Определение № 346 от 25.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Плевен, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Частно търговско дело № 20254400900116 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 390 и с. ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила молба по реда на чл.

390 ГПК от К. Н. Б. с ЕГН********** с адрес в гр. Плевен срещу „АЛЕКСА“ ЕООД с ЕИК*** със седалище гр. Ловеч с искане допускане на обезпечение на бъдещ иск. В молбата се твърди, че страните са сключили договор устно с кореспонденция по Вайбър за изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма за обекти на ищеца в с. Къртожабене, като на 03. 02. 2025 г. също по Вайбър от номера на управителя на ответното дружество П.Л. на ищеца е изпратена проформа – фактура №0100000591/ 03. 02. 2025 г. за авансово плащане в размер на 350900 лв. за уточнената поръчка за алуминиева дограма на обща стойност 61870, 00 лв. с ДДС. Твърди се, че на същата дата ищецът е превел на ответника сумата от 35 000 лв. В молбата е посочено, че от датата на паричния превод до 29. 04. 2025 г. ищецът не може да осъществи контакт с ответника и не са предприети действия от ответника за изпълнение на поръчката, като на 29.. 04. 2025 г. ответникът е поискал допълнително заплащане за материала и труда за изнесения монтаж в размер на 15 800 лв.

Ищецът твърди , че със съобщение до ответника на 23. 06. 2025 г. е заявил желанието си да прекрати взаимоотношенията си с ответника, като е дал 14дневен срок до 07. 07. 2025 г. да бъде възстановена авансово изплатената сума. В посочения срок от ищеца ответникът не е възстановил парите, като е получено съобщение от управителя на ответника на 21. 07. 2025 г. ищецът да му осигури достъп до обекта за снемане на размери, като в противен случай ще достави материалите на ищеца, като е даден срок от 48 за отговор от 1 ищеца. Твърди се, че на 22. 07. 2025 г. ищецът е отговорил на ответника, като му е заявил, че още на 23. 06. 2025 г. договорът за изработка е развален и че следва да му бъдат върнати авансово заплатените суми.

Ищецът е заявил, че е налице правен интерес от предявяване на бъдещ иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане от ответника на авансово заплатената сума от 35 000 лв., тъй като до настоящия момент сумата не е възстановена от ответника на ищеца. Отправено е искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез запор до размера на исковата претенция върху банкови сметки на ответника в подробно посочени банки в молбата на ищеца.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на молителя, намира за установено следното:

По делото са представени следните писмени доказателства във връзка с предявяването на бъдещия иск: Вайбър кореспонденция между страните, от която е видно, че ищецът е развалил договора за изработка и че сумата от 35 000 лв. заплатена авансово от ищеца на ответника не е върната след разваляне на договора; проформа фактура № 0100000591/ 03. 02. 2025 г. на стойност 35 000 лв. с ДДС, издадена от ответника като продава на ищеца като купувач; платежно нареждане за сумата от 35 000 лв. платена от ищеца на ответника на 03. 02. 2025 г.

Съдът счита, че по делото са представени убедителни писмени доказателства в подкрепа на бъдещия иск.

Съдът приема, че е налице необходимост от допускане на обезпечението, тъй като от доказателствата по делото става ясно, че ответникът не изпълнява договореностите за изпълнение на договора за изработка, към настоящия момент по твърдения на ищеца са доставени само материалите. Това поведение на ответника дава основание да се счита, че при евентуално уважаване на иска ищецът ще бъде значително затруднен да реализира правата си по решението без да бъде допуснато исканото обезпечение.

По тези съображения съдът счита, че следва да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск между страните с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД с цена на иска 35 000 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка 2

„запор“ върху банкови сметки на ответника подробно описани в молбата по чл. 390 ГПК до размера на исковата претенция.

Следва да бъде издадена обезпечителна заповед и следва да бъде определен едномесечен срок считано от датата на настоящото определение за ищеца да предяви бъдещия иск, като представи доказателства в настоящото производство.

По делото е направено искане за присъждане на деловодни разноски, но съобразно т.5 от ТР №6/ 06. 11. 2013 г. по тълк. дело № 6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Следователно посочените разноски от ищеца следва да бъдат претендирани в исковата производство.

По изложените съображения и на основание чл. 390 вр. чл. 391, ал.1, т.1 вр. чл. 397, ал.1, т.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА на основание чл. 390 вр. чл. 391, ал.1, т.1 и чл. 397, ал.1, т.2 ГПК ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД с цена на иска 35 000 лв. от К. Н. Б. с ЕГН********** с адрес гр. Плевен, ж. к. *** срещу „АЛЕКСА“ ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул.“Оборище“№1, представлявано от П.А.Л. чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху банковите сметки на„АЛЕКСА“ ЕООД с ЕИК*** до размера на исковата претенция в размер на 35 000 лв. върху следните банки, както следва:

1.

УНИКРЕДИТ

BG57UNCR70001524500029;

БУЛБАНК

2.

БАНКА ДСК ЕАД;

3.

ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД;

4.

ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД;

5.

АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД;

3

АД

– банкова сметка

6.

ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД;

7.

ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД;

8.

БЪЛГАРО – АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА АД;

9.

ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД;.

10.

ИНВЕСТБАНК АД;

11.

ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД;

12.

ОБЩИНСКА БАНКА АД;

13.

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД;

14.

ИНГ БАНК Н.В. – клон София;

15.

СИТИБАНК ЕВРОПА АД – клон България;

16.

БНП ПАРИБА С.А. – клон София;

17.

БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. – клон България;

18.