Решение № 102 от 14.01.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 102

Добрич, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - I тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СИЛВИЯ САНДЕВА

Членове:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА канд № 20257100700676 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Бергон Интернет“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Хан Тервел“ № 196, ап. 10, представлявано от управителя Д. С. М., подадена чрез адв. Н. М., срещу Решение № 176/26.08.2025 г. по АНХД № 4/2025 г. по описа на Районен съд - Добрич.

В касационната жалба се въвеждат доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на закона.

Твърди се, че необосновано е прието от въззивната инстанция осъществяване на административно нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Възразява се относно съществуването на подписан трудов договор между касатора и работника, след който възниква задължението да не допуска до работа лицето преди да му е връчил копие от трудовия договор и уведомлението до ТД на НАП. Заявява се, че приложеният към преписката трудов договор № 7/30.09.2024 г. е подписан от работника едва след приключване на проверката, което според касатора изключва приложимостта на чл. 62, ал. 3 от КТ. Разграничава хипотезите, когато работникът е допуснат до работа без сключен трудов договор и когато е допуснат преди невръчване екземпляри на трудов договор и уведомление. При тези мотиви се настоява решението на районния съд да бъде отменен, респ. да бъде отменено и атакуваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата, директорът на дирекция „Инспекция по труда“ със седалище град Добрич, оспорва жалбата като неоснователна и настоява Административен съд-Добрич да остави в сила решението на въззивната инстанция като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН при получено решение на 10.09.2025 г . и подадена жалба на 24.09.2025 г., от надлежна страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, като касационният състав споделя изложените мотиви, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд - Добрич препраща към мотивите на въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази наведените в касационната жалба доводи и при служебната проверка, намира следното:

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е потвърдил НП № 08-2400252/257/06.12.2024 г., с което на касатора като работодател за неизпълнение на задължение по чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от с.к. му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

С акт за установено административно нарушение № F780112/30.07.2024 г. при извършена проверка на 02.10.2025 г. около 15,10 ч. на строителен обект, собственост на жалбоподателя, са установени две лица, работещи на покрива на обекта. Едно от лицата – В. Д. В. попълва декларация относно условията по наемането му на работа, а другото, след отказ да попълни такава декларация, напуска обекта. На 03.10.2024 г. е извършено следващо посещение от контролиращите органи, които установяват, че същите две лица полагат труд в процесния обект. По време на проверката присъства и законния представител на наказаното лице. Същият попълва под диктовката на второто лице - С. И. Д., който заявява, че не умее да чете и пише, декларация относно условията по наемането му на работа. При попълване на декларацията е заявено, че С. И. работи в дружеството – касатор, от 30.09.24 г. като общ работник. На 08.10.2024 г.са представени трудов договор № 07/30.09.2024г., сключен между жалбоподателя и С. И., където е посочено, че лицето постъпва на работа на 30.09.2024 г., както и че на същата дата му е връчен екземпляр от трудовия договор, заверено уведомление от ТП на НОИ гр. Добрич и длъжностна характеристика. От извършената справка в НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ във връзка с извършената проверка се установява, че жалбоподателят, в качеството си на работодател, е допуснал до работа на 02.10.2024 г. С. И. като общ работник преди да му предостави копие от уведомлението за сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП.

За да се потвърди обжалвания административен акт е прието от въззивния съд, че осъщественото от касатора неизпълнение на задължение е доказано от събраните писмени и гласни доказателства. Направен е извод за безспорно установяване на елементите от състава на административнонаказателната норма, както и че, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения. Разсъждавано е върху неприложимостта на чл. 415в от КТ с оглед забраната, визирана в ал. 2 на разпоредбата, относима към разглеждания казус. При определяне на административните наказания са съобразени целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, взето е под внимание тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е прието отсъствието на предпоставките за прилагане на института на чл. 28 от ЗАНН предвид съотношение на специалната норма на чл. 415в от КТ спрямо общата по чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият състав, като взе предвид приложимия закон, събраните доказателства, изложените в съдебното решение мотиви и доводите в касационната жалба, счита последната за неоснователна, а решението на Районен съд - Добрич за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон.

Касационният състав намира за неоснователни, некореспондиращи на установеното от доказателствата и на закона доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на Районен съд-Добрич и за незаконосъобразност на наказателното постановление. От събраните по делото доказателства се установява, че между дружеството – работодател, и работника С. И. е сключен трудов договор № 7/30.09.2025 г., като преди допускане му до работа на лицето не е връчено копие от вписването на началото на трудовото правоотношение.

Не е налице основание за прилагане на института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН поради специалния характер на нормата на чл. 415в от КТ. Последната не е възприета поради обстоятелството, че изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с осигуряване на свободата и закрилата на труда и е отчетена обществената опасност на конкретните неизпълнения на задължения по КТ. От друга страна, обстоятелствата по извършването на нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

С оглед на това правилно Районен съд-Добрич е приел, че извършеното от дружеството неизпълнение на задължение законосъобразно е квалифицирано като нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, за което правилно е приложен чл. 414 от с.к. като му е наложена имуществена санкция в минималния размер.

С оглед изложеното, като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, Районен съд-Добрич е постановил един законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ответникът по касационната жалба претендира разноски, които му се дължат в размер на 130 лева съобразно ниската правната и фактическа сложност на спора.

Воден от горното, Административен съд - Добрич, първи касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 176/26.08.2025 г. по АНХД № 4/2025 г. по описа на Районен съд - Добрич.

ОСЪЖДА „Бергон Интернет“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Хан Тервел“ № 196, ап. 10, представлявано от управителя Д. С. М. да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) или 130 лв. (сто и тридесет лева), представляваща сторените по делото разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: