42,ал.1,т.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1200 лева.

В приобщения към административно-наказателната преписка Протокол за извършена проверка сер.АА №0134717/25.05.2024 г. са обективирани сходни констатации,а именно,че при проверката се установило,че в търговския обект на дружеството жалбоподател работят 1 бр. фискално и 1 бр. нефискално устройство,че при контролната покупка, извършена от служител на НАП,се издава ФКБ, която съдържа необходимите реквизити; че продажбите са описани коректно по данъчни групи. Фиксирана констатация,че към момента на проверката в обекта работят 2 лица на трудов договор на 8 часов работен ден и 1 лице на трудов договор на 4 часов работен ден. Според материализираните фактически констатации, в търговския обект не се съхраняват свидетелство за регистрация на фискално устройство и паспорт за фискално устройство, както и не се води и съхранява регистър за ръчни касови бележки и кочан.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и пресъздават непрекъсваема верига от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа. В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни въпроси – относно приложимостта на чл.28 ЗАНН.

От правна страна:

2

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. Спазен е задължителният реквизитен минимум от критерии относими към структурата и съдържанието на АУАН и НП –чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН.

Като оцени конкретната специфика на нарушението, въведено с нормативната рамка на чл.42,ал.1,т.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.4 ЗДДС, съдът формира вътрешната увереност, че е постигната максимално точна, ясна и достъпна фактическа детайлизация на нарушението със съотносимото изясняване на неговите параметри от правна страна, което характеризира административнонаказателното обвинение като процесуално годен фундамент на административния процес, а издаденото въз основа на него НП като процесуално законосъобразно

Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и ЕСФП, с изключение на случаите на изпитване на нов тип ЕСФП в реални условия;.

В случая изводите на административнонаказващия орган, че дружеството – въззивник е осъществило състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, намират солидна фактическа опора и легитимна доказателствена подкрепа в анализа на събраните по делото доказателства.

Съвкупността от очертаните по делото преки фактически данни, изводими от Протокол за извършена проверка сер.АА №0134717/25.05.2024 г., показанията на актосъставителя и св.И. и приобщените писмени доказателства, напълно удовлетворяват доказателствените критерии, предпоставящи възможност да послужат като доказателствена опора за правопораждащите административно-наказателната отговорност предпоставки.

В случая е безспорно установено, че въззивният жалбоподател е задължен субект – лице по чл. 3 от Наредбата, извършващо продажба на стоки или услуги. С оглед на това е бил задължен да съхранява в проверения и стопанисван от него търговски обект, 3 горепосочения документ, но не са представени доказателства към момента на проверката същият да е бил изпълнил това си задължение.

Безспорен е фактът, че към момента на проверката в търговския обект не е съхранявано свидетелство за регистрация на ФУ, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, модел “***” с ИН на ФУ: ***** и ИН на ФП: ***** , регистрирано в НАП с потвърждение №4679843 и такова свидетелство не е представено на проверяващия екип. Съдът приема за безспорно,че така индивидуализираното ФУ не попада в стриктно лимитираното в чл.

42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. изключение – хипотезата изпитване на нов тип ЕСФП в реални условия.

Видно и от приложената и саморъчно попълнена от служител на търговския обект – на длъжност сервитьор В.И. – в ресторант „К.“, стопанисван от „Г. 2023“ ЕООД не се намират : свидетелство за регистрация на ФУ; паспорт на ФУ; регистър за ръчни касови бележки; кочан касови бележки.

Ето защо, съдът приема,че наличната информационна и доказателствена база съставлява хармонично цяло, даващо основание за разкриване на обективната истина и формиране на логичния извод за доказаност на нарушението. Дори да се приемата обективно непроверимите релевирани защитни аргументи,че свидетелство за регистрация на ФУ е било налично в счетоводството на дружеството извън търговския обект, доколкото разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. въвежда формално установено задължение, свидетелството за регистрация на ФУ да се съхранява в самия търговски обект /в какъвто смисъл е формулирано и административнонаказателното обвинение/, а не извън него, нарушението се явява довършено и доказано от фактическа страна. Целта на законовото изискване за съхранение в обекта на посочения документ, е да бъде гарантирана възможността във всеки един момент да може да бъде извършена проверка за вида, техническите характеристики и експлоатационната годност на устройството. Тази проверка може да бъде извършвана само от контролни органи./в т.см. виж Решение № 1419 от 27.10.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1647/2020 г./

Поради това, непредставянето до приключване на проверката на свидетелството за регистрация на фискалното устройство означава, че същото не се съхранява в обекта.

Обратното противоречи на житейската логика.

Що се отнася до възражението за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проверката, свързани с извършването й в присъствието на трима служители на санкционираното ЮЛ, невладеещи български език.

Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/223252ee-5344-43ee-b1fc-330bad2a7238