Решение № 909 от 05.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000503193 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 266775/01.12.2021 г., постановено по гр. д. № 11434/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 24 състав, са отхвърлени предявените искове от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД срещу Д. Д. Е. - Х., съответно правно основание чл.430, ал.1 ТЗ за сумата 142 072, 71 евро, представляваща главница, от които редовно падежирала главница, формирана от неплатени вноски с падежи от 05.03.2018 г. до 05.08.2018 г. – 3 537, 18 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 138 535, 53 евро по договор за банков кредит ИП1911187/02.10.2008 г.; чл.430, ал.2 ТЗ за сумата 7 275, 99 евро, представляваща възнаградителна лихва върху падежирала главница, начислена за периода от 05.03.2018г. до 05.08.2018 г.; чл. 430, ал.2 ТЗ за сумата от 756, 75 евро, представляваща редовна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода 06.08.2018 г. до 23.08.2018 г.; чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 190, 95 евро, представляваща наказателна лихва върху падежирала главница, начислена за периода 05.03.2018 г. до 05.08.2018 г.; чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 1 584, 61 евро, представляваща комисионна за управление, за периода 15.11.2015 г. до 05.11.2017 г., /съгласно молба – уточнение от 18.09.2018г./, заедно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане считано от 24.08.2018г. – датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Отхвърлени са предявените искове от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 1 584, 61 евро, представляваща претендирана комисионна за управление, за периода 15.11.2015 г. до 05.11.2017 г. по договор за банков кредит ИП1911187/02.10.2008 г. и чл.430, 1 ал.2 ТЗ за сумата от 756, 75 евро, претендираната възнаградителна лихва върху предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит ИП1911187/02.10.2008 г. за периода 06.08.2018 г. – 23.08.2018 г. Е. Х. Е. е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на основание чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 143 104 евро, представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит ИП1911187/02.10.2008 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 08.10.2018 г. до окончателното й изплащане; чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 46 401, 70 лв., представляваща незаплатена възнаградителна лихва по договор за банков кредит ИП1911187/02.10.2008г. за периода 05.09.2015 г. – 05.08.2018 г.; чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата от 6 614, 30 евро – представляваща незаплатена наказателна лихва по договор за банков кредит ИП1911187/02.10.2008 г. за периода 05.09.2015 г. – 05.08.2018 г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 12 393, 93 лв., като е отхвърлен иска с правно основание чл.430, ал.1ТЗ за сумата над 143 104 евро до предявения размер от 173 907, 33 евро и иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата над 6 614, 30 евро до предявения размер от 15 386, 40 евро, а относно присъдените разноски е извършено прихващане за сумата над 12 393, 93 лв. до дължимия размер от 15 783, 93 лв. със задължението на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД към това лице в размер на 3 390 лв. за разноски, съгласно решение от 23.06.2016 г., постановено по гр. д. № 9552/2014 г. по описа на СГС, ГО, 4 състав и решение от 02.02.2017 г. постановено по в. гр. д. № 4576/2016 г. по описа на САС, ГК, 8 състав. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е осъдена да заплати на Д. Д. Е., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 000 лв., както и да заплати на Е. Х. Е., основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 281, 75 лв.

С решение № 260806/04.03.2022 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението то 01.12.2021 г., както следва: стр.11, ред първи и в диспозитива на решението – на стр. 13, абзац 7, ред 1, като: „вместо 46 401, 70 лева“, се чете: „46 402, 70 евро“.

Срещу постановеното съдебно решение от 01.12.2021 г. в частта, с която е уважен предявеният иск спрямо нея, е депозирана въззивна жалба от Е. Х. Е. - Х.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че решаващият съд не е съобразил постановеното между страните влязло в сила съдебно решение, както и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. С това решение са признати за неравноправни клаузи, поради което лихвеният процент, който е следвало да бъде приложен, е 10, 35 % за целия срок на договора, като се съобразят гратисните периоди, което е най-благоприятно за потребителя. Решаващият съд е приложил по – висок лихвен процент. По делото е доказано, че са капитализирани лихви към главница и са олихвявани отново, анатоцизъм в отношения с физически лица е недопустим. В случая са олихвени изтекли лихви. Поддържа, че нормата на чл.294, ал.2 ТЗ, на която се позовава банката, не може да намери приложение, тъй като договорът между страните е потребителски, а не двустранна тръговска сделка. Поддържа, че представените по делото анекси са нищожни, на основание чл.366 ЗЗД, тъй като съставлява спогодба върху непозволен договор, съдържащ неравноправни клаузи. С оглед на това счита, че при определяне размера на задължението й следва да се съобрази заключението на вещото лице по допълнителната съдебносчетоводна експертиза. Установено е наличието на надплащане по договора, 2 което изключва възможността да се начислят наказателни лихви. Счита, че необосновано решаващият съд е приел, че с исковата молба е отправено волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В исковата молба липсва такова волеизявление от страна на банката. Счита, че неправилно решаващият съд е счел, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. В исковата молба се твърди, че последното плащане е извършено през 2013 г. Към момента на завеждане на делото са изминали повече от 5 години. Поддържа, че пасивното поведение от страна на банката за повече от 3 и 5 години за търсене на съдебна защита не следва да му дава право да се ползва от собственото си виновно поведение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, като правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД, с който я оспорва.

Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Оспорва наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за банков кредит. Съгласно приложената към исковата молба справка по чл.366 ГПК лихвеният процент не само е увеличаван, но е и намаляван.

Поддържа, че клаузите от договора и анексите към него са индивидуално договорени. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата Е. Х. Е. - Х. срещу решението от 04.03.2022 г., постановено по реда на чл.247 ГПК. Счита, че не е налице разминаване между мотивите и диспозитива на съдебното решение от 01.12.2021 г., а е налице съответствие. С решението от 04.03.2022 г. съдът едновременно е изменил мотивите и диспозитива на решението от 01.12.2021 г. По този начин е изменена волята на съда. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Твърди, че не навсякъде в мотивите валутата на лихвата е неправилно посочена. Обосновано решаващият съд е приел, че в случая е допусната очевидна фактическа грешка. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с обективно и субективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.430 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че с договор за банков кредит ИП1911187/02.10.2008 г. банката е отпуснала на Е. Х. Е. кредит в размер на 169 000 лв., с краен срок за погасяване 05.10.2038 г. Кредитът е бил отпуснат за сумата от 150 000 евро за покупка на недвижим имот и сума в размер на 19 000 евро за ремонт и подобрения в имота. Сключени били 5 анекса към договора. Уговорената между страните възнаградителна лихва възлиза на сбора от стойност на банковия ресурс (СБР) + 4, 95 % . Към момента на подписване на договора размерът на възнаградителната лихва е 10, 35 %.

Между страните е постановено влязло в сила съдебно решение, с което са признати за нищожни каузите на чл.3.1, чл.3.3 и чл.3.4 от договора, на 3 основание чл.26, ал.1, хипотеза 1 ЗЗД вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП. С оглед на това банката е приложила фиксиран размер на лихвата от 10, 35 % за целия срок на договора. Предвид постановеното съдебно решение, не следва да се прилаган сключените между страните анекси В чл.3.11 от договора е уговорена неустойка, наказателна надбавка върху лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума – вноска или част от вноска, за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. В чл.3.7 от договора е предвидено заплащане на такса за управление на кредита в размер на 0, 35 % годишно върху размера на непогасената част от главницата.

Твърди, че ответницата не е платила дължимите вноски за периода 05.08.2013 г. – 05.08.2018 г. На основание чл.8.1 от договора с исковата молба банката упражнява правото си по чл.9.2 от договора във връзка с чл.432 ТЗ да обяви цялата ползвана сума за предсрочно изискуема, считано от получаване на препис от исковата молба от ответника. С анекс № 4 като солидарен съдлъжник се е задължила ответницата Д. Д. Е.. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата – кредитополучател, да заплати сумата от 173 907, 33 евро, от които: редовно падежирала главница, формирана от неплатени вноски с падежи от 05.09.2013 г. до 05.08.2018 г. – 35 371, 80 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 138 535, 53 евро; редовна лихва върху падежирала главница, непогасена по давност, в размер на 46 401, 70 евро за периода 05.09.2015 г. до 05.08.2018 г., редовна лихва върху предсрочно изискуема главница от 756, 75 евро за периода 06.08.2018 г. – 23.08.2018 г.; наказателна лихва, непогасена по давност в размер на 15 386, 40 евро, начислена за периода 05.09.2015 г. – 05.08.2018 г.; такса за управление, непогасена по давност, в размер на 1 584, 61 евро, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Предявен е иск и срещу солидарния съдлъжник.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват предявения иск. Ответницата Д. Д. оспорва качеството си поръчител. Ответницата – кредитополучател оспорва следните каузи от процесния договор – чл.3.7; чл.3.9, чл.3.10, като неавноправни.

Оспорва обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ. В исковата молба не е посочена датата, от която кредитът е обявен за предсрочно изискуем. С влязлото в сила съдебно решение са установени неравноправни клаузи и наличие на надплатени суми от кредитополучателя.

Исковата претенция е в размер, който надхвърля размера на предоставения кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират сторените по делото разноски.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е заявил възражение за прихващане с вземането на ответниците за разноски в размер на 8 780 лв. Излага съображения, че оспорените от ответниците клаузи не са неравноправни.

Между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и Е. Х. Е. е сключен договор за кредит ИТ11911187/02.10.2008 г., по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 169 000 евро, от които: 150 000 евро с цел финансиране покукаха на недвижим имот и 19 000 евро – за ремонт и подобрения на същия имот. За ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да плаща на банката годишна лихва в 4 размер на 10, 35 % за целия срок на договора. Лихвата представлява стойност на банковия ресурс (СБР) + 4, 95 % надбавка годишно. В клаузите на чл.3.73.10 е предвидено, че ежегодно, на 05.11. от всяка година от действие на договора кредитополучателят заплаща на банката комисионна за управление в размер на 0, 35 % върху непогасената част от главница по кредита, съгласно погасителния план. Годишната такса за управление на кредита не подлежи на връщане при предсрочно пълно или частично потаяване на кредита.