Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 05.06.2022, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 94/2022
Вид
Решение № 190
Подписан
05.06.2022
В сила
26.09.2024
Състав
Грета Иванова Денчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Кърджали, 05.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20225140100094 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.

Твърди се в исковата молба, че ищците Н.А., С.В. и Р.А. са наследници на Х. А. А., починал на 12.05.2020г. по време на работа и по повод изпълнение на трудовите си задължения, като „водопроводчик-външно“ към ответното дружество-"ВИК" ООД в с.П., общ. Ч.. Твърди се, че смъртта на лицето е настъпила от удавяне, което е в резултат на падането му в необезопасена шахта-гравитачен резервоар стопанисван от ответника „ВиК“ ООД при слагане на разтвор за пречистване и дезинфекция на питейната вода на с. П., общ. Ч.. Твърди се, че с Разпореждане №Ц5104-08-14/28.07.2020г. на ТП на НОИ Кърджали, станалата на 12.05.2020г. с наследодателят на ищците Х. А., злополука е призната за трудова по см. на чл.55 от КСО, като разпореждането е влязло в законна сила на 14.10.2021г., след оспорването му по съдебен ред в производството по адм.д. № 291 /20г. по описа на АС Кърджали и адм.д. № 5427/21 г. по описа на шесто отд. при ВАС на Р. Б..

Твърди се, че в резултат на загубата на наследодателя на ищците /съпруг на първата ищца Н.А. и баща на вторите две ищци-С.В. и Р.А. / за тях са настъпили увреждания от неимуществен характер, изразяващи се в постоянни душевни болки, мъки и страдания от загубата на техния съпруг и баща и увреждане на психическото и физическо здраве за всяка от тях, възникнало в резултат на приживения стрес. Твърди се, че приживе всички били много привързани към него, а и той към тях, поради което ищците преживяли тежко ранната му и внезапна смърт.

Твърди се, че ищцата Н.А. от датата на смъртта на съпруга й до сега страда от необратима психическа травма. Сочи, че приживе със съпруга й 1 изпитвали много силна съпружеска обич и взаимна привързаност, като след смъртта му не можела да спи, а в редките случаи в които заспивала макар и за кратко сънувала кошмарни сънища . Сочи, че в резултат на изживения стрес и мъка е развила посттравматично стресово разстройство, като на 12.02.2021г. й поставили диагноза „злокачествено новообразование на щитовидната жлеза“.

Твърди, че е претърпяла интервенция, свързана с отстраняване по хирургичен път на щитовидната й жлеза, в резултат на което е получила и загуба на гласа и значително намаление на слуха, а понастоящем е на лечение с химио и лъче терапии, което още повече засилвало страданията й. Твърди, че след загубата на съпруга си не излиза от дома, страни от всички, дори и от децата си.

Ищците С.В. и Р.А., твърдят, че също преживяли тежко загубата на баща си, като претърпели сериозни увреди на психическото и физическо им здраве. Твърдят, че са лишени от бащина обич и опора, като приживе изпитвали много силна привързаност едни към други, като поддържали близка връзка и контакт с баща си.

Ищцата С.В., твърди, че при съобщаване на вестта за смъртта на баща й, изпитала силен страх и припаднала. Месеци наред отказвала да говори и изпаднала в депресия, поради което се наложило да потърси специализирана помощ от психиатър, като и било назначено медикаментозно лечение. Сочи, че въпреки лечението, получавала паник атаки, заради които дори се наложило да посети ЦСМП в гр. Кърджали, където й оказали помощ чрез венозно вливане на лекарство-диазепам. Сочи, че тревогите й продължават и към настоящия момент.

Ищцата Р.А., твърди, че имала изградена много силна връзка с баща си и продължаваща във времето родителска обич и привързаност, като баща й продължил да се грижи и за нейното дете и негов внук-Кристиян, който също приел много тежко смъртта на дядо си. Твърди, че всеки ден поддържала връзка по телефона с баща си, а през седмица го посещавала в с. П.. Сочи, че след загубата на баща си, била в състояние на шок в продължителен период от време, като в резултат на преживения стрес през месец декември на 2020г., лекари установили доброкачествено образование на млечната жлеза на лявата й гърда, за което претърпяла хирургична интервенция.

Молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове, като присъди на всяка от ищците поотделно обезщетение в размер на 400 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на Х. А. А., починал при злополука, приета за трудова, ведно със законната лихва за забава, считано от 12.05.2020г.-датата на настъпването на смъртта до окончателното изплащане на сумите. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът „В и К” ООД- Кърджали в срока за отговор, оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че не следва да се А.ажира отговорността на „В и К” ООД-Кърджали, тъй като не са налице предпоставките на чл.200 от КТ. Оспорва настъпилата на 12.05.2020 год. смърт на Х. А. да е в резултат на трудова злополука, както и смъртта да е настъпила по време на изпълнение на трудовите му задължения, респективно служител или работник на „В и К” ООД Кърджали да имат вина за смъртта на наследодателя на ищците. Твърди, че Х. А. А. е бил назначен на работа във «В и К» ООД-Кърджали със срочен трудов договор №************ год. на 2 длъжността работник, за определен срок до завръщане на титуляра- Р.Ю. А., като на 01.04.2020 год. е подписано допълнително споразумение *********** год. към трудов договор №************ год., считано от 01.04.2020 год., като същия е бил преназначен на длъжност «работник строителство».

Оспорва констатациите на ТП НОИ Кърджали и определянето на злополуката за трудова.

Твърди, че преди 12.05.2020 год. са били налице данни за видими болести и травматични изменения у починалото лице, които биха могли да обусловят настъпването на смъртта, а именно ритъмни и проводни нарушения, предсърдно мъждене с честота 85 уд/мин., аортна клапа с дегенеративни промени. Сочи, че вследствие на това здравословно състояние почналото лице е било хоспитализирано в МБАЛ «д-р Атанас Дафовски» АД Кърджали за времето от 24.04.2019 год. до 30.04.2019 год., по КП №33, и изписан с ход на заболяването: медикаментозно невъзстановен синусов ритъм, CHA2DS2-VASc-2 т.- висок риск. Твърди, че освен това е доказано, че Х. А. е бил с дългогодишна артериална хипертония, а през 2018 год. му е бил възстановен синусовия ритъм с електрокардиоверзио чрез електрошок.

Твърди, че здравословното състояние на наследодателя на ищците е било влошено и е имало голям риск от получаване на тромби, което е и причината за настъпилата му смърт. Това обстоятелство изключвало А.ажирането на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Oспорва предявените искове и по размер, като счита претендираните размери от по 400 00.00 лева за всеки един от ищците за прекомерно завишени.

Сочи, че «В и К» ООД-Кърджали е имало сключена застрахователна полица №04400100022885 по застраховка «Трудова злополука» със ЗД «Е.И.» АД София, съгласно която при смърт, трайна намалена работоспособност и временна неработоспособнст в следствие на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, застрахователната сума на едно лице е в размер на 84 кратният размер на индивидиуалната месечна БРЗ, която е посочена за съответното застраховано лице в поименния списък на застрахованите лица. Сочи, че в този списък към полицата фигурирал и г-н Х. А. А. с получавана месечна БРЗ в размер на 890.17 лева, поради което дължимото обезщетение, което следва да получат неговите наследници от ЗД «Е.И.» АД е в размер на 74 774.28 лева. Твърди, че «В и К« ООД-Кърджали е предприело съответните действия по изплащане на дължимото обезщетение на наследниците на Х. А., поради което тази сума следвало да се приспадне от определения размер на обезщетението.

Сочи, че от представените към исковата молба доказателства се установявало, че наследодателят на ищците е бил на 70 години, с влошено здравословно състояние, с висок риск от образуване на тромби, което е доказано само няколко месеца преди настъпилата му смърт, както и че е живял в с.П. само със своята съпруга Н.А..Твърди, че останалите две наследнички и ищци по делото не са живяли с баща си в един дом, поради което и не са поддържали ежедневни контакти.

Оспорва твърденията в исковата молба, че влошеното здравословно 3 състояние на ищците се дължи едИ.твено и само вследствие на претърпяната загуба на техния наследодател. Твърди, че от представените с исковата молба епикризи и доказателства за извършени прегледи и интервенции медицински и психологични, няма доказателства сочените заболявания да са в причинна връзка със смъртта на Х. А., а не датират от преди 12.05.2020 год.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат , тъй като починалото лице е проявило груба небрежност, липса на внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност, предприемайки хлориране на вода в гравитачния резервоар по своя инициатива, нарушавайки правилника за вътрешния трудов ред на «В и К» ООД Кърджали, нормативните изисквания за работа с хлор, утвърдената от управителя на «В и К» ООД-Кърджали, както и И.трукция за техническа безопасност на труда при работа с хлорна вар.Твърди, че на 12.05.2020 год. нито един служител на «В и К» ООД-Кърджали не е видял Х. А. да е изпълнявал трудовите си задължения, като освен това не е имало задължение, необходимост и нужда от хлориране на водата в гравитачния резервоар на същата дата, поради което не е следвало починалият да влиза в него. Също така сочи, че наследодателят на ищците се е намирал в резервоара след края на работното време на работниците и служителите на «В и К» ООД Кърджали съгласно Правилника за вътрешния трудов ред, което приключва в 16.45 часа, т.е.смъртта му е настъпила през втората половина на денонощието. Сочи, че от протокола за оглед на местопроизшествие и от доказателствата по ДП се установявало, че хлорната вар, за която се твърди, че е била взета от дома на Х. А. за хлориране /по показания на неговата съпруга и ищца по делото/, не е била използвана, поради което и не е имало необходимост и нужда същият да се доближава до резервоара. Твърди, че Х. А. не е спазил задълженията си съгласно императивните изисквания на И.трукция за техническа безопасност на труда при работа с хлорна вар, визирани в чл.2 и чл.4 от И.трукцията.

Счита, че размера на претенцията на ищците не е съобразен с постоянната съдебна практика, с принципа за справедливо определяне на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД, с отношенията между наследници и наследодател, както и с обстоятелството, че Х. А. е проявил груба небрежност, съпричинил е настъпването на вредоносния резултат, както и, че Х. А. към 12.05.2020 год. е бил с влошено здравословно състояния и с висок риск от получаване на тромб. Предвид изложеното, счита, че така предявеният иск следва да бъде уважен като основателен до размера от 50 000.00 лева за Н.А., както и от по 40 000.00 лева за С.В. и Р.А.. Излага съображения, че тези размери следва да бъдат намалени с 50 % поради доказаното съпричиняване и проявената груба небрежност от техния наследодател, както следва- 25 000.00 лева за Н.А. и от по 20 000.00 лева за С.

А. и Р.А., като от така определените размери на дължимите обезщетения следва да бъдат приспаднати сумите, които ще бъдат изплатени от ЗД „Е.И.” АД на трите ищци по застраховка «Трудова злополука», сключена от «В и К» ООД Кърджали.

Моли в останалата му част и за разликата от 25 000.00 лева до пълния му предявен размер от 400 000.00 лева искът на Н. А. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и по отношение на предявените от С.В. и Р.А. А. искове, същите да бъдат отхвърлени в 4 останалата им част и за разликата от 20 000.00 лева до пълния им предявен размер от 400 000.00 лева като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява от фактическа страна следното:

Установява се от представените писмени доказателства, че Х. А. А. е бил в трудови правоотношения с „В и К“ ООД-Кърджали, по силата на трудов договор №************г. за изпълнение на длъжността „водопроводчик. С допълнително споразумение ***********г. към посочения трудов договор, работникът е бил преназначен на длъжността „работник строителство“.