Решение № 17 от 15.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Варна, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20233001000490 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М. А. И., действаща чрез процесуален представител адв. Ж. Г. против Решение № 328/21.07.2023 год., постановено по т.д.№ 792/2022 год. по описа на ВОС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от страната срещу „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М., кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически преживявания и емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 25.01.2021 г. в гр. Варна на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Георги Пеячевич“, при което ищцата, като пешеходец била блъсната от л.а. „Пежо 307“ с рег. No В 4794 ВР, управляван от П. А. Х., чиято отговорност към момента на инцидента била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, в резултат на което ищцата получила фрактура на кост от десния горен крайник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на 1 увреждането – 25.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.

Поддържа се, че решението е постановено при наличието на съществени процесуални нарушения. ВОС е отказал изискването на НАХД № 1213/2022 год. по описа на ВОС, съдържащо дадените от свидетелката Петя Хаджиилиева показания, вкл. други материали от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото. Показанията на свидетелката, дадени в досъдебното производство, противоречат на тези, събрани от ВОС. Съдът не е обсъдил соченото противоречие. Оспорва се още извода на съда за липса на противоправно поведение на водача на МПС. Без да има специални технически знания, ВОС произволно е приел, че заключението на СТЕ почива на хипотези. Експертизата е категорична, че водачката на МПС е имала видимост към пешеходката от значително разстояние и е можела да предотврати ПТП. Тезата, че автомобилът е бил в покой има само защитен характер. Липсата на следи от удар не обосновава обратен извод, тъй като стълкновението е имало лек характер. В показанията си, дадени в досъдебното производство, водачът П.Х. поддържа, че автомобилът е бил в движение преди удара. Дори и да не е имало съприкоснование, налице е ПТП по смисъла на §6, т.30 ДР на ЗДвП.

Съприкосновението не е задължителен елемент на ПТП, достатъчно е инцидентът да е възникнал в процеса на движение на МПС. Налице са предпоставките за присъждане на дължимото обезщетение. Претендира се отмяна на обжалваното решение, а в съотношение на евентуалност – обезсилването му като недопустимо поради липса на мотиви.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна. Въззиваемата страна „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД . Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на юлисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 12.12.2023 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и оспорва писмения отговор от насрещната страна. Представя списък по чл. 80 ГПК и моли за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА.

От въззиваемата страна е постъпила писмена молба с вх. № 8520/11.12.2023 г., по описа на Апелативен съд – Варна, в която заявява, че оспорва въззивната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е депозирана в срок и отговаря на изискванията на чл.

262, ал. 1 във вр. чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. С определение № 107/18.01.2023 г. постановено по търг. дело № 792/2022 г., по описа на Окръжен съд – Варна, ищцата М. И. е освободена от заплащането на държавна такса в производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбата е надлежно администрирана.

2

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Следната фактическа обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция:

На 25.01.2021 год. във Варна л.а. „Пежо 307“ с рег. № В 4794 с водач П.

А. Х. се движел по бул „Васил Левски“ в посока към ул. „Девня“, достигайки до кръговото движение в края на бул.“Васил Левски“. Водачът спрял в лявото пътно платно, за да изчака преминаващите отляво надясно автомобили в кръга на кръстовището. Когато се открила възможност за навлизане, П. Х. предприела потегляне и тогава забелязала пешеходката М. И., която пресичала в посока отдясно наляво спрямо автомобила. Не се спори, че последната не използвала пешеходните пътеки, намиращи се на отстояние от 55 метра. Процесното кръстовище е сложно, с особено интензивен трафик и три пътни ленти, а ищцата е пресичала между автомобилите, изчакващи включване в кръговото кръстовище.

Не се спори още, че ищцата М. И. паднала пред л.а. „Пежо 307“ с рег. № В 4794, в резултат на което получила счупване на дясната раменна кост.

Мястото на падане е определено от САТЕ – в лявата пътна лента, непосредствено преди навлизане на л.а. „Пежо 307“ с рег. № В 4794 с кръговото движение.

Спори се в производството относно факта бил ли е в движение л.а. към момента на инцидента и настъпило ли е съприкосновение /удар/ между лекия автомобил и пешеходката.

На първо място по автомобила не са констатирани следи от съприкосновение като деформации и обезпрашавания, които поначало може и да не са налице при лек удар с ниска скорост. Следователно огледът на автомобила не може да служи като източник на данни за настъпило ПТП.

Ищцата не е прегледана след инцидента от съдебен лекар, който да установи наличието на контактни увреди от съприкоснованието с л.а. Според заключението на СМЕ и устните обяснения на вещото лице Д. Д. в о.с.з. на 30.05.2023 год. увредата на ищцата би могла да се получи както при леко съприкоснование с автомобила, така и при падане от собствен ръст без външен удар.

По делото не са ангажирани показания на преки очевидци с изключение на показанията на П.Х.. Свидетелката излага, че спряла в лентата, за да изчака включване в кръговото движение.

В момента, в който се открила възможност, свидетелката отпуснала съединителя и подала газ, но забелязала ищцата пред десния фар на колата и незабавно преустановила действията си.

Непосредствено след това ищцата извикала и паднала. Свидетелката не усетила удар. Предполага, че самият шум на двигателя е изплашил пострадалата. Категорична е, че автомобилът не е бил в движение, когато жената паднала. Свидетелката е дала и показания в досъдебното производство 3

/протокол за разпит от 26.01.2021 год./, където е заявила, че „леко тръгнала напред“, за да се включи в кръговото, но след като забелязала пешеходката веднага „ударила спирачки“ и „не може да каже дали я е ударила.., жената просто паднала“. Показанията на свидетелката се различават по отношение на това бил ли е приведен в движение управлявания от нея автомобил, но не се разминават досежно липсата на удар и липсата на движение на автомобила в момента на падането на ищцата. Съдът отчита, че по отношение на свидетелката следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 172 ГПК, но по делото няма събрани доказателства, които да опровергават показанията й.

Според заключението на вещото лице по САТЕ, вкл. устните му обяснения, ако е имало съприкоснование, то същото е било леко. Възможно е обаче пешеходката да бъде стресната и да загуби равновесие от шума на автомобила при потегляне. Вещото лице заключава, че не може да се приеме с категоричност налице ли е удар или липсва.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че по делото не е установено наличието на ПТП по смисъла на §6, т.30 от ЗДвП, к а т о събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По делото не е установено, че в момента на падането на ищцата, автомобилът „Пежо 307“ е бил в движение и че е настъпил удар, който е причината за претърпяната от ищцата увреда. Наличието на деликт е предпоставка от фактическия състав за уважаване на предявения иск иск с правно основание чл. 432, ал.1 ГПК, която следва да бъде установена от ищцата по реда на главното и пълно доказване. Главното и пълно доказване предполага категоричното установяване на факта, а не само вероятност/предположение за неговото настъпване.

Горният извод не се дерогира от наличието на съставен по чл.125 ЗДвП констативен протокол за ПТП. В трайната практика на ВКС (Решение № 15/25.VII.2014 г. на I-во т. о. по т. д. № 1506/2013 г.; Решение № 98/25.VI.2012 г. на II-ро т. о. по т. д. № 750/2011 г.; Решение № 73/22.VI.2012 г. на I-во т. о. по т. д. № 423/2011 г.; Решение № 24/10.III.2011 г на I-во т. о. по т. д. № 444/2010 г. и Решение № 85/28.V.2009 г. на II-ро т. о. по т. д. № 768/08 г.), последователно се приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на направени пред 4 съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. С материална доказателствена сила се ползва констатираното положение на участниците в твърдяното пътнотранспортното произшествие, заварено от длъжностното лице на място и отразено в съставената от него схема. Когато пътнотранспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на твърдяните вреди.

Липсват основания и за кредитиране на експертни или гласни доказателства, събрани в досъдебното производство с оглед принципа на устност и непосредственост – чл. 11 от ГПК. Нямат обвързващо значение и постановените актове в досъдебното производство.

С оглед на изложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора на въззивника разноски не следва да се присъждат.

При този изход на спора, в полза на въззиваемата страна, своевременно отправила искане за присъждане на разноски, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно нормата на чл.

78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съобразявайки че производството по делото е протекло в едно съдебно заседание и без събиране на доказателства.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 328/21.07.2023 г., постановено по търг. дело № 792/2022 г., по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., ул. „О. г.“ № ХХ да заплати в полза на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, сумата от 100 лева, представляваща съдебни разноски пред въззивна инстанция за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.