Решение № 906 от 27.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 469/2024
- Вид
- Решение № 906
- Подписан
- 27.06.2024
- В сила
- 22.08.2024
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 906 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330200469 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-6207-000419 от 23.05.2023г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл.185 от ЗДвП на А. Х. Д., ЕГН **********, от ****, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена “Глоба” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят А. Х. Д. обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закони, по подробно изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а чрез процесуалния си представител, пледира за отмяна на наказателното постановление с аргумент за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски в минимален размер по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, с оглед обстоятелството, че жалбоподателя е негова дъщеря.
Въззиваемата страна Началник група в ОДМВР - Пловдив, РУ Труд, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В нарочна молбастановище жалбата да бъде оставена без уважение, а в случай на 1 евентуалното й уважаване, моли съда да намали размера на адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в Наредбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А. Х. Д., за това, че на 30.04.2023г. в 16:57 часа, в община Марица, на път Трети клас № 805, като водач на лек автомобил „Нисан Примера“, с рег. № ****, България, При обстоятелства: В района на кв.4,0, управлява горепосоченото МПС, което няма валиден технически преглед – справка РСОД, с което е извършил:
1. Водач управлява ППС, което не е представено на технически преглед.
С това виновно е нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 30.04.2023г., съставен от К. Г. Г. - ****, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по сходен начин тази, описана в АУАН. За свидетел, присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на акта, бил посочен отново К. Г. Г..
Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви, логични и безпротиворечиви. В тази връзка съдът намира, че несъмнено от страна на водача Д. е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, като правилно и законосъобразно същото е било възведено. Така неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за несъставомерност на деянието, понеже цитираната разпоредба на чл.147, ал.1 от ЗДвП не предвиждала задължение за водачите.
Правилно и законосъобразно противоправното поведение на Д. е било санкционирано по чл185 от ЗДвП с глоба в заканоустановения размер от 20лв, който е строго фиксиран.
2
При извършената служебна проверка съдът обаче констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем, което е основание за отмяна на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са приствували при извършване или установяване на нарушението. Както се посочи по-горе при съставянето на АУАН *** К. Г. като свидетел при установяване на нарушението или при съставяне на АУАН е посочил отново себе си. Тоест има припокриване между актосъставителя и свидетеля по акта, което е процесуално недопустимо.
Законодателят несъмнено е изключил възможността за идентичност между тези две фигури – актосъставител и свидетел по акта, тъй като функциите, които са възложени на същите имат съществени разлики. Не може да има съвпадение на така посочените процесуални фигури, а наличието на такова води до съществено накърняване правото на защита на наказаното лице и влече незаконосъобразност на наказателното постановление, като ирелевантни са обстоятелствата, поради които се е стигнало до коментираната процесуална ситуация. Така констатираното процесуално нарушение не само е от категорията на съществените, но и е неотстранимо поради въззивните функции на настоящата инстанция.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 23-6207-000419 от 23.05.2023г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл.185 от ЗДвП на А. Х. Д., ЕГН **********, от ****, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена “Глоба” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
По отношение на разноските, на основание на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Следва да бъде заплатено на адв.Х. В. Д. на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА поради оказани безплатни адвокатска помощ и 3 съдействие на роднина, съобразно уговореното в договора за правна защита и съдействие. Процесуалното представителство в случая се е изразило не само в изготвяне на жалбата, инициираща настоящото производство, но и в участие в открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител и аргументиране на защитната теза. В тази връзка съдът осъди ОДМВР Пловдив да заплати на адв.Х. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 23-6207-000419 от
23.05.2023г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл.185 от ЗДвП на А. Х. Д., ЕГН **********, от ****, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена “Глоба” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на адв.Х. В. Д., личен № ****, сумата в размер от 400 лева, представляваща разноските по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4