Определение № 4032 от 12.11.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2695/2021
- Вид
- Определение № 4032
- Подписан
- 12.11.2021
- В сила
- 12.11.2021
- Състав
- Жана Иванова Маркова, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4032 гр. Варна, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Жана Ив. Маркова
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20213100502695 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 295947/09.08.2021 г. , от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад", бул. „Г.М. Димитров", № 1 срещу Решение № 262248/13.07.2021 г., постановено по гр.д. № 368/2020 г., на ВРС, LI с., с което е прието за установено, че дължи на Д. Д. П., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, сумата 516.88 лв., дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на задна врата и заден десен калник на л.а. „***“, ДК № ***, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 06.12.2018 г., по договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица № BG020-18-000001333, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 19984/2019 г., на СРС, XXXI с.
Въззивникът счита, че съдът е допуснал множество пороци в правораздавателната си дейност. Настоява, че ищецът не е заплатил до 31. 10.2018 г., втора дължима вноска по застрахователния договор, възлизаща на 118.02 лв, и е бил в известност на последиците от това си бездействие. Счита, че дори такова плащане да е било извършено чрез „Софконсулт" ЕООД, то няма правно значение, тъй като посоченото дружество няма право да събира вноски, нито е партньор на въззивника, нито действията му са били одобрявани. Излага коментар на събраните от ВРС доказателства и тяхната преценка в атакувания съдебен акт.
Сочи, че не споделя възприетото от първоинстанционния съд наличие на СПН, в резултат от постановеното решение по гр.д. № 19462/2019 г. на ВРС, тъй като това решение засягало съвсем различен времеви период. Счита, че в хода на производството ищецът недопустимо е 1 изменил обстоятелствата, на които основава претенцията си. Ведно с това, се поддържа, че сумата не е била преведена в цялост на застрахователя, а „Софконсулт" ООД, без основание, е самозадържало комисион. Счита се, че постъпването на суми от дружеството „Софконсулт" ООД, който факт не бил оспорван от въззивникът, не обвързва последния със задължения към ищеца, тъй като договорът с посредника е бил прекратен месеци преди това. По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и предявения иск отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за първа и въззивна инстанции.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Д. Д. П., депозира писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че фактическата обстановка е била правилно установена от ВРС въз основа на събраните доказателства. Излага, че по безспорен начин е установена неоснователността на възражението на ответното дружество, че ищецът не е заплатил втора вноска по застрахователния договор. Счита, че застрахователят целенасочено не е осчетоводил постъпилите суми от застрахователния посредник и укрива издадената от него сметка, а е бил безспорно установен факта, че на 09.11.2018 г. въззивникът е получил сумата 448.23 лв.
Сочи се, че застрахователят е изпратил уведомление до ищеца за прекратяване на правоотношението с посредника един месец след завеждане на процесната щета, поради което и това обстоятелство не може да бъде противопоставено на въззиваемия. Твърди, че е изпълнил добросъвестно задължението си като е платил на лице, овластено да получи плащане по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. По същество моли за потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС, ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане като допустима и редовна въззивна жалба вх. № 295947/09.08.2021 г. , от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад", бул. „Г.М. Димитров", № 1 срещу Решение № 262248/13.07.2021 г., постановено по гр.д. № 368/2020 г., на ВРС, LI с., с което е прието за установено, че дължи на Д. Д. П., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, сумата 516.88 лв., дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на задна врата и заден десен калник на л.а. „***“, ДК № ***, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 06.12.2018 г., по договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица № BG020-18-000001333, ведно със законната лихва върху главницата, 2 считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 19984/2019 г., на СРС, XXXI с.
НАСРОЧВА в съдебно заседание на 30.11.2021 г., 13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители като им се връчи препис от настоящото определение, на въззивника ведно с препис от депозирания отговор.
Уведомяването на страните да се извърши по телефон и ел. поща с оглед процесуална икономия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3