Определение № 44 от 04.02.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Монтана, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600035 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 431 и сл. от НПК, вр. чл. 306, ал. 3 от НПК.

Постъпила е частна жалба от 30.01.2025 г., подадена от осъдения М. И. Г., срещу определение от 15.01.2025 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, по ЧНД № 273/2024 г. по описа на Районен съд Лом, с което първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ (НБПП) сумата от 170.00 (сто и седемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за правна помощ.

В депозираната жалба се излагат доводи, че жалбоподателят не е искал назначаването на служебен защитник, поради което счита, че не дължи присъдената с обжалваното определение сума от 170 лева - разноски в полза на НБПП. С оглед така изложеното се иска отмяна на обжалваното определение.

Препис от частната жалба не е връчван на Националното бюро за правна помощ (НБПП) и на Района прокуратура Лом за становища.

Окръжен съд Монтана, като взе предвид подадената частна жалба, и съобрази изтъкнатите в нея съображения и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Cъдeбнoтo пpoизвoдcтвo пред районния съд e oбpaзyвaнo пo внeceнo в cъдa пpeдлoжeниe пo peдa нa чл.25, aл.1, във вp. с чл.23, aл. 1 oт HK oт PП Moнтaнa, TO-Лoм за определяне на общо наказание по отношение на влезлите в сила присъди на М.Г., с EГH **********, който изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора град Враца.

B xoдa нa cъдeбнoтo пpoизвoдcтвo пo oпиca нa PC Лoм нa ocнование чл.94, aл.1, т.6, пр.2 от HПK cъдът e нaзнaчил oпpeдeлeният oт AK-Moнтaнa c 1

Увeдoмитeлнo пиcмo № 324/02.8.2024г. aдвокат Р.Б. впиcaн в Haциoнaлния peгиcтъp зa пpaвнa пoмoщ пoд № 4278 в кaчecтвoтo нa зaщитник нa жалбоподателя М.Г..

Пpoизвoдcтвoтo пo дeлoтo e пpиключилo c влязлo в cилa Oпpeдeлeниe №167/30.08.2024г., c кoeтo нa лишеният от свобода e oпpeдeлeнo eднo oбщo нaкaзaниe.

Безспорно е по делото, че в производството пред Ломски районен съд осъденото лице М. И. Г. е бил защитаван от служебен защитник – адвокат Р. В.

Б. от АК Монтана.

С писмо от 07.01.2025 г. на председателя на НБПП е поискано присъждане на изплатеното от НБПП възнаграждение на служебен защитник по ЧНД № 273/2024 г. по описа на Районен съд Лом. Към писмото е приложено Решение № МН –289-28490/2024 от 15.11.2024г.на НБПП, от което се установява, че на адвокат Р. Б. е било изплатено възнаграждение в размер на 170 (сто и седемдесет) лева за предоставена правна помощ на М. И. Г. по горецитираното наказателно дело.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение от 15.01.2025г., като е съобразил крайния изход на делото и постъпилото искане от Националното бюро за правна помощ, районният съд е осъдил М. И. Г. да заплати по сметка на НБПП сумата в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева разноски за предоставената му правна помощ, изразяваща се в служебна защита по ЧНД № 273/2024 г. по описа на Районен съд Лом.

С оглед изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 306, ал. 3 от НПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав счита, че изводът на районния съд за дължимост от страна на осъденото лице на направените от НБПП разноски за служебен защитник в производството по ЧНД № 273/2024 г. по описа на Районен съд Лом, е правилен.

По силата на чл. 27а от Закона за правната помощ (ЗПП) в определени със закон случаи, лицата на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Такъв случай е изрично регламентиран в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако последните са направили такова искане. Цитираната разпоредба има императивен характер. В същия смисъл Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по т. д. №4/2009 г. по описа на ОСНК, ВКС, ясно е 2 дефинирало това законодателно решение, приемайки, че подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да заплати и другите разноски за адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че са налице предвидените в закона предпоставки лишеният от свобода М. И. Г. да бъде осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ - гр. София разноските за изплатено адвокатско възнаграждение на назначения по делото пред Районен съд Лом служебен защитник, а именно: той го е представлявал при групирането му на наказанията по влезлите му в законна сила присъди, тъй като е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора град Враца, назначен е на основание чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК, назначен и по реда на Закона за правната помощ (ЗПП), на когото съгласно представеното решение на НБПП е било заплатено възнаграждение в размер на 170 лева. Определеното от НБПП възнаграждение е съобразено с границите на възнагражденията, регламентирани в относимите разпоредби на Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП), с оглед размера на предвиденото, чл.22б. Ето защо, районният съд законосъобразно, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, след представяне на решението на НБПП, е осъдил лишеният от свобода да заплати сумата от 170 лева по сметка на НБПП.

Не могат да бъдат основание за друг извод наведените от жалбоподателя оплаквания, че той не е искал защитник. Нещо повече в съдебния протокол е вписано, че желае да му бъде назначен такъв, арг. лист 36. Дори и да не е искал такъв, участието на защитник в това производство е задължително, тъй като той е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Този извод следва от разпоредбата на чл.94, ал. 1, т.6, пр.2 от НПК, съгласно която участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато обвиняемият е задържан.

С оглед на така изложеното, защитата на жалбоподателя в производството пред районния съд е била задължителна, респ. правилно и законосъобразно на последния е била предоставена правна помощ чрез назначаване на служебен защитник. На следващо място, следва да се отбележи, че задължителната защита в процесната хипотеза не се предпоставя от финансовото състояние на лицето, на което трябва да се назначи служебен защитник, нито на това лице се предоставя право на избор дали да се защитава сам или да му се назначи служебен защитник. Това е така, тъй като законодателят е предвидил, че в този случай нуждите на правосъдието са от такова естество, че задължително изискват назначаването на професионален защитник, ако подсъдимият не си ангажира сам адвокат. Поради това възраженията на жалбоподателя, че не дължи разноски, тъй като не е искал защитник и не трябва да заплати възнаграждението му, не могат да бъдат споделени.

3

Ето защо, съобразявайки всичко гореизложено, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно определение, което е съобразено с доказателствата по делото, материалния закон и със задължителната съдебна практика. По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му.

Така мотивиран и на основание чл. 431 и сл.НПК, във вр. чл. 306, ал. 3, вр., ал. 1, т. 4 от НПК, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №15 от 15.01.2025 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, по ЧНД № 273/2024 г. по описа на Районен съд Лом.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4