Решение № 2877 от 26.09.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2877 гр. Варна, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20213110115182 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от Б. Д. срещу Я. Я. иск с правно осн. чл. 75 ЗС за преустановяване на нарушението на владение и възстановяване на фактическото съС.ие от преди нарушението върху учреден със заповед № 3117/11.09.2007г. на Кмета на Община Варна сервитут върху площ от 20 кв.м., защрихована в зелено на комбинирана скица, находяща се на л. 25, при граници: останалата част от учреденото право на ползване от две страни, ПИ № **********.15 и ПИ № **********.13, целият с площ от 34 кв.м. от ПИ № 2533 =1715, която площ попада в границите на имот № **********.13 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в г********** с площ от 531 кв.м при граници на целия имот: ПИ №№ **********.15, **********.14, **********.12, **********.357 и при граници на реалната част: ПИ № **********.13, имот № **********.15, имот № **********.14, имот №**********.357.

В исковата си молба ищецът твърди, че е собственик на имот с пл. № 1716 по КП на местност „******“, идентичен на ПИ № **********.14 по КККР, находящ се в ********** Ответникът Я. Я. е собственик на имот № 2642=1717 по КП, а по КК на имот **********.13, а Д.Д. на имот № 2533=1715, а по КК на имот **********.15 в същата местност.

Със заповед № 3117/11.09.2007г. на Кмета на Община Варна е разрешено на ищеца Б.

Д. и неговия брат С. Д. право на преминаване през следните имоти, както следва: през ПИ 2642=1717, собствен на Я. Я. с площ от 18 кв.м., а през имота на Д.Д. 2533=1715 с площ от 34 кв.м.

По повод обжалване на административния акт, заповедта е отменена, в частта, с която е учредено право на преминаване през ПИ 2642=1717, собствен на Я. Я. с площ от 18 кв.м.

Така след влизане в сила на решение, ищецът е преминавал през площ от 20 кв.м. от имот 2533=1715, собствен на Д.Д., вместо през площ от 34 кв.м., поради съществуващата 1 подпорна стена, под която е налице голяма денивилация на терена, което възпрепятства преминаването през останалите 14 кв.м.

С одобряване на КККР, извършено със заповед № РД – 18 – 73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка при заснемане на имота, собствен на ответника с № **********.13 и този, собствен на Д.Д. с идентификатор № **********.15, изразяваща се в неправилно отразяване на границите помежду им, преминаваща през подпорната стена.

В резултат на грешното заснемане на границите между имотите, площта на учреденото в полза на ищеца право на преминаване от 20 кв.м. попада в имота на ответника.

На 08.05.2021г. ответникът е преградил пътеката с площ от 20 кв.м., през която Б. Д. е преминавал съгласно учреденото му право на преминаване с административния акт, което ищецът счита, че съставлява нарушение на владението му, което се настоява за бъде преустановено с предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Я. Я., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по съображения, че не е възпрепятствал правото на преминаване на ищеца, което му е учредено по надлежния ред и не е извършил соченото нарушение.

Твърди се още, че границите между собствения му имот и този на Д.Д. са правилно отразени. Действително, теренът е с голям наклон и в имота на Д.Д. съществуваща подпорна стена. Ответникът твърди, че владее и ползва само своя имот, който е оградил, съобразно протокол за трасиране и нанесени граници по КККР на гр. Варна, а ищецът е този, който се опитва да навлезе в него.

Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на претенцията.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 75 ЗС, според която владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, вкл. и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.

Ирелевантно е дали владението е правомерно или не, а нарушението може да бъде всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта, респ. вещно право върху такъв имот, вкл. и върху сервитут.

Страните не спорят по следните релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени средства:

Ищецът Б. Д. е собственик, на основание договор за дарение от 06.10.1977г., сключен в изискуемата от закона нотариална форма на имот с пл. № 1716 по КП на местност „******“ от 1968г., а по КК, одобрена със заповед № РД – 18 – 73/23.06.2008г. на ПИ № **********.14, находящ се в **********

Ответникът Я. Я. е собственик на идеални части, придобити с договор за дарение от 24.09.1997г., сключн във формата на нотариален акт, от имот 1717 по КП на местност „******“, а по КК, одобрена със същата заповед на имот № **********.13.

Д.Д. е собственик на имот с пл. № 1715 по КП на местност „******“ от 1968г., а по КК на имот № **********.15, също одобрена с посочената заповед.

С решение от 30.01.2004г., постановено по гр.д. № 2033/2002г. по описа на Районен съд – Варна, е прието за установено, че Я. Я. притежава право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. *****, местност „******“, представляващ част с площ от 18 кв.м. при граници от север: сградите и оградата, очертани с контур в жълт цвят по скицата на вещото лице на л. 90, а от изток, юг и запад - имотни граници на имот пл. № 1717, очертани с пунктир и контур в оранжев цвят по същата скица, от южната част с площ 2 от 500 кв.м. от място, цялото с площ от 1 000 кв.м., заснето с пл. № 1717 по плана на местността, придобити по наследяване, чрез договор за дарение и, чрез спогодба по предявения от Я. Я. срещу Б. Д. иск с правно осн. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./.

Решението на първоинстанционния съд, в частта по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, е влязло в законна сила, поради необжалването му.

С влязло в законна сила решение № 508/06/05.04.2006г., постановено по гр.д. № 1003/2005г. по описа на ВКС, е оставено в сила решение от 14.01.2015г. по гр.д. № 559/2014г. на ВОС в обжалваната част, с която Б. Д. е осъден да преустанови преминаването през една част от имота на Я. Я. с площ от 18 кв.м. при граници по скица: от север – сгради и ограда; от изток, юг и запад – имотни граници на имот пл. № 1717, целият с площ от 1 000 кв.м. по плана на местност „******“, кв. „*******.“

Със заповед № 3117/11.09.2007г. на Кмета на Община Варна по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ, е разрешено на Б. Д. и С. Д. право на преминаване по КП на местност „******“, землище *******, гр. ***** през следните поземлени имоти:

ПИ 2642=1717, собствен на Я. Я. с площ от 18 кв.м, индивидуализирана в скица, незаразделна част от административния акт;

ПИ 2533=1715, собствен на Д.Д. с обща площ от 34 кв.м., индивидуализирана в скица, незаразделна част от административния акт;

Административната заповед е отменена с решение № 1179/08.08.2008г. по адм. дело № 2173/2007г. на Административен съд – Варна, влязло в законна сила на 23.09.2019г., в частта, с която се учредява в полза на притежавания от Б. Д. и С. Д. ПИ с пл. № 1716 по КП на местност „******“, землище *******, гр. ***** право на преминаване през ПИ 2642=1717, собствен на Я. Я..

Въпросът дали облигационните претенции между Д.Д. и Б. Д. по повод учредения сервитут са уредени в съответствие с изискването на чл. 192, ал. 6 ЗУТ, е ирелевантен доколкото засяга отношения между други правни субекти, различни от страните по делото.

Експертът - геодезист, изготвил заключението по допълнителната СТЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда, е категоричен, че при издаване на административната заповед е съобразено влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 2033/2002г. на ВРС.

Безспорно е, че през месец май 2021г. Я. Я. е извършил ограждане на площ, съобразно влязлото между страните по делото решение от 30.01.2004г., постановено по гр.д.

№ 2033/2002г. на ВРС, чрез поставяне на метална врата.

Този факт, освен, че не е спорен между страните, се установява и от признанието, направено от Я. Я. пред държавен орган, обективирано в сведение от 19.05.2021г.

Констатации за поставяне на метална врата в началото на път, заключен между подпорна стена в ПИ № 1715 и границата между ПИ № 1715 и 1717 и края при влизането в ПИ № 1716, се съдържат и в констативен протокол от 09.11.2021г., съставен от длъжностни лица при Община Варна, след извършен оглед.

Не е спорно още, че през площта, която е оградена от ответника, ищецът е преминавал, за да достигне си собствения си имот, считано от влизане в сила на административния акт.

Спорният по делото въпрос е дали площта, която ответникът Я. Я. е оградил, чрез поставяне на метална врата съответства на площта по решение от 30.01.2004г., постановено по гр.д. № 2033/2002г. на ВРС или на площта, определена в заповед № 3117/11.09.2007г. на Кмета на Община Варна от имот № 1715, собствен на Д.Д..

От изготвеното заключение на допълнителната СТЕ и проведения разпит на експерта, се установява, че е налице грешка при отразяване на границите между имот № **********.13, собствен на Я. Я. и имот № **********.15, собствен на Д.Д., които не са 3 съответни на тези по КП от 1968г. Изработващият КК е счел за обща граница на двата поземлени имота ниската част, вместо високата част на откоса, находящ се в ПИ № 1715 (2533) по КП от 1968г., който се намира в територията на ПИ № 1715 по КП от 1968.

При извършения оглед е установено, че не е налична трайно материализирана граница между двата имота, така, както такава е била отразена в плана от 1968г.

Експертът е категоричен, че площта, защрихована от ищеца на скица на л. 25, която е и оградена с метална врата от ответника, попада с цялата си площ и граници в площта от 34 кв.м. по административната заповед от имот № 1715 по КП от 1968г., чиято действителна площ е 44 кв.м., като разликата се дължи, както на използвания графичен метод на определяне на площите, така и на неспазената ширина от 3, 5 м. при изчертаване на границите им, който извод на експерта е отразен на комбинирана скица Приложение № 3, неразделна част от заключението.

Експертът е категоричен още, че площта от 18 кв.м. по влязлото между страните по делото решение от 30.01.2004г., постановено по гр.д. № 2033/2002г. на ВРС, която е собствена на Я. Я., не е идентична на площта, очертана на скицата на л. 25, защрихована в зелено на комбинирана скица, при граници: от североизток ПИ с идентификатор № **********.13, от запад – улица с идентификатор № **********.357; югозапад – ПИ **********.15; на изток: с идентификатор № **********.15; на изток: ПИ с идентификатор № **********.14, съобразно заключението на вещото лице Д. К., което е неоспорено от страните и се кредитира от съда.

Посочената площ от 18 кв.м., защрихована с червени линии на комбинирана скица, Приложение № 3, изготвена от вещото лице С. К. попада в имота, собствен на Я. Я., поради което твърденията на ответника, че е оградил площта, съобразно влязлото в сила решение, следва да се считат за опровергани.

Съобразявайки ангажираните доказателства, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване качеството си на владелец на сервитут, продължило без прекъсване повече от шест месеца преди нарушението, отнемане на фактическата власт на владелеца върху вещта, чрез действия по ограждане и поставяне на метална врата, възпрепятстваща преминаването през оградената площ, която попада с цялата си площ и граници в площта от имот № 1715 по КП от 1968, която след одобряване на КК попада в имот № **********.13, поради грешка в заснемане на общата граница между имот № **********.13 и имот № **********.15 и спазването на шестмесечния срок от деня на нарушението, започнал да тече от месец май 2021г. при подадена искова молба на 20.10.2021г.