Решение № 328 от 07.06.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Разград, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330101752 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по предявен иск от „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК:

116019472, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния директор Михаел Ковачев, срещу Й. К. Й. с ЕГН-********** от гр. Разград, бул. ***, с която се моли за решение, с което да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

1/ 1959,32 лв. (хиляда деветстотин петдесет и девет лв. и 32 ст.) – главница за доставена (потребена) топлинна енергия и свързаните такси за услугата „дялово разпределение" за периода от 01.11.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от 14.10.2025 г. до окончателното изплащане; при условията на кумулативност, 2/ 149,37 лв. (сто четиридесет и девет лв. и 37 ст.), представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва, начислена за периода от 31.12.2024 г. до 13.10.2025 г. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски по делото.

Ищецът твърди валидно възникнало облигационно отношение, извършена доставка на топлинна енергия, правилно определено задължение, неизпълнение от страна на ответника, дължимост на главница и лихви.

Ищецът сочи, че е лицензиант за дейностите производство и пренос на топлинна енергия за територията на Община Разград на основание издадените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с № Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л-083-05/21.02.2001 г. В тази връзка ищецът твърди, че е продавал (доставял) на ответницата топлинна енергия за битови нужди при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при публично известни Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – Разград“ ЕАД гр. Разград, на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от 1

КЕВР и по цени, определени от Комисията, за жилище в сграда-етажна собственост с централно топлоснабдяване, находящо се в гр. Разград, бул. ***.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати стойността на доставената топлинна енергия и свързаните с нея такси за извършване на услугата дялово разпределение, като за времето от 01.11.2024 г. до 31.03.2025 г. Сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа. Ответникът е подал изрична молба за включване като абонат за централно отопление, има открита партида с абонатен № 13583.

Между страните е възникнало облигационно правоотношение ex lege, с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди. Това правоотношение възниква на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и се урежда от Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване, Общите условия на топлопреносното предприятие. Твърди се, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия. Сочи се, че ищецът е доставял топлинна енергия до процесния имот за процесния период. Доставката е извършена точно и качествено, количеството и стойността са определени чрез прогнозни месечни вноски и изравнителна сметка. Дяловото разпределение е извършено от „Далсия“ ООД (топлинен счетоводител. За отчетен период ноември 2023 г. – март 2024 г. е начислено 13,67219 MWh топлинна енергия на стойност 1661,07 лв. без ДДС, цена 131,080 лв./MWh (определена от КЕВР). Добавена е такса дялово разпределение 11,57 лв. без ДДС. Обща прогнозна сума е 1672,74 лв. без ДДС, 2007,28 лв. с ДДС. Твърди се, че ответникът не е заплатил нито едно от прогнозните задължения. След края на отоплителния сезон не е осигурил достъп за отчет на уредите. Поради липса на достъп е приложен чл. 70, ал. 5 НТ. Начислена е енергия по реда на Методиката (служебно), начислено е количество 12,20586 MWh със стойност 1599,94 лв. без ДДС, такса дялово разпределение 14,00 лв. без ДДС, общо 1613,94 лв. без ДДС, 1936,72 лв. с ДДС. Издадено е кредитно известие 70,56 лв. с ДДС, което е резултат от разлика между прогнозно начисленото и реалното разпределение. Поради неплащане кредитното известие е прихванато. Прихващането е извършено по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Понеже ответникът не е платил нито едно от прогнозните задължения, стойността на кредитното известие е приспадната от прогнозно дължимите суми, ведно с лихвите, съгласно приложеното Съобщение за извършено прихващане, при съблюдаване реда по чл. 76, ал.2 ЗЗД, както следва: лихвен лист № ЛЛ10129950/31.01.2025 г.: 3,80 лв.; лихвен лист № ЛЛ 10133682/16.07.2025 г.: 18,82 лв.; Ф. № 3000599472/30.11.2024 г.:

47,94 лв. (от общо 317,56 лв.). По този начин е формирана исковата сума в размер 1959,32 лв., за която се твърди, че представлява стойността на действително доставената, респ. разпределена по реда на Методиката от НТ топлинна енергия, ведно със свързаните такси за дялово разпределение. С оглед на това, че Й. Й. не е изпълнил точно във времево отношение своето задължение към дружеството, на основание чл. 32, ал. 6 от ОУ на ищеца и чл.

86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва /ОЛП+10 процента/ за всеки ден забава, след изтичане на 30-дневен гратисен период, считано от издаване на фактурата, до окончателното плащане. За периода: 31.12.2024 г. 13.10.2025 г. обезщетението за забава върху претендираната главница е в размер 149,37 лв.

В срока за отговор оспорва изцяло иска, всички твърдения, на които се основава. Оспорва се, че ответникът е собственик на процесния имот или титуляр на вещно право на ползване. Твърди се, че по делото липсват доказателства за собственост. Посочва се, че е представена само молба от 1982 2 г. за включване като абонат. Прави се извод, че поради изминалия дълъг период (43 години) е възможно ответникът да не е вече собственик или ползвател. Оспорва се съществуването на облигационно правоотношение между страните. Твърди се, че тълкувателното решение, на което се позовава ищецът касае различна хипотеза (ползване на имота по договор). Счита се, че позоваването на това ТР е неотносимо. Твърди се, че няма доказателства за избор на топлинен счетоводител, валидно решение на общото събрание на ЕС, липсват протокол от ОС на етажната собственост, списък на собствениците, договор с топлинния счетоводител. Оспорва се дали изобщо е налице валидно възложено дялово разпределение. Оспорва се правилността на начисляването на топлинната енергия, косвено се оспорва редът на служебно начисляване, начина на формиране на задълженията. Твърди се, че има несъответствие между посочените суми. Посочва се, че реално доставената енергия е на стойност 1936,72 лв. с ДДС, след приспадане кредитно известие 70,56 лв.

Въпреки това исковата сума е 1959,32 лв. Прави се възражение, че не е ясно как е формирана претендираната сума. Косвено се оспорва начинът, по който е извършено прихващането. Не се приема редът на разпределяне по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Оспорва се размерът на обезщетението за забава. Твърди се, че е неправилно изчислено. Посочва се, че лихва се дължи само при условията на чл. 32 ОУ след изтичане на срока по чл. 32, ал. 1. Твърди се, че ищецът не е доказал собственост на имота, възникване на облигационно правоотношение, валидно дялово разпределение, правилно формиране на вземането.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, съобразявайки становищата на страните, прецени следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищецът е дружество, лицензирано за дейността по производство и пренос на топлинна енергия на основание лицензи № Л-08202/21.02.2001 г. и № Л-083-05/21.02.2001 г., издадени от КЕВР. Общите условия на дружеството са одобрени от КЕВР и обвързват клиентите на дружеството без да е необходимо изричното им приемане.

От приложения по делото акт за разпределение на нето кубатурата, датиран 02.11.1983 г. и подписан от ответника, се установява, че процесният имот е бил включен в системата за централно отопление. От представената молба на ответника от 1982 г. се установява, че Й. К. Й. изрично е поискал включването си като редовен абонат за ползване на централното топлоснабдяване. От декларацията по чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответникът е декларирал, че е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот.

Открита е партида с абонатен № 13583.

От представените по делото фактури се установява, че за процесния период от 01.11.2024 г. до 31.03.2025 г. са издадени следните фактури: фактура № 3000599472/30.11.2024 г. на стойност 317,56 лв. с ДДС за периода 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г.; фактура № 3000602653/31.12.2024 г. на стойност 397,38 лв. с ДДС за периода 01.12.2024 г. – 31.12.2024 г.; фактура № 3000604451/31.01.2025 г. на стойност 380,23 лв. с ДДС за периода 01.01.2025 г.

– 31.01.2025 г.; фактура № 3000609151/28.02.2025 г. на стойност 506,41 лв. с ДДС за периода 01.02.2025 г. – 28.02.2025 г.; фактура № 3000614521/31.03.2025 г. на стойност 405,68 лв. с ДДС за периода 01.03.2025 г.

– 31.03.2025 г.

От индивидуалната справка за използвана топлинна енергия, изготвена 3 от „Далсия“ ООД за отчетен период ноември 2024 г. – април 2025 г. за абонат № 13583, се установява, че поради непредоставен достъп за отчет е приложен чл. 70, ал. 5 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и е начислена енергия служебно по реда на Методиката в размер на 12,20586 МВтч на стойност 1 599,94 лв. без ДДС. Начислена е такса дялово разпределение в размер на 14,00 лв. без ДДС, или общо 1 613,94 лв. без ДДС, съответно 1 936,72 лв. с ДДС.

От кредитно известие № 6900020339/10.07.2025 г. се установява, че след извършеното дялово разпределение реално потребената топлинна енергия за периода е 12,20586 МВтч на стойност 1599,94 лв. без ДДС при прогнозно начислена топлинна енергия на стойност 1661,07 лв. без ДДС. Разликата между прогнозно начисленото и реално разпределеното количество топлинна енергия възлиза на 70,56 лв. с ДДС в полза на ответника.

От приложената справка за задълженията на ответника за периода 30.11.2024 г. – 31.03.2025 г. се установява, че към датата на предявяване на иска непогасеното задължение възлиза на 1959,32 лв.

Обезщетението за забава върху главницата за периода от 31.12.2024 г. до 13.10.2025 г. възлиза на 149,37 лв.

Няма данни ответникът Й. да е заплатил исковите суми.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска за главница:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия, качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за процесния имот, доставката на топлинна енергия през процесния период и размера на претендираното вземане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР, като не е необходимо изричното им приемане от потребителите.

По делото е представена молба, подадена лично от ответника през 1982 г., с която същият е поискал включване на процесното жилище към системата за централно топлоснабдяване като редовен абонат. Представен е и акт за разпределение на нето кубатурата от 1983 г., подписан от ответника. Открита е абонатна партида № 13583.

От представената декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответникът е декларирал притежавано право на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот. Макар декларацията по чл. 14 ЗМДТ да не представлява документ за собственост, същата е достатъчна за извод за принадлежността на вещното право и следва да бъде ценена в съвкупност с останалите доказателства по делото.