Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 264 от 20.05.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Частно наказателно дело 400/2021
Вид
Определение № 264
Подписан
20.05.2021
Състав
Петър Пандев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Благоевград , 20.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Петър Пандев като разгледа докладваното от Петър Пандев Частно наказателно дело № 20211200200400 по описа за 2021 година

Постъпила е частна жалба от К. Г. М. от град С., ул. „Х.г.“ № 57, ЕГН **********, в качеството му на представител на „Л.“ООД, гр.С., срещу постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.03.2013г., постановено по ПП № 2257/2008г. по описа на ОП - Благоевград, ДП № 88/2010 г. по описа на ОД- МВР – Благоевград.

Сочи се в жалбата, че атакуваният прокурорски акт се явявал незаконосъобразен и необоснован. Развити са съображения в насока, че в постановлението на ОП на практика липсвали мотиви по същество на делото.

Не бил направен анализ както на извършените до този момент процесуалноследствени действия, така и на събраните доказателства. По-голямата част от изложението съставлявало описание на възникването и развитието на гражданско-правни отношения между страни, за които отношения към настоящия момент липсвали влезли в сила съдебни актове на граждански съдилища. Претендира се отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Към жалбата са приложени материалите по ДП.

За са се произнесе, ОС намери за установено следното :

С обжалваното постановление, предмет на настоящата проверка, ОП Благоевград прекратила наказателното производство по ДП № 88/10г. по 1 описа на ОД-МВР- Благоевград поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. За да постанови своя акт, държавното обвинение приело, че :

Досъдебното производство било образувано срещу неизвестен извършител затова, че в качеството си длъжностно лице /служител при службата по вписванията към Районен съд Р./, не е изпълнил служебните си задължения при вписването на Нотариален акт №124 т.1, рег.№3255 д.

№698/2007 г., вписан с вх.№3286/22.05.2007 г. акт №30 T.XV, д.№3042/2007 г. с цел да причини вреда на „Л.” ООД град П. и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици - престъпление по чл.282 ал. 1 от НК.

На 10.01.1997 г. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №31, том I, дело №44/1997 г., Д.М.В. прехвърлил на дъщеря си Л.Д.К. и децата й М.Г.К. и К.Г.К. правото на собственост върху 1/2 ид. част от парцел II, пл.№890 и 891, кв.23 по ЗРП на град Б., целият с площ от 584 кв.м., ведно с 1/2 ид. част от двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка, изградени върху имота.

На К. било предложено от Община – гр.Б. да закупят сграда, построена от общината, представляваща стол за хранене и построена в имота им. К.М. предоставил в заем 20000 лева на К.. За обезпечаване на задълженията на К. към М. двамата се договорили първата да сключи симулативна сделка с подставеното лице В.П.Д., при която да й прехвърли собствеността на стола и ½ ид.част от двуетажната масивна жилищна сграда, придобити от Д.В.. Д била близка приятелка с лицето А.К.Б. от град П. - представител на „Л.” ООД, който от своя страна я помолил да участва в сделката като подставено лице.

Последната се съгласила и на 27.11.2001 г. в град Р. бил сключен договор нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №149, T.IV, ре№4877, дело №749/2001 г., с който Л. К., лично и в качеството си на представляващ и управляващ ЕТ „Л.-Т.-Л. К.” и на пълномощник на съпруга си Г.К., както и адвокат Р.К. - особен представител на дъщерите й М. К. и К.

К., прехвърлили собствеността на двуетажна масивна сграда/стол/ и 2/6 ид.части от двуетажна масивна жилищна сграда и двете построени в гореописания парцел на В.П.Д.. В нотариалния акт било записано, че собствеността на имота се прехвърля срещу сумата от 43 648 лева, каквато 2 сума Д не изплатила на К..

На 20.12.2001 г. с нотариален акт №65, том VII, рег.№9995, дело №1076/2001 г. в град С., В.П.Д. сключила договор за замяна на недвижим имот, с който прехвърлила на „Л.” ООД, град С., преставлявано от А.К.Б. правото на собственост на описаните две сгради в град Б. срещу правото на собственост върху ½ ид. части от апартамент в град С..

В последствие, на 21.12.2001 г. в град Б., с нотариален акт №50, том V, рег.№5316, дело №850 от 2001 г. била извършена поправка на договора за замяна, като било записано, че се прехвърля правото на собственост не върху 2/6 ид. части от двуетажна масивна жилищна сграда, а върху 1/2 идеални части от същата, т.е. правото на собственост върху целия имот, притежаван от К. и семейството й.

Всички сделки, извършени в района на Районен съд – гр.Р. били изповядани от нотариус Кр.М..

От своя страна, с нотариален акт №65 том I, рег.№484, дело №53/2002 г. на 07.02.2002 г. в град С., била извършена поправка като била коригирана идеалната част, придобита от „Л.” ООД по отношение на собствеността върху двуетажната масивна жилищна сграда от 2/6 ид. части. Описаната сделка за замяна била фиктивна, като Д не влязла във владение на имота и на практика не придобила собствеността върху него.

Видно от определение от 12.07.2005 г. на Софийски окръжен съд по чгд №617/2005 г. е, че В. Д е подала молба за издаване на изпълнителен лист срещу К. за въвод във владение на 2/6 - 1/3 ид. част от двуетажната масивна жилищна сграда, прехвърлена с нотариалния акт от 27.11.2001 г. С посоченото определение молбата на Д била отхвърлена като в мотивите си съдът сочи, че в нотариалния акт №149, T.IV, рег.№4877, дело №749/2001 г. се съдържат данни за нищожност на сделката по смисъла на чл.26 от ЗЗД.

По жалба на Л. К. и дъщерите й било образувано гр.дело №558/2002 г. на PC - Р., с което е искано от съда да прогласи нищожността на договора за продажба правото на ползване на първи етаж от масивна жилищна сграда в имота, материализиран в нотариален акт №50, том 1 дело №1022/1996 г. и 3 сключен между бащата на Л. К. и Я.Ш.. С решение №13/12.06.2003 г. по гр. дело №558/2002 г. на PC - Р. била прогласена нищожността на договора, същият бил отменен и по отношение на Я.Ш. било прието за установено, че Л. К., М. К. и К. К. са собственици на 1/2 ид. част от парцел II, пл.№890 и 89 , кв.23 по ЗРП на град Б., целият с площ от 584 кв.м., ведно с ½ ид.част от двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка, изградени върху имота. Решението влязло в закона сила на 03.07.2003 г.

С протокол от 03.05.2007 г. К. били въведени във владение на гореописания имот от ЧСИ Ал.Ц.. С определение №1051/2007 г. по чгд №613/2007 г. на Окръжен съд Благоевград, жалбата на „Л.” ООД срещу действията на ЧСИ била оставена без разглеждане като недопустима.

Определението влязло в законна сила на 27.02.2008 г.

С решение №775/07.01.2005 г. по гр.дело №2774/2007 г. на PC-Р. са били отхвърлени исковете на Л. К., М. К. и К. К. за прогласяване на нищожност на нотариалните актове от 27.11.2001 г. и 21.12.2001 г. за прехвъляне правото на собственост, сключени с В. Дч.С решение №295/03.01.2007 г. по гр.дело .№297/2005 г. на Окръжен съд - Благоевград първоинстанционното решение било оставено в сила.

С нотариален акт №124, том 4, рег.№3255, дело №698/2007 г. от 22.05.2007 г. Г.К., Л. К. и К. К. дарили на М. К. 2/6 ид. части от парцела, както и 2/6 ид.части от двуетажната жилищна сграда и 2/6 от стопанската постройка, изградени в него. При изповядване на сделката били представени пред нотариус Кр.М. следните документи : нотариален акт №31 том I дело №44/1997 г., скица №520/02.05.2007 г., издадена от Община-Б., удостоверение №94-00-9508-2/02.05.2007 г. на Община Б., удостоверение за данъчна оценка №0801003657/25.04.2007 г. - Община Б., решение №13/12.06.2003 г. по гр.дело №558/2002 г. на PC Р., декларации, квитанции за внесен местен данък и платени такси за вписване. Видно от приложения нотариален акт, същият бил вписан в Службата по вписванията към PC Р. на 22.05.2007 г. от съдията по вписванията Р.Г.-Т..

С Решение 958/15.07.2008 г. на ВКС, на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, признал за нищожен поради липса на съгласие договор за продажба от 4

27.11.2001 г., обективиран в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №149, т.IV, рег.№4877, дело №749/2001 г.

Горната фактическа обстановка ОП приела за установена въз основа на приложените към делото копия на описаните нотариални и съдебни актове и свидетелските показания на М. К., К. К., Г.К., К.М., Кр.М., Р.Г.-Т., Л. К. и В.

Д. Показанията на последните две си кореспондирали в насока, че се касае за симулативни и прикрити сделки, сключени между тях двете от една страна, и ”Л.” ООД и Д от друга.

Въз основа на така установеното във фактическо отношение държавното обвинение приело, че доказателствата по делото не могли да обосноват извод за виновност на определено лице в извършване на престъпление от общ характер.

Окръжният съд намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, срещу акт на прокурора, подлежащ на съдебна проверка, в предвидените от закона срокове/видно от приложената разписка към жалбата, постановлението е било връчено на К.М. на 25.04.2021г./ и чрез органа, издал същия. Разглеждайки я по същество, намира жалбата за основателна.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че направената в обстоятелствената част от постановлението за прекратяване на наказателното производство ретроспекция на гражданско-правните отношения между засегнатите страни била извън предмета на делото. Това е така доколкото именно действия по установяването и прехвърлянето на право на собственост, касаещо процесните недвижими имоти, с последващо оформянето им по нотариален ред и вписването на сделките, осъществени от нотариус и съдия по вписванията, са част от предмета на образуваното ДП.

Същевременно ОС също намира обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство за необосновано и незаконосъобразно, поради което счита, че като такова то следва да бъде отменено, а делото - върнато на прокурора.

Съобразно императивната норма на чл.14, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно 5 убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В тази връзка съдът съобрази, че като акт, поставящ край на разследването, постановлението за прекратяване следва да съдържа становище по всички въпроси, касаещи предмета на делото. В разглеждания случай това не е сторено независимо от факта, че някои от тях са били поставяни многократно както в съответни жалби на засегнати лица, така и в актове, с които държавното обвинение се е произнасяло до този момент/в тази връзка вж. първоначална и последващи жалби на управителя на „Л.“ООД, постановления за отказ да се образува наказателно производство на РП-гр.Р. и ОП-Благоевград, постановление на АП-гр.С. и др./.

Независимо от подробното описание на сключените в периода 1997 г. - 2007 г. сделки, както и произнасянето на различни съдилища, в недостатъчна степен е било анализирано и намерило наказателноправна интерпретация обстоятелството, свързано с прехвърлянето по нотариален ред както през 2001 г., така и през 2007 г. на идентични идеални части от едни и същи недвижими имоти – парцел и изградени върху същия постройки от част от свидетелите К. найнапред на свид.В. Д, а след това на свид.М. К.. ОП не е посочила изрично какви са били действащите правила съответно към 2001 год. и 2007 год., регламентиращи действията на нотариуса и службата по вписванията, свързани с извършването на проверка за наличието на правото на собственост по отношение на съответните недвижими имоти у праводателите; доколко същите са били съблюдавани при осъществяването на всяка от сделките и в какъв обем; какви документи е следвало да удостоверят наличието на това право и представени ли са били същите при изповядване на сделките пред нотариуса; как към всичко това се съотнася и факта, че както през 2005 г., така и през 2007 г. със свое решение, потвърдено от ОС-Благоевград, РС – гр.Р. е отхвърлил исковете на Л., М. и К. К. за прогласяване на нищожността на НА от 27.11.2001 г. и 21.12.2001 г. и др.