Решение № 260070 от 17.09.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 17.09.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от младши съдия Христова въззивно частно гражданско дело № 9267 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изп. дело № 20207810400421 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.Д., рег. № 781 при Камарата на частните съдебни изпълнители, срещу разпореждане от 17.07.2020 г., с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя Д.С.А.-С.от 300 лева на 100 лева.

Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Сочи, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намери приложение, тъй като към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение е извършено само действието по образуване на изпълнителното дело и други действия не са били извършвани, като „Т.С.“ ЕАД е изплатило изцяло дължимите суми в срока за доброволно изпълнение. Поради което отправя искане за отмяна на атакуваното разпореждане и намаляване размера на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 100 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.

Срещу жалбата на „Т.С.“ ЕАД по делото е постъпило възражение от взискателя Д.С.А.-С.в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се претендира оставянето й без уважение. Акцентира се на обстоятелството, че дължимите суми не са преведени по сметката на ЧСИ по инициатива на длъжника, а са получени в резултат на принудителното изпълнение върху банковите сметки на последния, което действие изрично е било поискано от процесуалния представител на взискателя. Претендират се разноски.

По делото са изготвени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ Г.Д., в които се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес от обжалването му, в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20207810400421 по описа на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба на адв. Ж.Г.Ч.– пълномощник на взискателя Д.С.А.-С.от 09.07.2020 г. за образуване на изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.06.2020 г. от Софийски районен съд, по гр. д. № 54097/2018 г., с решението по което „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Д.С.А.-С.сумата от 1 850 лева, представляваща съдебни разноски.

С молбата е поискано да бъде извършено проучване на имуществото на длъжника, да бъдат извършени всички действия по събиране на дължимата сума, като са посочени две сметки на „Т.С.“

ЕАД, от които да се съберат дължимите суми. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 08.07.2020 г., в който е уговорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева.

На 13.07.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени следните суми: 1 850 лева – съдебни разноски, 300 лева – по договор за правна помощ, и 316,40 лева – такси.

От приложеното на л. 13 от ИД преводно нареждания се установява, че на 16.07.2020 г. длъжникът е превел по сметка на съдебния изпълнител всички дължими от него по ИД № 20207810400421 суми, а именно преведена е сума в общ размер от 2 466,40 лева.

На 17.07.2020 г. „Т.С.“

ЕАД е подало до ЧСИ Г.Д. възражение срещу размера на определеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, обективизиран в покана за доброволно изпълнение с изх. № 06373/10.07.2020 г., с искане за тяхното намаляване. На 17.07.2020 г. с обжалваното разпореждане съдебният изпълнител, съобразявайки направеното възражение на длъжника от 17.07.2020 г., е отказал намаляването на размера на претендирания от взискателя адвокатски хонорар.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. /в редакцията към 08.07.2020 г. – моментът на сключване на договора за правна защита и съдействие между взискателя и процесуалния му представител/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 100 лева, а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. е 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. – 1/5 от съответното възнаграждение, по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. Съдът намира, че в настоящия случай е приложима единствено разпоредбата на чл. 10, т.

1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като осъщественото от пълномощника на взискателя - адв Ж.Г.Ч., процесуално представителство по изпълнителното дело се е ограничило до подаването на молбата за неговото образуване, като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е превел по сметка на ЧСИ дължимите суми. Или, след депозиране на молбата за образуване на изпълнителното производство същински действия по принудително удовлетворяване вземанията на взискателя, които да обосноват прилагане на разпоредбата на чл.

10, т. 2 от Наредба №1/2004 г., не са извършвани.

По тези съображения, при липсата на други активни процесуални действия от страна на адвоката по движението на изпълнителното дело след образуването му, претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива за иницииране на изпълнителното производство, а именно до сумата от 100 лева, с оглед редакцията на чл. 10, т.

1 от Наредба 1/2004 г. към 08.07.2020 г.

– моментът на сключване на договора за правна защита и съдействие между взискателя и процесуалния му представител.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя по изпълнителното производство, следва да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до сумата от 100 лева.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има единствено жалбоподателят – „Т.С.“ ЕАД, който претендира такива в размер на 25 лева – заплатена държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Следователно на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД следва да се присъдят общо сумата от 75 лева – разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД разпореждане от

17.07.2020 г. по изп. дело № 20207810400421 на ЧСИ Г.Д., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя Д.С.А.-С.по изп. дело № 20207810400421 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 при КЧСИ, от 300 лева на 100 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.С.А.-С.с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 75 лева – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.