Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1117 от 16.09.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2585/2024
Вид
Решение № 1117
Подписан
16.09.2025
В сила
16.09.2025
Състав
Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1117 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000502585 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. № 18613/09.07.2025 г. (с п. кл. от 08.07.2025 г.), депозирана от адв. Я. П. Я.. Молителят е посочил като правно основание на молбата си чл. 248, ал. 1 от ГПК. Поддържа, че в мотивите на постановеното по делото решение № 669/22.05.2025 г. ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за въззивното производство в размер на 1 800 лв. държавна такса, 11 160 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред САС и 16 920 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, или общо 29 880 лв. В диспозитива на решението обаче е посочено, че ищците дължат разноски в размер на 29 880 лв., които са само за въззивното производство. С оглед на това молителят моли съдът да измени решението, като в диспозитива уточни, че сумата от 29 880 лв. представлява разноски за двете съдебни инстанции – Апелативен съд София и Окръжен съд Благоевград.

Ответната страна, ЗД „Бул Инс“ АД, в срока за отговор не е взела становище.

Молбата е основателна, поради следните съображения:

От изложеното е видно, че по същество искането е за поправка на явна фактическа грешка, изразяваща се в разминаване между мотивите и диспозитива на постановеното по делото решение. Настоящият състав приема, че действително е налице такава.

В мотивите на постановеното по делото решение № 669/22.05.2025 г. САС е 1 приел, че на ответника се дължат разноски за въззивния процес в размер на 1 800 лв. държавна такса, 11 160 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред САС и 16 920 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, или общо 29 880 лв.

В осъдителния диспозитив на решението, трети абзац, обаче е посочено, че ищците са осъдени да заплатят разноски за въззивното производство в размер на 29 880 лв.

В диспозитива на решението САС е отразил погрешно, че сумата от 29 880 лв. представлява „разноски само за въззивното производство“. Ето защо са налице основания допуснатата грешка при писменото изразяване на формираната от съда воля да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК с настоящото решение, като в трети абзац на диспозитива вместо погрешно изписаното „разноски за въззивното производство“, да се чете правилното „разноски и за двете инстанции“.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 247, ал. 1, пр. 1 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 669/22.05.2025 г., постановено по в.гр.д.№2585/2024 г. по описа на САС, ГО, 2-ри състав, като в трети абзац на диспозитива вместо погрешно изписаното „разноски за въззивното производство“, да се чете правилното „разноски и за двете инстанции“.

Решението подлежи на обжалване по реда на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от узнаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2