Решение № 12220 от 20.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12220 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110112567 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ.

Ищецът Р. М. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 26.5.2015 г., на основание чл.212,ал.3 НПК, започнало досъдебно производство № 1660/2015г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр.№ 13584/2016г. по описа на СГП, срещу неизвестен извършител, като счита, че за период до 27.2.2019г. досъдебното производство е водено против него / по аргумент, че е претърпял вреди в наказателното производство, доколкото единствено той е могъл да го извърши, следователно - от момента на узнаването за образуваното досъдебно производство/, като на 7.8.2018г. бил привлечен като обвиняем, взета му е МНО гаранция в пари, на 26.11.2018г. бил внесе обвинителен акт, било образувано съдебно производство, прекратено от СГС поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, след отстраняване на което, на 11.3.2019г. отново му било повдигнато обвинение, като с присъда от 21.3.2022г. ищецът бил оправдан. Твърди, че присъдата е влязла в сила на 3.5.2023г., както и че за периода 26.5.2015г.- 3.5.2023г. претърпял неимуществени вреди – тежък стрес, изключително нервно напрежение, промяна на кръвното налягане, пряка и непосредствена последица от обвинението, което твърди да му е причинило срив на здравето и психиката, семейството му изживяло с него срама на образуваното производство, влошило се здравословното му състояние – отслабнал с около 10 кг, получил сърцебиене, слабост, състарил се, косата му започнала да побелява от притеснение. Съгражданите му променили отношението си, близките му се срамували от него. Ищецът счита, че образуваното досъдебно производство против него било без обосновано предположение за извършено престъпление, и поддържането на обвинението, без доказаност. Предявява осъдителен иск за сумата 25000лева, заедно със законна лихва от влизане в сила на присъдата.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратура на Република България депозира отговор, с който искът се оспорва с доводи за неоснователност. На първо време, ответната страна счита, че претенцията за период до повдигане на обвинение е необоснована, доколкото досъдебното производство е започнало по различен състав, от състава, по който срещу ищеца е повдигнато обвинението. Оспорва се претенцията за вреди, с довод за недоказаност, включително и с довод, че неясно е дали твърденията за душевни болки и страдания не се дължат и на други обстоятелства, например неуспехи в бизнеса. Сочи се, че 1 неясно е физическото състояние на ищеца отпреди образуването на досъдебното производство и повдигане на обвинението. Сочи се, че ответната страна не е разпространявала публично за повдигнатото обвинение, следователно и необосновано е, че влошените отношения с близки и приятели са вследствие на нейно поведение. Прави се искане за отхвърляне на иска, а при условие на евентуалното му уважаване, се прави възражение за прекомерност на обезщетението, с довод, че разумният срок на цялото производство, включително и съдебното, ниската стойност на взетата МНО.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Видно от постъпилия заверен препис на наказателно производство, към който е приложен и препис на образуваното досъдебно производство, ДП № 1660/2015г., същото е образувано на 26.5.2015г. във връзка с разследване на престъпление по чл.136,ал.1 НК, срещу неизвестен извършител. На същата дата, ищецът К. е разпитан като свидетел, разпитани като свидетели са и *** и Лилия Ботева.

Извършен е оглед на местопроизшествието, за което е съставен протокол.

С постановлението от 26.5.2015г. на разследващ полицай, са възложени процесуално – следствени действия, в това число и установяване на работодателя на пострадали. С протокол за доброволно предаване от 27.5.2015г. ищецът К., в качеството му на управител на работодателя е предал определени писмени документи на разследващите. След извършване на процесуално – следствени действия без участието на ищеца К., и направени искания за удължаване срока на разследването, на 9.7.2015г., разследващият полицай е изискал от Управителя на работодателя определени документи, представени от ищеца с молба от 5.8.2015г. Следващите действия, с участието на ищеца К. в рамките на продължилото разследване, са : разпит в качеството на свидетел от 16.6.2015.г.

С постановление от 18.7.2016г. на СРП делото е изпратено по компетентност на СГП, като е прието, че ако е осъществено престъпление, от което е настъпил вредоносния резултат – смъртта на пострадалия, то същото престъпление е по чл.123,ал.1 НК.

Видно от определение на СГС от 16.3.2017г. по н.ч.д.№ 4910/2016г., предмет на разглеждане е постановление за прекратяване на наказателното производство от 8.8.2016г., на основание чл.24,ал.1 НПК, при доводи, че пострадалият е извършил ремонт без възлагане от страна на работодателя, както и че свидетелят К. не е знаел, нито разрешавал неправомерният ремонт, поради което не е проявил професионална непредпазливост.

Производството е образувано по жалба на Ралица Кръстева – съпруга на пострадалия и законен представител на детето на пострадалия.

СГС е приел, че разследването не е пълно и е отменил постановлението,като в мотивите на съда, наред с останалото, е прието, че са налице данни за нарушение на чл.9,ал.3 НБЕТНА, извършено от ищеца К.. Определението на СГС е потвърдено с определение на САС от 12.4.2017г. на 11.5.2017г. ищецът К. отново е разпитан като свидетел, както и на 28.6.2017г. С протокол от 27.6.2017г., Р. К. отново е предал доброволно конкретни писмени документи.

На 28.6.2017г. като свидетел е разпитан ***, както и Цветан Сеизов, а на 4.10.2017г., ***, на 5.10.2017г., Лилия Ботева. С постановление от 13.9.2017г. е назначена техническа експертиза, която да установи причината за инцидента.

На 24.10.2017г. разследващият полицай е изготвил писмено мнение, с което предлага на Прокуратурата наказателното производство да се прекрати, на основание чл.24,ал.1 НПК, с мотив, че Р. К. няма как да е извършил престъпление по чл.123,ал.1 НК или 136,ал.1 НК.

С постановление от 25.1.2018г., на прокурор при СГП, наказателното производство е прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК, като по жалба на наследниците на 2 пострадалия, видно от определение от 21.2.2018г. по н.ч.д№ 797/2018г. на СГС, това постановление е отменено, при доводи на съда, че са налице данни за нарушение на чл.9,ал.3 НБЕТНА, като в този случай не е посочено, че данните сочат, че нарушението е извършено от ищеца К..

След второто връщане на делото на Прокуратурата, е изготвено постановление от 4.7.2018г. за привличане на ищеца Р. К. като обвиняем в престъпление по чл.123,ал.1 НК, като ищецът К. е привлечен като обвиняем на 7.8.2018г., и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 500 лева, която, видно от протокол от 7.8.2018г., е внесена. На същата дата е съставен протокол за разпит на обвиняем, на 25.10.2018г., на обвиняемия е предявено разследването, изготвено е предложение за предаване на обвиняемия на съд /без дата/.

На 28.11.2018г. в СГС е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД 5414/2018г., с разпореждане на СГС е насрочено разпоредително заседание, проведено на 29.1.2019г., на която дата, съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Прокуратурата, за отстраняване на констатирано съществено процесуално нарушение в досъдебното производство, което е отстранимо – изясняване кръга от лица, които имат качеството „пострадал“, както и за отстраняване на пропуски в обвинителния акт- неясноти и противоречия.

На 27.2.2019г., на ищеца К. отново е предявено разследването.

На 18.3.2019г. отново е внесен в СГС обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 1126/2019г.като с разпореждане на СГС е насрочено разпоредително заседание, проведено на 17.5.2019г., в което са извършвани процесуални действия. На 20.6.2019 г. е даден ход на съдебното следствие, продължило на 15.7.2019г., 31.10.2019г.,3.12.2019г.

На 20.2.2020г., за когато е насрочено поредно о.с.з., е установено, че се налага замяна на съдебен заседател, като е насрочено разпоредително заседание за 27.3.2020г., на което са извършени процесуални действия с нов съдебен заседател, както и е насрочено о.с.з. по общия ред. На 28.5.2020г. Прокуратурата е представила обвинителен акт с допусната поправка на техническа грешка. Следващи заседания са проведени, с даване ход на съдебното следствие, на 26.7.2020г ., 17.7.2020г., 18.9.2020г., 22.1.2021г., 16.3.2021г., /не е даден ход на съдебното следствие на 12.5.2021г. 1.6.2021г., 16.7.2021г., 20.9.2021г, 1.12.2021г/, 11.1.2022г. и на 21.3.2022г. е постановена присъда и е отменил мярката за неотклонение на ищеца. Представителят на Прокуратурата е заявил, че поддържа обвинението.

С присъдата, ищецът К. е признат за невиновен.

Присъдата е била протестирана от СГП, както и обжалвана от повереника на частните обвинители. Образувано е дело № 653/2022г. на САС, НО, по което с определение от 1.9.2022г.е насрочено о.с.з., без събиране на доказателства, проведено на 28.9.2022г., на което е допусната експертиза, изслушана от съда на 14.11.2022г., на което е даден ход на съдебните прения, в който представителят на Прокуратурата е поддържал протеста, като на 28.2.2023г-.е постановено решение,с което присъдата е потвърдена.

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез ПРБ за вреди, претърпени от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето бъде оправдано.

Важно е да се уточни, че понятието „обвиняем” се употребява в НПК като най-общо и включва всекиго, който е бил привлечен към наказателна отговорност. Самото образуване на предварително производство против едно лице не е „обвинение”по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ. Както вече се посочи, обвинение е привличането на едно лице към наказателна отговорност, и то /включително при действието на НПК /отм/, с повдигане на обвинение.

Изключение предвижда хипотезата на чл.212,ал.2 НПК, в хипотезата, при която 3 наказателното производство е започнало с първото действие по разследването, насочено против конкретно лице. Ищецът твърди тази хипотеза, като доводите му не могат да се споделят от съда. Видно от изложеното по – горе, за периода от първото действие по разследване / оглед на местопроизшествие/ на 26.5.2015г. до

18.7.2016г досъдебното производство се е водило против неизвестен извършител, за извършване на престъпление по чл.136,ал.1 НК. След 18.7.2016г., съставът е променен на чл.123,ал.1 НК. Обвиняемият и за двете престъпления следва да е лице, което е обвързано със съответната правнорегламентирана дейност, но не може да се сподели твърдението на ищеца в исковата молба, че той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъплението, за да се приеме, че започването на самото разследване против него, защото действията по разследването са били насочени към провеждането на доказване, че ищецът К. е нарушил определени правила, с които е уредена дейността на асансьорните техници, поради което и по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия. Видно от представеното копие на досъдебното производство, разследващите органи са се насочили основно към изследването на причината за смъртта на пострадалия, включително до изготвянето на постановление от 8.8.2016г. от СГП, с което изрично се приема, че пострадалият е извършил ремонт без възлагане от страна на работодателя/на който работодател, управител е ищецът К./, както и че свидетелят К. не е знаел, нито разрешавал неправомерният ремонт, поради което не е проявил професионална непредпазливост.

Между постановяването на това постановление и първото действие по разследването са извършвани процесуално – следствени действия с участието на ищеца / разпит, в качеството на свидетел, доброволно предаване на документи от името на работодателя/, но и с техници, които също са работили във фирмата – работодател. След това постановление, и отмяната му от СГС, на 24.10.2017г. разследващият полицай е изготвил писмено мнение, с което предлага на Прокуратурата наказателното производство да се прекрати, на основание чл.24,ал.1 НПК, с мотив, че Р. К. няма как да е извършил престъпление по чл.123,ал.1 НК или 136,ал.1 НК.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/223230a9-4783-455d-aed6-14b2d0f876b5