Присъда № 184 от 26.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда №184 от 26.03.2025 г. по НОХД №16723/2023 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Делото е образувано след възобновяване с решение №410/29.11.2023 г. на Апелативен съд София на ВНОХД №4291/2022 г. на Софийски градски съд, НО и отмяна на присъда по НОХД №10349/2020 г. на Софийски районен съд, НО, 112 състав.

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №484/2019 г. на СО-СГП, пр. пр. №53795/2019 г. на СРП срещу П. Д. Д. за това, че на 24.10.2019 г. около 23.00 часа, в гр. София, на бул.„Цариградско шосе“, след кръговото кръстовище на „4-ти километър“, в посока изхода на гр. София към гр. Пловдив, в близост до бензиностанция „OMV“ се е заканил на М. Х. К. с убийство — удрял с юмрук по предното ляво стъкло на л.а.“Фолксваген“ с рег. №СА 1340 ТХ, в който се намирал К. и крещял към него на висок глас: „Ей, боклук долен, излез да те убия!“, „Излез да те убия!“, „Дай ми ножа да го нарежа този на парчета!“, „Излез да те нарежа на парчета, ще те убия, разбра ли ме?“, като след изричането на тези думи заплашително е държал в ръката си нож и това заканване би могло да възбуди у К. основателен страх за осъществяването му – пресъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.

По делото като частен обвинител е конституиран М. Х. К..

В съдебното заседание представителят на СРП изразява становище, че от събраните по делото доказателства може да се прави категоричен извод за авторството и вината на подсъдимия Д.. В тази насока са показанията на свидетеля К., които са ясни, непроменени и категорични, поради което следва да се кредитират като верни. Предлага на съда да кредитира частично показанията на кО.ите на подсъдимия – свидетелите К. С. М. и Д. Б. П., тъй като същите са дадени от кО.иална съпричастност към подсъдимия. Заявява, че са налице данни, че по отношение на К. е имало опит да му се въздейства да оттегли жалбата си. Прокурорът предлага на съда да не кредитира обясненията на подсъдимия, които са негова защитна теза, вкл. и в частта, в която заявява, че няма представа кой е ходатайствал за него. Предлага на съда да признае Д. за виновен. При индивидуализацията на наказанието, като утежняващо вината обстоятелство, съдът следва да се има предвид качеството, което е имал подсъдимия, а именно полицейски служител, който вместо да опазва правата на гражданите, ги нарушава и извършеното от него накърнява доброто име на останалите добросъвестни полицейски служители. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се има чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст. Предлага на съда да определи наказание от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години, като в тежест на подсъдимия да бъдат възложени разноските по делото.

Повереникът на ЧО М. Х. К. – адв. ХХХ излага доводи, че по делото следва да се 1 установят две неща: първо, имало ли е закана за убийство и второ: дали тази закана е предизвикала основателен страх у К.. Повереникът заявява, че в хода на производството при разглеждане и от двата състава на СРС, се установява категорично, че е имало закана с убийство по отношение на пострадалия. Облеклото на подсъдимия и кО.ите му са допринесли пострадалият да възприеме тази закана сериозно. Спират го униформени млади мъже на магистрала, вечер късно, като всички излизат от колите си и заобикалят неговия автомобил. Те не са го спрели за да го попитат дали му е лошо, а са нарязали гумите му. К. е звъннал на диспечерката няколко минути след случилото се и е заявил на нея това, което казва и пред съда. Предлага на съда да кредитира заключението на КСППЕ, която беше назначена при първото разглеждане на делото от СРС.

Предлага на съда да се произнесе с присъда, с която признае Д. за виновен като определи наказание, което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК. Претендира разноски.

ЧО М. Х. К. не се явява в последното съдебно заседание.

Защитата на подсъдимия П. Д. Д. – адв. Д.-САК излага доводи, че макар делото да се разглежда от първоинстанционния съд за втори път, не може да приеме за безспорно доказана обвинителната теза на СРП и едва ли не съдът само трябва да определи наказание за Д.. Защитата смята, че авторството на Д.ието не е установено с необходимата категоричност, а на второ място, са налице напълно опорочено извършени процесуалноследствени действия, вкл. начинът по който са проведените разпитите на пострадалия, които са много различни през шест години, през които са провеждани. Продължава да се твърди, вкл. и в заключението на КСППЕ, че за тези шест години К. е продължил да изпитва страх за живота си, но съдът не трябва безрезервно да се доверява на показанията му. Той твърди, че след станалото е спрял да работи, отказал е курс, защото много се е изплашил. Пред настоящия състав обаче заяввява, че след това е отишъл на Аерогарата; на диспечерката заявява, че е сменил гумата, а за втората гума е извикал приятел, който му я достави, каквито данни не заявява пред съда. В хода на съдебното следствие той не говори за никаква втора гума. В кориците на ДП има снимки, които той е заявил, че е направил в сервиза. Видно е, че колата се е движила без камерна гума, които той показва снимка. Свидетелят О. Илиянов заявява обаче, че тези таксиметрови автомобил нямат резервни гуми. Илиянов заявява, че не е видял К. същия ден, но дни след това К. му е казал, че жалба не е подавал, но жалбата е подадена на следващият ден в 02:30 часа вечерта. Налице са и противоречия относно съдържанието на отправените към К. заплахи. В обвинителния акт са посочени: „Ей, боклук долен, излез да те убия“, „Излез да те убия“, „Дай ми ножа да го нарежа този на парчета“, „Излез да те нарежа на парчета, ще те убия, разбра ли ме“, а пред съда той заяви, че подсъдимият му е казал: „Ти, чуваш ли какво ти говоря? Дай ми нож!”. К. заявява, че не е видял, че се реже гумата, но втори път разпитан заявява: „Огледалото беше счупено, но аз опитах, за да видя, че той отзад реж”. Таксиметровият автомобил не е спиран от движение.

К. е работил и на следващата вечер и въобще не може да се приеме наличието на страх за извършеното Д.ие вменено на подсъдимия. Що се отнася до заявеното от прокурора, че е направен опит за ходатайстване, защитата предлага на съда да прецени дали въобще е имало повдигнато обвинение на Д. към онзи момент, за да е било необходимо той или друго лице да моли някого си да ходатайства К. да оттегли жалбата си. Защитата твърди, че показанията на К. са неразбираеми и поради обстоятелството, че на третия ден - 28.10.2019 г. на него му се дават две снимки, като на едната е подсъдимия, когато той е едва на 16 години, като и на свидетеля К. С. М., който е също на 16 години, като К. разпознава точно Д.. Не следва да се кредитират показанията на К. и поради обстоятелството, че той във всички свои показания твърди, че полицейските служители са четирима, а те всъщност са били трима; налице са 2 проиворечия и в показанията му, че твърди веднъж, че прозорецът на шофьорското място е бил отворен или затворен; дали е говорил с мъжете или не, като нито един от разпитаните свидетели, вкл. подсъдимият не заявяват въобще да е воден диалог или някакъв разговор с К.. От заключението на СТЕ се се вижда, че тази среща е продължила не повече от 1 минута. Описаните действия от страна на К. в никакъв случай не могат да се поберат в рамките на 1 минута. Подсъдимият също заявява, че всичко е отнело не повече от 30-40 секунди и те са си тръгнали от мястото. К. обаче съобщава за диалози, закани, молби от негова страна, вадене на нож, рязане на гуми, което няма как времево да се случило само за минута. Описанието, което К. дава също объркващо. Заявява, че подсъдимият е най-русия в сравнение с другите, като това негово описание категорично не съвпада с външните белези на Д., нито като описание на цвят на коса, дължина и т.н. Налице е опорочено разпознаване и няма как категорично да се приеме, че точно Д. е отправил заплахите към К.. Опорочено е и прибщаването на записите от камерите на бензиностанция ОМВ - без надписи, без описание, без данни за дата и място. От заключението на СТЕ на записите от бензиностанция ОМВ се установява следното: „В 23:09:12 часа се виждат частично 3 автомобила, които спират рязко един зад друг в най-лявата лента на бул. „Цариградско шосе“ в посока Пловдив. В 23:10:13 часа първият от трите спрели автомобили потегля напред, след него потегля и втория, а третия автомобил, този, който е най-отзад прави десен завой и влиза в бензиностанцията в 23:10:28 часа.”.

Защитата заявява, че Д. и кО.ите му всъщност са прави като съобщават, че цялата ситуация е отнела само 1 минута, а Д. е влязъл в бензиностанцията, за да направи обратен завой. През целия запис, който е с продължителност 9 минути не се вижда да преминава таксиметровият автомобил на К.. Заключението по назначената от съда СТЕ на записите от разговорите на фирма „ОК Супертранс”, въпреки, че са без дата, пък изцяло оборват твърденията на К., че е бил изплашен и притеснен. Този изплашен човек ползва думи като „копелдаци”, „поплювковци”, „хора от школа” и т.н. и от разговора въобще не личи да е изплашен до смърт, както твърди в показанията си. Подсъдимият и кО.ите са му били въоръжени с пистолети на кръста, но не е нормално някой от тях да държи нож в кубинка, когато е на работа 12 часа, прав, а кубинките са плътно вързани около глезените и краката му.

Защитата прави възражения, че К. не описва нож, а дава показания за някаква светлина, блясък на острие с дължина около 12 см., което изключва индивидуализация на средството нож. Защитата заявява, че показанията на тримата свидетели-кО.и на подсъдимия са в пълен унисон с обясненията на Д., но най-вече с видеозаписите от камерите на бензиностанция ОМВ. Ако действително подобно нещо се е случило с К., това със сигурност би повлияло на психиката му и той нямаше да продължи да работи след случката нощна смяна. Без значение е примерите за полицейско насилие, които дава представителят на СРП, защото този случай не е идентичен с тях. Предлага на съда да постанови оправдателна присъда по отношение на П. Д..

В правото си на лична защита подсъдимият П. Д. Д. заявява, че при разглеждане на делото през 112-ти състав, при разпита К. е влязъл в театрална роля, като дори съдът му направил забележка. Заявява, че К. не е бил изплашен заради шофирането си и опасността да стане ПТП с него или с други невинни хора, а изведнъж изпитва страх от нещо, което не се е случило въобще и сочи подсъдимия за извършител. Д. заявява, че смята, че К. води това дело с користна цел, защото има друго дело за вреди, в което се твърди, че е подсъдимият е нарушил нормалния му ритъм на живот.

В последната си дума подсъдимият П. Д. Д. моли да бъде оправдан по повдигнатото му от СРП обвинение. Знае за себе си, че не е направил това, в което го обинява прокуратурата и е невинен.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в 3 тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият П. Д. Д. е роден на 20.12.1995 г. в гр.Стара Загора. Живее в гр.София, бул.“Цар Борис III“ бл. 124В,вх.А, ет.1, ап.4. Същият е със средно образование, женен към настоящия момент. Същият е неосъждан.

Към октомври 2019 г. подсъдимият Д. заемал длъжността ст. полицай /мл.инспектор/ в Зонално жандармерийско управление – София към ГД Национална полиция-МВР, Дирекция Жандармерия.

Свидетелите К. С. М. и Д. Б. П. също били ст. полицаи /мл.инспектори/ в същото Зонално жандармерийско управление.

Частният обвинител М. Х. К. е роден на 18.04.1975 г. Същият е със средно образование, разведен и неосъждан. Работи като таксиметров шофьор във фирма „О,КЕЙ СУПЕРТРАНС” АД. Управлява таксиметров автомобил „Фолксваген Кади” с рег.№СА 13 40 ТХ, кола №1955, като лзингополучател на автомобила управляван от К. е „ЕС ДИ БИ ПИАуто” ООД с управител – свидетелят С. Д. Д..

На дата 24.10.2019 г. К. бил на работа, като около 22.30 часа се намирал на стоянката на такситата в локалното на бул.”Цариградско шосе” №115, близо до The Mall. Там бил и неговият кО.а свидетелят О. Антонов Илиянов, който първи получил поръчка. Малко след него за адрес в с.Бистрица тръгнал и К..