Разпореждане № 1404 от 05.05.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1404 гр. Несебър, 05.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Частно гражданско дело № 20252150100529 по описа за 2025 година

Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 223 от 01.04.2025г., постановено по ч.гр.д. № 20252160100241 по описа на Районен съд - Поморие за 2025г., производството по делото е било прекратено и същото е било изпратено по подсъдност на Районен съд - Несебър.

Образувано е по повод постъпило заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З.С.Б., с пълномощник юк. Б.Д., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Х. Д. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за заплащане на сумата от 1912.36 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № IENP-440670 от 09.12.2019г., сключен между длъжника и „Българо-американска кредитна карта“ АД, вземането по който е прехвърлено на „Иновативни финанси“ ООД съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.06.2022г. и впоследствие на заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.07.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 31.03.2025г., до окончателното му изплащане, сумата от 2148.80 лева., представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2020г. до 05.12.2022г., сумата от 418 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.01.2020г. до 31.03.2025г., както и сумата от 139.58 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 89.58 лева за заплатена държавна такса, и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като разгледа подаденото заявление прецени, че не са налице предпоставките за уважаване на искането. Съображенията за този извод са следните:

С разпореждане № 1243 от 22.04.2025г., постановено по делото, на основание чл.

411, ал. 2, т. 1 вр. чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 410, ал. 3 от ГПК, във връзка със служебната проверка на съда по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и решения на СЕС по дело C-714/22 и дело дело С-425/23, съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да представи молба, в която да посочи чистата стойност на кредита по договора, да заяви изрично компонентите, включени в ГПР с размер 47,70 % и по договора за кредит, както и да посочи дали дали по договора има постъпили плащания от страна на кредитополучателя и в какъв размер, съответно да представи доказателства за тях.

В указания срок от заявителя е постъпила молба с вх. № 4332 от 02.05.2025г., с която е посочено, че чистата стойност на кредита е в размер на 1980 лева. Заявено е, че ГПР включва общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи, произтичащи от усвояването на кредита. Не е посочено дали по договора има постъпили плащания от 1 страна на кредитополучателя и какъв е общият размер на извършените плащания по договора. В тази връзка са изложени съображения относно неизпълнение от страна на заявителя на указанията на съда.

С оглед постъпилото уточнение, съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не следва да бъде издавана когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. На първо място в случая безспорно става въпрос за договор, сключен с потребител, тъй като дейността на кредитните институции по отпускане на кредити е дефинирана изрично като „финансова услуга” (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП), от което следва, че ползващите тази услуга физически лица са потребители по смисъла на общото правило на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП (в този смисъл Определение № 552/12.08.2014г. по ч.гр.д. № 4109/2013г. на II т.о. на ВКС).

Видно от заявлението и приложените към него документи, между „Българоамериканска кредитна карта“ АД и Х. Д. С. е сключен Договор за потребителски кредит № IENP-440670 от 09.12.2019г. за сумата в размер на 1980 лева, която следвало да бъде върната на 35 броя месечни анюитетни вноски, в размер на 94.86 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 94.03 лева, ведно със законната лихва. Така за общ размер по договора за кредита била определена сумата от 3414.13 лева, при ГЛП 40 % и ГПР 47,70 %. От клаузите на договора за кредит не може да се установи начина на формиране на ГПР, както и дали в него са включени такси за разглеждане на искане за промяна на условия по кредита, за обслужване на банковата сметка и за предсрочно погасяване, а и заявителят не излага уточнения в тази насока.

В тази връзка разпоредбата на чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а размерът му не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно според нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, а именно в договора да се съдържа информация за ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид допускания при определянето му, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи.

2

Наред с горното от съда на Европейския съюз е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед така дадения отговор и след като съдът приема, че са налице съмнения, свързани с посочения ГПР в договора за кредит, при липсата на посочване (въпреки изричните указания за това) за начина на формирането му, то следва да се приеме (през призмата на т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263), че в договора за потребителски кредит не е доказано да е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в Директива 2008/48 разходи. Ето защо договорът за кредит е нищожен на основание чл.

19, ал. 5 от ЗУЕС и съобразно приетото в цитираното решение и с оглед чл. 23 ЗПК и цитираната по-горе съдебна практика, вкл. посочената т. 2 от решението на СЕС, на заявителя принципно се дължи единствено чистата стойност на отпуснатия кредит.

В този смисъл са и Определение № 1059 от 24.04.2024г. по т.д. № 1254/2023г. по описа на I търг.отделение на ВКС и Определение № 1602 от 14.06.2024г. по т.д. № 1955/2023г. по описа на II търг. отделение на ВКС, съгласно които: Произнасянето на въззивния съд е в съответствие със съществуващата практика на СЕС по решение по дело С-714/22, в което изрично е прието - т.55 и 56 от същото, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. С оглед на което СЕС отговаря, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води 3 единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Съдът намира, че посоченото Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263 е задължително за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК) и неприлагането му би представлявало нарушение на правото на Европейския съюз, независимо от етапа на производството, по което се прилага (на практика според действащото към момента законодателство проверката, която се извършва в рамките на заповедното производство, е абсолютно същата като тази, която се извършва в рамките на исковото – за нищожност на договора поради противоречие със закона и добрите нрави, поради което констатиране на такова противоречие на етап заповедно производство задължава съда, вкл. по арг. от чл. 633 ГПК, да приеме договора за нищожен и да приложи съответните последици). Задължителната проверка на тези обстоятелства в рамките на настоящото „заповедно“ произтича и (отново с оглед разпоредбата на чл. 633 ГПК) и от съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

В същия смисъл са постановените от въззивната инстанция в настоящия съдебен район Определение № 1512 от 10.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 794/2024г. по описа на Окръжен съд Бургас и Определение № 1860 от 15.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 944/2024г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № 1821 от 10.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 943/2024г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № 1932 от 22.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 1065/2024г. по описа на Окръжен съд Бургас, а така също и множество други актуални съдебни актове на съдилищата в Република България: Определение № 597 от 30.05.2024г. по в.ч.гр.д. № 502/2024г. по описа на Окръжен съд Благоевград, Определение № 622 от 05.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 564/2024г. по описа на Окръжен съд Благоевград, Определение № 428 от 04.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 328/2024г. по описа на Окръжен съд Перник, Определение № 1464 от 04.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 1406/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 1462 от 04.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 844/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 1467 от 05.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 1356/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 1499 от 06.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 1410/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 1527 от 07.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 1211/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 1532 от 07.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 1417/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 1542 от 10.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 1209/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 1598 от 13.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 1568/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 1642 от 18.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 1416/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 679 от 18.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 623/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 110 от 15.04.2024г. по в.ч.гр.д. № 76/2024г. по описа на Окръжен съд Търговище, Определение № 120 от 22.04.2024г. по в.ч.гр.д. № 75/2024г. по описа на Окръжен съд 4

Разпечатката съдържа 23 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/222d1b7e-155a-4a6a-9cc2-7054c6003933