Решение № 115 от 22.11.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. , 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело № 20211860100135 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК, по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ (отменен) вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Образувано е по искова молба, предявена от З.К. „Л.И.“ АД, гр.С. чрез процесуалния представител на дружеството юрк. А.Р. против Д. ЦВ. ГР., с която се иска съдът да ПРИЗНАЕ за УСТАНОВЕНО, че Д. ЦВ. ГР. дължи на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 5000 лв. – главница, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 17.09.2014г. по вина на ответника, който е управлявал автомобил под въздействието на алкохол, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (21.12.2020г.) до окончателното изплащане на задължението, както и всички направени съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди в исковата молба, че на 17.09.2014г., около 16:15 часа, на ГП I-6, в района на хвостохранилище Б., в землището на с.Ч., Д. ЦВ. ГР. управлявал лек автомобил марка „****“, модел „*****“, с рег. № **********, негова собственост, под въздействието на алкохол - в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1.4 промила, при което губи контрол над автомобила, навлиза в насрещната лента за движение и реализира пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка „*****“, модел „*********“, с рег. № *******. От ПТП-то се сочи, че е пострадала П.С.Р., като и е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната раменна става.

Сочи се, че е бил съставен Констативен протокол № 4/17.09.2014г. на РУ-Пирдоп. Твърди 1 се, че с влязло в сила Споразумение от 09.07.2015г. по НОХД №163/2015г. на РС-Пирдоп Д.

ЦВ. ГР. е признат за виновен за това, че по непредпазливост на 17.09.2014г. е причинил средна телесна повреда на П.С.Р.. Сочи се още, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „****“, модел „*****“, с рег. № ********** била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л.И.“ АД, обективирана в застрахователна полица №************, със срок на валидност от 01.07.2014г. до 30.06.2015г. В резултата на настъпилото ПТП, пострадалото лице П.С.Р. се твърди да е предявила пред ЗК „Л.И.“ АД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Образувана била ликвидационна преписка по щета № ***************. Между ЗК „Л.И.“ АД и пострадалото лице П.С.Р. било сключено споразумение № ************г. за заплащане на сумата от 5000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в мозъчно сътресение и изкълчване на дясната раменна става, като е отчетена 10% нейна съвина поради непоставен предпазен колан. Сумата от 5000 лв. била изплатена на П.С.Р. с платежно нареждане УРН ********* на 07.01.2016г. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.), ЗК „Л.И.“ АД счита, че е встъпило в правата на пострадалата и е придобило право на регрес срещу виновното лицеД. ЦВ. ГР. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 5000 лв. На това основание, на 18.12.2020г. ЗК „Л.И.“ АД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК пред Районен съд-Пирдоп срещу Д. ЦВ. ГР. и с разпореждане по ч.гр.д. № 530/2020г. на РС-Пирдоп на дружеството било указано, че в 1-месечен срок от получаване на съобщението на 15.02.2021г., може да предяви иск за установяване на вземането си, на което основание е предявен настоящият иск, при наличието на правен интерес за това.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника Д. ЦВ. ГР. чрез упълномощения адв.Г.Г.. В отговора е посочено, че исковата молба се явява процесуално недопустима. Изложени са доводи за неоснователност на исковата молба.

Признава се, че приложените писмени доказателства установяват, че на 17.09.2014г. Д.Г. е извършил престъпление от общ характер. Сочи се, че във втория автомобил- участник в ПТП-то, са пътували Н.Д.А. – като водач и на предна дясна седалка – П.С.Р., като и двамата са били без предпазни колани. Описано е, че Д.Г. е изплатил доброволно сумата от 1686.75 лв., представляваща изплатената от ЗК „Л.И.“ АД щета на собственика на пострадалия автомобил Ц.Р.Н., както и 720 лв., които пък са били изплатени за неимуществени вреди на Н.Д.А. и които са били предмет на гр.д. №23/2017г. на РС-Пирдоп. Търсеното по настоящото дело обезщетение обаче се оспорва. На първо място, оспорва се истинността на депозираното споразумение между ЗК „Л.И.“ АД и П.С.Р., като се твърди, че частният документ е антидатиран и не може да се ползва с достоверност за датата и мястото на съставянето му. На второ място, ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност, като подробно се излагат правни съображения, че приложимото право относно регреса в случая е отмененият Кодекс за застраховането. Сочи се, че началният момент, от който е започнала да тече пет-годишната погасителната давност за регресното право е 2 моментът на настъпване на застрахователното събитие- 17.09.2014г. и към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 21.12.2020г. претенцията е погасена по давност.

На трето място, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредосносния резултат от пострадалото лице, изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан и иска намаляване на неговата отговорност като делинквент. Твърди още, че определеното обезщетение е завишено по размер и че справедливият размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди в случая е 1500 лв., а размерът на приетото съпричиняване от 10% е твърде нисък и реалното съпричиняване е 50%. С оглед на всичко изложено, ответникът чрез адв.Г.Г. моли съда да отхвърли предявения иск поради изтекла погасителна давност и при условията на евентуалност- да определи справедлив размер на обезщетението от 1500 лв. и отчитайки съвината на пострадалото лице- П.Р., в размер на 50% за настъпване на вредоносния резултат, да уважи иска само до размера от 750 лв., като в останалата част го отхвърли.

В първите съдебни заседания, проведени по делото, ищецът ЗК „Л.И.“ АД се представлява от упълномощения юрк. А.Р., който поддържа исковата молба. В последното съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения юрк. А.С., който в хода на устните състезания по делото моли съда да уважи предявения иск по основание и размер, както и да бъдат присъдени на ищеца сторените разноски по делото.

В съдебните заседания по делото ответникът Д. ЦВ. ГР. не се явява лично, но се представлява от упълномощената адв.Г.Г. от САК. Адв.Г. оспорва депозираната искова молба и в хода по същество на делото моли съда да отхвърли предявения от ищеца иск, както по основание, така и по размер. Адв.Г. поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. Поддържа направеното възражение за изтекла погасителна давност, като твърди, че вземането е погасено поради факта, че практиката на ВКС приема, че следва да се приложи отмененият Кодекс на застраховането по отношение на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо застрахования водач, поради факта, че застрахователният договор с нейния доверител е сключен при действието на отменения Застрахователен кодекс. Сочи се, че плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при действието на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., но следва да се обърне внимание, че това е така поради незаплащане от страна на застрахователя в 15-дневния срок по споразумението- до 25.12.2015г., а плащането е осъществено на 07.01.2016г. Сочи се, че регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо виновния водач се урежда от закона, действал към неговото пораждане, а това според адв.Г. е моментът на настъпване на застрахователното събитие. Счита, че началният момент, от който е започнала да тече 5-годишната давност, е именно моментът на настъпване на застрахователното събитие – 17.09.2014г., а предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение е едва от 21.12.2020г., поради което вземането е погасено по давност. Алтернативно, адв.Г. поддържа направеното възражение за съпричиняване на вредите при ПТП-то, което съпричиняване се изразява в непоставянето на обезопасителен 3 колан, довело до настъпване на нараняванията, поради което се иска от съда да намали отговорността, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Според адв.Г. в настоящото производство ищецът не доказал по какъв начин е определил обезщетението, въз основа на каква методика, а и не е отчетен съответният процент на съпричиняване на вредоносния резултат.

Установено било безспорно от писмените доказателства, че пострадалото лице е нарушило предписани от ЗДвП и правилника към него правила за поведение, с което е допринесло за настъпилия резултат. Твърди се, че изплатеното обезщетение на пострадалото лице, не отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, който не е абстрактно понятие, като тук не били отчетени характерът, степента и броят на уврежданията, тяхната интензивност, съответно- причинените болки и страдания, възстановителният процес, възрастта на лицето, нейното физическо и психическо състояние. С оглед на изложеното адв.Г. моли съда да отхвърли иска поради изтекла погасителна давност или при условията на евентуалност- да определи справедлив размер, който с оглед приложените доказателства, да се счете, че е не повече от 1500 лв., отчитайки се съвината на пострадалото лице П.Р., която в случая е в размер на 50% за настъпване на вредоносния резултат и искът да бъде уважен до размера от 750 лв. Процесуалният представител на ответника претендира разноски по опис, като насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.Г..

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 530/2020 г. по описа на РС-Пирдоп се установява, че същото е образувано на 21.12.2020г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от ЗК „Л.И.“ АД и в рамките на същото дело е издадена срещу Д. ЦВ. ГР. Заповед за изпълнение №501/29.12.2020г. за сумата от 5000 лв.главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението- 21.12.2020г. до изплащане на вземането, за изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № ************, както и сумата от 150 лв.- разноски по заповедното производство. Ответникът Д. ЦВ. ГР. е получил съобщението, ведно с издадената заповед за изпълнение на 12.01.2021г и в законоустановения 1-месечен срок е подал възражение по чл.414 ГПК, посочвайки, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 20.01.2021г. съдът е указал на заявителя ЗК „Л.И.“ АД, че в 1-месечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил настоящия иск в указания му срок.

Видно от представената по делото Полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № ************, издадена на 24.06.2014г. от З.К. „Л.И.“ АД, с нея е застрахован лек автомобил марка „****“, модел „*****“, с рег. № **********, шаси № ************, със собственик на автомобила – Д. ЦВ. ГР. и срок на валидност на застраховката – от 01.07.2014г. до 30.06.2015г.

От приобщения по делото Констативен протокол №4, съставен на 19.09.2014г. от 4 дежурен по КАТ полицейски служител при РУП-Пирдоп към Областна Дирекция МВР-С., се установява, че протоколът е съставен по повод пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 17.09.2014г., около 16.10 часа, на Главен път I - 6 за хвостохранилище, местност „********“, между два леки автомобила. Като „Участник 1“ в ПТП-то е отбелязан лек автомобил „**** *****“, с ДК № **********, собственост на Д. ЦВ. ГР., с ЕГН: