Определение № 2327 от 27.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2327 гр. София, 26.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002902105 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Анимексс“ЕООД против решение №521/24.07.2023г., поправено с решение №610/29.09.2023г. по т.д.

№474/22г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №260095/07.02.2022г. по т.д.№17/21г. на Софийски градски съд, с което е признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на влязлото в сила арбитражно решение от 17.07.2019г. по арб.д.№М-39/2019г. на Международния търговски арбитражен съд при Търговско-промишлената палата на Руската федерация, с което „Анимексс“ЕООД е осъден да заплати на „Комбайнов завод“Ростселмаш“ООД гр.Ростов на Дон Руска федерация сумите 121 148,79 евро главница, 18 414,62 евро неустойка и 17 946 щ.д. разходи за регистрационна и арбитражни такси.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът поддържа довод за неправилно прилагане от съда на установените в Нюйоркската конвенция, Хагската конвенция и КМЧП правила относно признаването и допускането на изпълнението на арбитражното решение, както и константната практика на ВКС по приложимостта им.Сочи,че съдът е приел да се произнесе по предявения иск въз основа на представен нотариално заверен препис от 1 арбитражното решение, без да е налице надлежна нотариална заверка на подписите на арбитрите и на съдържанието на решението. Намира за изцяло неправилни, като направени в противоречие с материалния закон, изводите на въззивния съд, че е спазена разпоредбата на чл.V т.1 б.“б“ от Нюйоркската конвенция,тъй като дружеството е било надлежно уведомено за назначаването на арбитър и за арбитражното производство и,че е имало възможност да защити правата си пред МТАС; че решението на МТАС е станало задължително за страните; че признаването и допускането на изпълнението му не противоречи на обществения ред в Република България. Твърди,че при постановяването на въззивния съдебен акт съдът е допуснал процесуални нарушения,като не се е произнесъл по направеното от касатора оплакване във въззивната жалба за непълнота и неточност на направения от първата инстанция доклад по делото, а вместо това ,без да му укаже,че следва да ангажира доказателства,че не е получил книжата по арбитражното дело, е приел този факт за недоказан; не се е произнесъл по основни възражения на дружеството за приложимото материално право, за приложимото национално право, за необходимата заверка от нотариус на подписите и качеството на лицата, подписали арбитражното решение, за неспазване разпоредбите на чл.V от Нюйоркската конвенция и за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения; не е извършил самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения при съобразяване с ограниченията на оплакванията във въззивната жалба. По подробно изложени в този смисъл съображения касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена.Претендира разноски за трите инстанции.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в обосноваване приложното поле на общото и допълнителното основание за допускане на контрол по същество от касационната инстанция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът сочи,че с постановеното от него въззивно решение съставът на апелативния съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по съществените за изхода на делото въпроси:

1. Приложима ли е императивната разпоредба на чл. 119 ал. 2 от КМЧП само за съдебни решения или се отнася и при признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно арбитражно решение? 1.а. Изисква ли се наличие на предпоставките в чл.119 ал.2 КМЧП и чл.III от Конвенцията за 2 признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркска конвенция/ относно чуждестранно арбитражно решение, за да бъде уважен иска по чл. 51 КМЧП? /противоречие с определение № 743 от 28.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2415/2015 г., II т. о., ТК, определение № 79/25.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7343/2014 г., I ГО и определение № 331 от 26.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 414/2022 г., II т. о., ТК/;

2. Обусловено ли е признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение на територията на Република България от изискванията, установени в чл. IV и чл. V от Нюйоркската конвенция и при съответното приложение на чл. 118-122 от КМЧП, съгласно изричното препращане на чл. ІІІ от същата Конвенция? /противоречие с решение № 162а от 25.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 993/2009 г., II т. о., ТК и определение № 743 от 28.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2415/2015 г., II т. о., ТК/;

3. Съгласно съществуващата правна уредба, задължителна ли е заверка на чуждестранно арбитражно решение от Министерство на външните работи на РБ в производството по неговото признаване /чл. 51, ал.

3 ЗМТА/? 3.а При подаване на молба с основание чл. 51 ал. 3 ЗМТА за признаване и изпълнение в Република България на чуждестранните арбитражни съдилища и техните удостоверения, издадени в държава, която също е обвързана от правилата на Хагската конвенция, необходима ли е заверка от нотариус на подписите и качеството на лицата, които са ги издали? /противоречие с определение № 743 от 28.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 2415/2015 г., II т. о., ТК, определение № 457/10.07.2012 г. по ч. гр. д. № 328/2012 г. на ВКС, ГК, III ГО и определение № 331 от 26.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 414/2022 г., II т. о., ТК/;

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства, които са от значение за основателност на молбата за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение на територията на Република България? 4.а Следва ли при решаване на делото въззивният съд да обсъди всички доказателства, установяващи осъществяването на релевантни за спора факти и обстоятелства в тяхната пълнота, излагайки съображения защо възприема едни, а други отхвърля? 4.б Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, доводи и възражения на 3 страните, които имат значение за решението по делото, съобразно оплакванията в жалбата и да даде собствено разрешение но предмета на делото? /противоречие с решение № 113/24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г. на ВКС І г.о.; решение № 12/11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на ВКС IV г.о.; решение № 14/26.04.2022 г. по т. д. № 1349/2021 г. на ВКС II т.о.; решение № 15/31.03.2022 г. по т. д. № 406/2021 г. на ВКС І т.о., решение № 51/29.06.2020 г. по т. д. № 613/2019 г. на ВКС І т.о., решение № 86/06.07.2020 г. по т. д. № 761/2019 г. на ВКС II т.о., решение № 317 от 12.02.2019 г. по т. д. № 796/2018 г. на ВКС II т.о., решение № 186 от 07.02.2018 г. по т. д. № 1785/2016 г. на ВКС II т.о., решение № 86 от 06.07.2020 г. по т. д. № 761/2019 г. на ВКС II т.о, решение № 112 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС II т.о./;

5 . Когато във въззивната жалба страната се позове на нарушения в доклада по делото, длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните за предприемане на процесуални действия, изразяващи се в посочване на относими за делото доказателства, съответно да допусне направени пред него доказателствени искания, които страните са пропуснали да извършат пред първа инстанция, поради непълнота или неточност на доклада? /решение № 180 от 02.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 340/2017 г., I т. о., решение № 9 от 03.02.2017 г. по гр. д. № 2656/2016 г. ВКС, решение № 300 от 14.10.2014 г. по гр. д. № 144212014 г. на ВКС ІV ГО, решение № 212 от 21.02. 2019 г. гр. д. № 426812017 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 162а от 25.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 993/2009 г. II т. о./.

Наред с това касаторът поддържа искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като твърди,че същото е очевидно неправилно, обосновавайки тезата си с доводи,че съдът е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, като е нарушил основни съдопроизводствени принципи и е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика.

Ответникът по касация „Комбайнов завод“Ростселмаш“ООД в писмен отговор е оспорил наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение на САС. Поддържа доводи за неговата правилност по подробно изложени съображения. Претендира разноски за касационната инстанция.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че 4 касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди обжалвания пред него първоинстанционен акт, с който е признато и допуснато изпълнението на арбитражното решение на МТАС при ТППРФ, въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на въззивника – ответник за недопустимост на иска , поради липса на доказана правосубектност на ищцовото дружество по съображения за неустановен статут на представения по делото препис-извлечение от Единния държавен регистър на юридическите лица на Руската федерация и на органа, който го е издал. За да се обоснове, съставът се е позовал на приложимия към случая, съгласно чл.31 КМЧП, Федерален закон за държавната регистрация на юридическите лица на Руската федерация, според който вписаните в регистъра данни са публични и общодостъпни и предоставянето им под формата на електронен документ е безплатно. Въз основа на това съдът е направил извод, че , подобно на националния, така и чуждият закон установява публичност и право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съдържащи се в регистъра, който е публично достъпен на интернет страницата http://egrull.nalog.ru, а от представения препис-извлечение от този регистър се установява актуалното състояние на търговското дружество-ищец.

Във връзка с оплакването на въззивника за допуснато от първата инстанция съществено нарушение на процесуалните правила,в частност – на разпоредбата на чл.43 КМЧП, регламентираща задължение на съда да установи служебно съдържанието на чуждото право, свързано с довода,че съдът е определил арбитражното решение веднъж като официален, а впоследствие като частен документ, съдът е посочил,че изясняването на правната характеристика на документа е от съществена важност за делото, тъй като касае въпроса за допустимостта на иска. Развил е съображения,че решението не следва да бъде разглеждано като доказателствено средство, поради което нормите относно доказателствената му сила и срок за оспорване са неприложими, а от значение в случая е единствено кой е органът, който е постановил акта, чието признаване и допускане на изпълнението се иска на територията на Републиката – съответно – дали това е решение на 5 чуждестранен съд или е акт на друг орган по смисъла на чл.117 КМЧП,с оглед изискванията за неговата легализация.

В тази връзка съдът е цитирал нормата на чл.119 ал.2 КМЧП, като е посочил,че практиката на касационната инстанция /определение №743/28.12.2015г. по ч.т.д.№2415/15г. на ІІ т.о. на ВКС/ приема,че са налице изключения от правилото за заверка на документите, установено в нея – когато документите са скрепени с апостил, съгласно Хагската конвенция и когато между Република България и държавата, в която са издадени документите има договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, по силата на който документите, съставени или заверени от компетентни органи, съгласно установената форма, се приемат на територията на другата държава без легализация. Посочил е , че това правило и изключенията от него са приложими само относно съдебните решения, докато предмет на предявания иск е признаването и допускането на арбитражно решение, постановено на територията на друга държава от „друг орган“ по смисъла на чл.117 ал.1 КМЧП, поради което са приложими разпоредбите на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, в чийто чл.ІV са въведени специални изисквания към молбата за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното арбитражно решение да бъдат представени „надлежно заверен оригинал на арбитражното решение или надлежно заверен негов препис и оригинала на съглашението, подписано между страните или надлежно заверен негов препис; съответно – с превод на тези документи, заверен от официален или заклет преводач.