Решение № 353 от 04.05.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 811/2025
- Вид
- Решение № 353
- Подписан
- 04.05.2026
- Състав
- Стела Иванова Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 , ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 , ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 , ал. 1 , предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за защита на потребителите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 353 гр. Добрич, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20253230100811 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „****“ ЕООД, ЕИК ****, с която срещу Л. В. И., ЕГН **********, са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми по заповед за изпълнение на парично задължение №****/24.10.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 3367/2024 г. по описа на Районен съд Добрич, както следва:-204.52 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **** сключен на 05.03.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитор и Л. В. И., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, вземането, по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023г. на „****“ ЕООД, ЕИК ****, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението 20.09.2024г. до окончателното му плащане;-30.99 евродоговорна лихва за периода от 05.03.2022г. до 05.09.2022 г.;-35.28 1 евро-обезщетение за забава за периода от 05.09.2022г. до 28.08.2024г.
Претендират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело.
Излагат се следните обстоятелства :
На 05.03.2022 година между „Сити Кеш“ ООД и Л. В. И., ЕГН ********** е сключе н договор за потребителски кредит № ****.
Уговорен е бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 47.80 %. Ответникът Л. В.
И. с ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023г. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило вземанията по договора за потребителски кредит на „****“ ЕООД, ЕИК ****.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба .
Оспорва предявените искове.
Излага съображения, че в договора за кредит липсвали собственоръчно изписани имена и подписи на страните,както и данни, че кредитополучателят е получил Общите условия, че се е съгласил с тях и ги е приел като обвързващи. Навежда възражение, че договорът за кредит е недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, тъй като не било спазено изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, а именно липсвали Общи Условия, неразделна част от договора, подписани на всяка страница от кредитополучателя. Твърдяло се, че договорът е сключен от разстояние и че са спазени законовите изисквания, но не са били посочени какви фактически действия са извършени, въз основа на които договорът за кредит е сключен. Не се установявало по какъв начин ответникът е дал съгласието си за сключване на договора.
В договора за потребителски кредит се съдържали неравноправни клаузи. Уговорената лихва, както и годишния процент на разходите по кредита били в размери, надвишаващи допустимите. Не ставало ясно по каква методика са изчислени годишния процент на разходите на 2 заема - 47.8 % и фиксирания годишен лихвен процент - 40.05%.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Вещото лице Е. Й. установява в заключението по назначената съдебносчетоводна експертиза следното :
Предоставена е сумата по сключен на 05.03.2022 година между „Сити Кеш“ ООД и Л. В. И., ЕГН ********** договор за потребителски кредит № **** на кредитополучателя чрез изплащане от „Изи Пей“ на 05.03.2022 г. в 18:16:04 часа. По договора за кредит плащанията са преустановени от първата падежна дата 05.04.2022 г.
Неплатените задължения по договора за кредит към датата на подаване на заявлението и към датата на заключението – главница, договорна лихва за процесния период и обезщетение за забава за процесния период – са в размер на 286,42 евро (560,19 лв.), в т.ч.:
204,52 евро (400,00 лв.) главница; 30,99 евро (60,62 лв.) договорна лихва от 05.03.2022 г. до 05.09.2022 г.; 50,91 евро (99,57 лв.) обезщетение за забава в размер на законната лихва за претендирания период от 05.09.2022 г. до 28.08.2024 г.
Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания .
Исковата молба е предявена след успешно проведено производство по чл.410 от ГПК и сл. ГПК, връчен препис от заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 , ал. 5 от ГПК и в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Предявените искове са по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК и черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79 , ал. 1 , предл.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД .
Видно от представената разпечатка на кореспонденция договорът 3 е сключен по предвидения от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние и съдържа всички съществени елементи на договора за заем, както и задължителните допълнителни реквизити по чл.10 от ЗПК.
Кредиторът е изпълнил задължението си по договора и е предоставил заемната сума на кредитополучателя.
Вземането по договора за кредит е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023г. на „****“ ЕООД, ЕИК ****.
В настоящия случай поради това, че длъжникът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП и вземането произтича от договорза кредит, приложение следва да намерят правилата на Законът за потребителския кредит.
По силата на чл.7 , ал. 3 от ГПК е вменено правомощие на съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен спотребител, какъвто е и процесният.
В чл.22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията начл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,комисиони,такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора 4 за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Основание, водещо до недействителност на договор за потребителски кредит според чл. 22 от ЗЗП, е нарушението на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК , съгласно който договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е спазено това изискване. В процесния договор липсва ясно разписана методика, за това как се формира ГПР.
Не са разписани кои точно разходи и тяхната стойност са формирали годишното оскъпяване на кредита. Посочена е само абсолютната стойност на ГПР от 47.8 %, като в отделна разпоредба е посочена стойността на годишния лихвен процент от 40.05 %. Необходимо е на ясен и разбираем език, да са посочени всички данни послужили за изчисляване на ГПР.
5
В процесния казус бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР лишава потребителя от възможност да разбере кои компоненти влизат в него и дали те съответстват на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето –чл.22 от ЗПК.
С оглед на на гореизложеното доколкото липсва яснота относно компонентите, така и математическия алгоритъм, по който се формирал ГПР, процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
Съобразно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия.
Видно от назначената по делото експертиза ответникът не е извършвал плащания по договора, като следва да върне главницата по договора за кредит,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи, че е платил процесната суми,представляващи главница, по договора за кредит .
Горното обосновава основателност на иска за сумата от 204,52 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **** сключен на 05.03.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитор и Л. В. И..В полза на ищеца се дължи и законна лихва върху главницата , начиная датата на подаване на заявлението 20.09.2024г. до окончателното изплащане .
Предявените искове за сумите 30.99 евро- договорна лихва за периода от 05.03.2022г. до 05.09.2022 г. и 35.28 евро-обезщетение за забава за периода от 05.09.2022г. до 28.08.2024г. са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
6
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК.
Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски .
В заповедното производство на ищеца се следват разноски в размер на 3.64 евро държавна такса и 19.30 евро юрисконсултско възнаграждение.
В производството по гр.д. № 811/2025г. на Добрички районен съд на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 73.59 евро държавна такса ,154.47 евро-възнаграждение за особен представител , 173.71 евро хонорар вещо лице и 38.72 евро юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното , Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „****“ ЕООД град София с ЕИК **** и Л. В. И. с ЕГН ********** , че Л. В.
И. с ЕГН ********** дължи на „****“ ЕООД град София с ЕИК **** по заповед за изпълнение на парично задължение,издадена по ч.гр.д.
№ 3367/2024 г. по описа на Районен съд Добрич сумата от 204.52 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **** сключен на 05.03.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитор и Л. В. И., ЕГН ********** в качеството на кредитополучател, вземането, по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023г. на „****“ ЕООД, ЕИК ****, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението 20.09.2024г. до окончателното му плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за сумите 30.99 евро- договорна лихва за периода от 05.03.2022г. до 05.09.2022 г.и 35.28 евро-обезщетение за забава за 7 периода от 05.09.2022г. до 28.08.2024г.
ОСЪЖДА Л. В. И. с ЕГН ********** дължи на „****“ ЕООД град София с ЕИК **** разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 3367/2024г.на Районен съд Добрич в размер на 3.64 евро държавна такса и 19.30 евро юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 52 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/222e15a3-345a-4c52-971c-df5076ff8112