Определение № 4131 от 20.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4131 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д.

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500100 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 393447/01.12.2025 г. на адвокат А. З. Д. срещу определение № 48261/21.11.2025 г. по гр. дело № 22340/2025 г. на СРС, 157 с-в, с което е оставена без уважение молбата на адв. Д.в за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер. Частният жалбоподател посочва, че първоинстанционният съд е намалил възнаграждението произволно, под пазарните и под минималните размери по Наредбата на ВАдС, без конкретна преценка за разумност и пропорционалност според фактическата и правна сложност на делото и положения труд. Жалбата се позовава на решенията на СЕС по дела C‑57/15, C‑427/16, C‑428/16, C‑438/22 и Cipolla, от които извежда, че чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се тълкува съобразно изискването разноските да са разумни и пропорционални, а не да се намаляват почти автоматично под минималните тарифи с мотиви за защита на конкуренцията, тъй като чл. 101 ДФЕС не урежда механизъм за редуциране на адвокатските хонорари. Поддържа се, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са въведени с подзаконов нормативен акт на ВАдС по законова делегация от Народното събрание, подлежат на съдебен контрол и преследват императивни съображения от обществен интерес – гарантиране качеството на правната помощ, защита на потребителите и доброто функциониране на правосъдието – които според практиката на СЕС правят подобна уредба съвместима с правото на ЕС. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е отчел реалните постоянни разходи и икономическия риск на адвокатската професия (наем, комунални услуги, персонал, правно‑информационни системи, професионални вноски, застраховки и др.), както и необходимостта адвокатът да реализира доход, 1 съизмерим поне с този в съдебната система, за да не се компрометира качеството на правната защита. Жалбоподателят подчертава, че драстичното намаляване на хонорарите под разумния размер води до отказ на адвокатите да поемат безплатна или нископлатена помощ за социално слаби лица, насочва пазара към избор само на „най-ниската цена“ и влошава качеството на адвокатските и съответно съдебните услуги. Сочи се, че подобен подход изкривява конкуренцията на пазара на адвокатски услуги в противоречие с целите на чл. 101 ДФЕС, тъй като обезценява висококвалифицирания труд и стимулира масови, но некачествени услуги. Въз основа на тези съображения се иска въззивният съд да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в пълния заявен размер или поне в значителен, разумен и пропорционален размер, съответстващ на минималните тарифи и стандартите на правото на ЕС.

Ответникът по частната жалба не е подал отговор.

Производството по гр. дело № 22340/2025 г. на СРС, 157 с-в е образувано по предявен от Л. Е. В. против „ЮтеКредит България“ ЕООД иск с правно основание чл. 22 ЗПК при посочена цена на иска 9204,56 лв., в това число дължима лихва, главница и такси по договор за кредит № L343576, евентуален иск с правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на конкретно посочени такси от договора.. Към исковата молба е приложено пълномощно за адв. Д. и Договор за правна защита и съдействие с отбелязване адвокатското възнаграждение да е дължимо по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 29.09.2025 г. без участие на процесуалния представител на ищеца. Писмено е депозирано искане за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца и процесуалния му представител, както и списък за разноски с посочване по реда на чл. 38 ЗАДв. да се претендира по иска възнаграждение в общ размер 1 994,48 лв. с ДДС.

С решение № 180005/08.10.2025 г. съдът е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК Договор за кредит №L343576 от 11.03.2024 г., сключен между страните, по предявения от ищеца Л. Е. В. срещу ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 380 лв., както и адвокатско възнаграждение за адв. Д. в размер на 480 лв. с ДДС.

Настоящият съдебен състав съобразява практиката по приложение на чл. 38 ЗАдв., според която осъществяването на безплатно процесуално представителство при условията на чл. 38 ЗАдв. поражда право за процесуалния представител - адвокат право да получи възнаграждение за работата си в размер, определен от съда. Според произнасянето в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на Съда на ЕС при преценката за размера на дължимото възнаграждение националният съд не е обвързан от фиксираните в 2

Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения. За да определи обоснования и справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което се дължи за оказано безплатно процесуално представителство на основанията по чл. 38 ЗАдв., съдът следва да изходи от обективни критерии - вид и предмет на делото, фактическа и правна сложност на спора, материален интерес, обем и съдържание на осъществената от процесуалния представител - адвокат правна защита. (така Определение № 3600/17.12.2025 г. по ч.т.д. № 2191/2024 г. на ВКС, II т.о.).

Тези критерии са изцяло съобразени в обжалвания съдебен акт. Взети са предвид правната и фактическа сложност на делото, обема на правната защита – подаване на искова молба, както и цената на иска. Настоящият състав споделя изцяло изложените мотиви и препраща към същите на основание чл.

272 ГПК.

По изложените мотиви частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх. № 393447/01.12.2025 г. на адвокат А. З. Д. срещу определение № 48261/21.11.2025 г. по гр. дело № 22340/2025 г. на СРС, 157 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3