Решение № 1643 от 05.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1643 гр. Варна, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Д. КараН. при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от П. Д. КараН. Административно наказателно дело № 20223110201776 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на Б. И. И., ЕГН: **********, с адрес в гр. Варна, ***, против Наказателно постановление № 21 - 0460 - 000844/ 15.11.2021 год., издадено от Началник група към ОД МВР - Варна, Пето РУ - "Златни пясъци", с което и е наложено : административно наказание "глоба" в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и са и отнети общо 12 /дванадесет/ точки.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на производството по установяване на административно нарушение и налагането на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на 1 защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не били спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. На второ място се оспорват констатациите в АУАН и НП, като се сочи, че нарушението не е доказано. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява, а се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –адв. Б., ВАК. По съществото на делото адв. Б. пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено, като изтиква аргументите посочени в жалбата, както и други аргументи.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е от ю.к. писмено становище по жалбата, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.10.2021 г. около 12:12 часа в гр.Варна, на ГП І-9, до хотел „Сана“, посока к.к. “Златни пясъци“, въззивницата Б. И. И. управлявала собствения си л.а. „Мерцедес Е350 ЦДИ“ с peг. № В 08-82 ТА. В същото това време екип , формиран от мл.автоконтрольор и служител при Пето РУ -"Златни пясъци", св. И. Я. и св. П. Н., осъществявали служебните си задължения. Те били със служебен автомобил с обозначителни знаци „Полиция“ и спрели за проверка въззивницата И.. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест „ Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJF-0034.

Предвид отказа на водача, св.Я. издал на възз. талон за медицинско изследване № 121009, в което вписал, че т s отказва да бъде пробвана за наркотици или други упойващи вещества, както и че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било вписано още, че същият е връчен на възз. в 14.00 ч. на 24.10.2021 г., като не бил вписан час за явяване в лечебното заведение, а 2 в графата за час за явяване св. Я. посочил – „отведен“.

Впоследствие около 14.27 ч., същия ден, възз. бил отведена от органите на полицията във ВМА-МБАЛ –Варна, където била приета от д-р Л.Д.медицински специалист, която съставила Протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго силно упойващо средство амб. № 5693/24.10.2021 г., в което вписала данните на въззивника. Тъй като възз. отказала даването на кръвна проба, лекарят удостоверил това обстоятелство в цитирания протокол, което било удостоверено с подписите на възз.И. и освидетелстващия д-р Д.. Посещението му било отразено и в Лист за преглед на пациент в лечебното заведение, където било вписано, че Б. И. И. е доведен за проба за наркотици на 24.10.2021 г. в 14.27 ч. и е напуснала болничното заведение на 14.10.2021 г. в 14.43 ч., което било удостоверено с подписите на възз. И. и на д-р Д..

При така установеното, още същия ден св.Я. съставил срещу възз. Б. И.

АУАН, в който посочил, че възз. е управлявала на лек автомобил „Мерцедес Е 350 ЦДИ“ с рег.№ В 08-82 ТА на 24.10.2021 г, около 12.12 ч. г. в гр. Варна, на ГП І-9, до хотел “Сана“ , посока к.к. “Златни пясъци“ и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест - „Дрегер Дръг Тест 5000“.

Актът бил предявен и връчен на възз. Б. И., който възражение. подписала без

Такива не постъпили и в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 27.04.2022 год.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване, справки и писмени материали получени от МБАЛ-Варна при ВМА-София, справка, доклад за проверени лица, информационна карта за дейността на наряда при Пето РУ, докладна записка, изготвена от ПИ -Н., ЗППАМ и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

3

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите Я. и Н.– двама очевидци на деянието и на отказа за тестване с техническото средство, а последните двама-извършили последваща проверка на автомобила на възз.Б. И.. Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. И. е била водач на МПС и че е отказал тестване за наркотични вещества на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.

Ето защо съдът напълно кредитира показанията на свидетелите – полицейски служители.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник на РУ - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

Настоящият съдебен състав намира, че административно наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.

4

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че възз. И. е отказала да и бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство- полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство.

Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , в редакцията към момента на деянието /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Мерцедес Е 350 ЦДИ“ с рег.№ В 08-82 ТА на 24.10.2021 г, около 12.12 ч.

5 в гр. Варна, на ГП І-9, до хотел “Сана“ , посока к.к. “Златни пясъци“ и отказ д а и бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест „ Дрегер Дръг Тест 5000“.

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП.

В мотивите на НП буквално е възпроизведено административно наказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изп. деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от Б. И. се състои в отказа и д а и бъде извършена проверка с техн.средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Поради тези обстоятелства е несъстоятелна тезата на защитата за неяснота на нарушението и за посочени две отделни адм. нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП , но това не означава, че това е описанието на извършеното нарушение от Марков след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието. В този смисъл е и константната практика на Адм.С -Варна- например: КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и др.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.

174, ал.3 от ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели – полицейски 6 служители са последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място, след предприето управление на автомобила от страна на въззивника и отказа на лицето да бъде тествано за употреба на наркотици.

Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с техническо средство. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от полицейските органи- Я. и Н. Нещо повече за управлението свидетелстват и св.Я. и св.Н.. След разясняване на начина за извършване на проверката – с полеви тест, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействала на контролните органи, не е предприела никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства Б. И. да е съдействала на проверяващите. Дали тестът е бил на място в полицейските служители или се е намирал в РУ е ирелевантно, тъй като водачът е отказал тестване.